Р Е Ш Е Н И Е № 182 С о ф и я ,28 октомври 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 909/2016 година. С касационна жалба от повереника на частните обвинители Т. и Т. Ф. от П. и П. Н. от В. адв.Я.Я. от АК-С. се претендира отмяна на решение № 154 от 16.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 179/2016 г. от Пловдивския апелативен съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на намалените от въззивния съд кумулативно наложени на подсъдимия А. Г. Т. от С., област П. наказания на 4 години и 4 месеца лишаване от свобода и 7 години лишаване от право да управлява МПС с искане за ново разглеждане на делото от друг състав на съда с конкретни указания по приложението на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Т. И. Ф., Т. Ф. Ф. и П. П. Н., редовно уведомени не вземат лично участие в касационното производство, като чрез повереника си адв.Я. поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в същата съображения. Частната обвинителка П. И. С. от Г., като майка и законен представител на малолетната дъщеря на загиналия при ПТП И. П. П. И. И. П., редовно уведомена, също не взема участие в касационното производство и не е ангажирала процесуален представител за тази инстанция. Подсъдимият А. Т., лично и чрез защитника си адв.Св.З. от АК-Х. моли жалбата на повереника на частните обвинители да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 1 от 12.01.2016 г., постановена по НОХД № 2175/2015 г. от Пловдивския окръжен съд, след процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият А. Г. Т. от С., област П. е признат за виновен в това, че на 28.04.2015 г. в С., при управляване на МПС – лек автомобил „А.” с рег.№ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на Я. Т. Ф., В. Т. Ф., двете от П. и на И. П. П. от С., като деянието представлява особено тежък случай и на основание чл.343, ал.3, пр.2-ро, б.”б”, пр.2-ро вр.ал.1 вр.чл.342, ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54-57 от НК му е наложено наказание от 12 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3-та на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 10 години от влизане на присъдата в сила. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като автомобилът „А.” е постановено да се върне на подсъдимия, а останалите ВД, като вещи без стойност, е постановено след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 653 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.З. с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и заради явна несправедливост на наложените му наказания с искане за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и корекция на размера на наложените му наказания с намаляване на размерите им до такива, отговарящи на критерия за справедливост. С решението си № 154 от 16.06.2016 г. по ВНОХД № 179/2016 г. Пловдивският апелативен съд е преквалифицирал деянието на подс.Т. в престъпление по чл.343, ал.3, пр.2-ро, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1 от НК, като го е признал за невинен и го е оправдал по по-тежко предявеното му обвинение деянието да съставлява особено тежък случай и е намалил размерите на наложените му наказания на 4 години и 4 месеца на лишаването от свобода и на 7 години на лишаването от право да управлява МПС, като в останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Допълнително са присъдени за заплащане от подсъдимия още 740 лева направени във въззивното производство разноски за възнаграждение на експертите по КСППЕ. С касационната си жалба повереникът на частните обвинители Т. и Т. Ф. и П. П. адв.Я. от САК оспорва преквалификацията на деянието на подс.Т. в по-леко наказуемо престъпление със съответната корекция на размерите на наложените му кумулативни наказания с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания по правилното приложение на материалния закон, което да доведе до увеличаване на размерите на дължимите се на подсъдимия наказания за извършеното по-тежко наказуемо престъпление. С писмено възражение защитника на подсъдимия адв.З. оспорва доводите на повереника на частните обвинители както по правото, така и относно несправедливостта на намалените размери на наложените на подзащитния й Т. кумулативно предвидени наказания с молба въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : В касационната жалба на повереника на частните обвинители основно се възразява срещу преквалификацията на инкриминираното деяние на подс.Т. в по-леко наказуемо престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1-во от НК, дало основание на въззивния съд да намали размерите на наложените му наказания, като се акцентира върху броя на пострадалите с причиняване на смъртта на млади хора, в разцвета на силите им, при допуснати груби нарушения на правилата за движение, от самонадеян водач, позволявал си и в миналото да извършва такива нарушения, с което е причинил на родителите на починалите пасажери в автомобила му изключителни морални болки и страдания, отразили се съществено върху начина им на живот. На тази основа се претендира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане за потвърждаване на по-тежката правна квалификация на престъплението и съответно запазване на по-високия размер на дължимите се на подсъдимия санкции. За да аргументира становището си в касационната жалба, повереникът на частните обвинители е ползвал в съкратен вид почти дословно мотивите към присъдата на първата инстанция (включително и в частта им с цитираната съдебна практика) за обосноваване деянието да се приеме като особено тежък случай и за извода му наказанията на подсъдимия да се индивидуализират при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства ( стр.11-17 от мотивите). Те обаче с основание не са били споделени от въззивния съд. За да отрече деянието да представлява особено тежък случай на транспортно престъпление, апелативният съд основно се е занимал с изискването и деецът да се очертава като личност с особено висока степен на обществена опасност, като се е съгласил с извода на окръжния съд, че самото деяние „далеч надхвърля обикновения случай …. и обуславя изключително висока степен на обществена опасност”, изхождайки от тежестта на допуснатите от водача Т. груби нарушения на правилата за движение, двукратното превишение на разрешената за града скорост, осъществяване на забранена маневра за изпреварване, която се явявала необмислена и рискована при конкретните пътни условия. При този анализ на изяснените по делото обстоятелства правилно е направил в тази връзка изводи, че подсъдимият като водач на МПС не е манифестирал преди ПТП трайно поведение на незачитане на задълженията си като такъв, не е допускал груби нарушения на ЗДвП и е понесъл (заплатил две глоби от по 50 лв) санкции за сравнително леки нарушения, включително за едно, свързано с правилата за скоростта на движение и то в началото на практиката си зад волана. Правилно са съобразени и събраните за него във въззивното следствие положителни характеристични данни като гражданин, трудещ се, като е отдадено дължимото се внимание и на настоящето му здравословно състояние, за което е било изслушано и възприето заключението на КСППЕ. Тези му изводи, наред с останалите относими към личността му обстоятелства, правилно са го мотивирали да приеме, че при подс.Т. не е налице изключително висока степен на обществена опасност. Към тези съображения ВКС намира за необходимо да добави следното. И според цитираната съдебна практика, за извод да са изпълнени критериите на чл.93, т.8 от НК случай да се явява особено тежък е необходимо да се отчита и формата на вината на дееца. Тъй като производството пред окръжния съд е протекло в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, от съществено значение за такъв извод са изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, като част от признатите от дееца, обстоятелства. Апелативният съд не е забелязал допуснатото в тази насока процесуално нарушение от първата инстанция. В обвинителния акт прокурорът е посочил форма на вината на Т. за извършеното като „несъзнавана непредпазливост”, обосновавайки наличието на признаците на чл.11, ал.3 от НК. Окръжният съд е възприел, в разрез с така описаната и призната от подсъдимия, форма на вината му като „съзнавана непредпазливост” - самонадеяност (стр.14 от мотивите), което не е имал право да стори, тъй като се отежнява положението му и по този начин съдът излиза извън рамките на обвинението в нарушение на разпоредбата на чл.373, ал.4 от НПК. Това нарушение обаче в случая не се явява съществено дотолкова, доколкото въззивният съд е оправдал подс.Т. по по-тежкото му обвинение деянието да представлява особено тежък случай, убедително обосновавайки приложението на закона за по-леко наказуемото престъпление, в което го е преквалифицирал и ВКС се съгласява с този му извод по приложението на правото. Това дава основание направеното в касационната жалба в тази насока възражение от повереника на частните обвинители да бъде оставено без уважение като неоснователно. Касационната инстанция намира, че въззивният съд е приложил закона, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което да налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. При правилно извършената преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление съдът е обсъдил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.Т. обстоятелства. Той е имал основание да бъде още по-критичен към окръжния съд (особено относно съобразяването на здравословното състояние на дееца) за приетите от него като отегчаващи редица обстоятелства, имащи отношение не толкова към личната, колкото към генералната превенция. В касационната жалба явната несправедливост се обосновава единствено с тежките последици за почернените родители на загиналите младежи. В тази насока и апелативният съд е бил емоционално повлиян, но се е постарал да остане на плоскостта на законовото изискване при определяне на обема на дължимата се санкция обективно и трезво да се съобрази както с целите на генералната, така и на личната превенция, като последица от съдебния му акт. ВКС няма как да не се съгласи, че е непоносимо тежко за родителите Ф. да загубят и двете си дъщери, а бащата П. – единствения си син, по такъв нелеп начин. От друга страна, душевното страдание на подс.Т. от случилото се също следва да бъде отчетено при отмерване на наказанието, което следва да изтърпи. В случая не без значение е и възпитанието на младите хора, каквито напоследък са основните извършители на тежки ПТП, в една крайно противоречива обществена среда. В крайна сметка, изводът на съда за наличие на баланс между ценените обстоятелства е правилен и законосъобразен, като размерите на кумулативно предвидените в пр.1-во на б.”б” в ал.3 на чл.343 от НК наказания правилно са определени и впоследствие редуциран (лишаването от свобода) с 1/3-та на 4 години и 4 месеца лишаване от свобода и 7 години лишаване от право да се управлява МПС. Така определената кумулативна санкция не се явява несъответна на обществената опасност на извършеното и тази на подс.Т. като негов извършител съгласно ал.5, т.1 на чл.348 от НПК и не следва да се уважава искането на частните обвинители за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд за корекция както на правилното приложение на правото, така и за по-суровото санкциониране на подсъдимия. Тъй като не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, то жалбата се явява в цялост неоснователна и обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 16.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 179/2016 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :