Ключови фрази
Вещно укривателство * анализ на доказателствена съвкупност * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. София, 16 февруари 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 3138 по описа за 2011 г

Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Добрич, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 7 от 6.12.2011 г, по ВНОХД № 435/11, с която е отменена присъда на Районен съд, Балчик, № 25 от 4.08.11, по НОХД № 201/11, в частта, касаеща произнасянето спрямо подсъдимия С. М. В., и същият подсъдим е признат за невинен в това, че на 29.11.2010 г, в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за брат си - Ж. М. В., е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, възлизащи на стойност 63, 18 лв, за които знаел, че са придобити от брат му чрез престъпление / кражба /, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимият С. М. В. е признат за виновен в това, че на 29.11.2010 г, в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за брат си - Ж. М. В., е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, възлизащи на стойност 63, 18 лв, за които знаел, че са придобити от брат му чрез престъпление / кражба /, с оглед на което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим. Със същата присъда, е реализирана наказателната отговорност на подсъдимия Ж. М. В., за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация”, включващо мерките по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и 2 НК.
С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че доказателствените източници са интерпретирани превратно, че избирателно е дадена вяра на едни, а са игнорирани други, че не е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. Т., дадени пред въззивната инстанция, с които същата се е опитала да оневини подсъдимия С. В., с когото живее на семейни начала, че следва да бъде дадена вяра на показанията й от производството пред първата инстанция, както и приобщените такива от досъдебното производство, че са събрани доказателства за наличието на предположение у подсъдимия относно произхода на процесните вещи.
С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му.
Защитата пледира за оставяне на протеста без уважение.
Подсъдимият С. В. не участва лично в касационното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 14 НПК, откъдето и не може да се счита, че е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти. При извеждането на доказателствените си изводи е спазил правилата за анализ на доказателствата и се ръководил от разпоредбата на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. Обсъдени са поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници показанията на св. Т. / приобщените такива от досъдебното производство и тези от съдебното следствие пред двете инстанции /, обясненията на подсъдимия С. В. и обясненията на подсъдимия Ж. В. / недопустимо във въззивното производство подсъдимият Ж. В. е разпитан като свидетел, като е отказал да свидетелства срещу своя брат, тъй като независимо от липсата на жалба и протест срещу присъдата в частта, която го касае, той не загубва процесуалното си качество на подсъдим до приключване на наказателното производство /. Що се отнася до приобщените показания на св. Т. от досъдебното производство, те не съдържат сведения, относими към обвинението за вещно укривателство. Вярно е, че пред въззивния съд свидетелката е заявила, че не поддържа показанията си за това, че С. е знаел за произхода на вещите, но в същото време, правилно е становището, че показанията й от съдебното следствие пред първата инстанция не са годни да послужат за осъждане на подсъдимия С. В.. В тази насока, процесуално издържано, въззивният съд е констатирал, че на въпроса, отправен към св. Т.: дали С. е разбрал, че вещите са откраднати от Ж., тя е заявила, че „според нея, той е разбрал”, тоест, свидетелката е изразила личното си мнение. Аналогично, в обясненията си пред първата инстанция, на същия въпрос, подсъдимият Ж. В. е отговорил: „той явно вече е знаел, че железата са крадени” / заявено като лично мнение /. Съгласно чл. 102 НПК, на доказване в наказателния процес подлежи извършеното престъпление / от обективна и субективна страна / и участието на обвиняемия в него. Когато някой от елементите от състава не бъде доказан, съгласно изискванията на чл. 303 НПК, това е пречка за постановяване на осъдителна присъда. В случая, въззивният съд е приел, че участието на подсъдимия С. В. в инкриминираното деяние е доказано само от обективна страна, но не и от субективна страна, който извод почива на вярна интерпретация на доказателствените източници. Правилно е посочено, че субективната страна на вещното укривателство изисква пряк умисъл, тоест, деецът следва да знае или да предполага, че спомага да бъде отчуждена вещ, придобита от другиго чрез престъпление. Както вече беше посочено, събраните гласни доказателства относно субективната страна по чл. 215 НК, по естеството си, се свеждат не до възприятие за определен факт, а до собствено мнение / логическо умозаключение /. Въззивният съд правилно е приел, че не е доказано и това подсъдимият С. В. да е предполагал, че вещите имат престъпен произход. В тази насока са взети предвид обясненията му, че е получил уверение от брат си, че „всичко е наред” / имайки предвид, че подсъдимият Ж. В. не е бил осъждан до този момент, това уверение е било годно да го успокои /. От друга страна, обясненията на подсъдимия С. В. се подкрепят и от показанията на св. Т., дадени пред първата инстанция, че двамата братя са имали пререкания по въпроса за произхода на вещите, тъй като С. „не е искал да си има неприятности”. Въззивният съд е обсъдил обстоятелството, че св. Т. съжителства с подсъдимия С. В. на съпружески начала / който факт е бил налице и към момента на разглеждане на делото от първата инстанция /, но правилно е посочил, че показанията й от производството пред първата инстанция не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда по чл. 215 НК поради процесуалната им същност / поради това, че относно субективната страна не съдържат възприет факт, а лична оценка, мнение на свидетелката /. Аналогични по своя характер са и обясненията на подсъдимия Ж. В., които също не биха формирали надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия С. В.. При това положение, при съвкупния анализ на събраните доказателствени източници: обясненията на подсъдимия С. В. / положил усилия да се информира за произхода на процесните вещи и получил уверение, че същите нямат престъпен произход /, показанията на св. Т. и обясненията на подсъдимия Ж. В. / съдържащи лични оценки /, при липсата на други доказателства, установяващи наличие на пряк умисъл у подсъдимия С. В., въззивния съд е достигнал до верни доказателствени изводи, тоест, не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Ето защо, липсват основания за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

По изложените съображения, протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 7 от 6.12.2011 г, по ВНОХД № 435/11.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: