3 Р Е Ш Е Н И Е № 510 гр. София, 21.11. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1227 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 73 от ЗЧСИ. Образувано е по жалба на М. на пр. срещу решение от 25.06.2011 г. по д. д. № 20/2010 г. на Д. к. на К. на ч. с. изп. (ДК на КЧСИ), с което е отхвърлено искането с изх. № 94-Н-113/23.11.2010 г. на жалбоподателя за налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ на ч. с. изп.П. И., с рег. № 821 и с район на действие – съдебният район на Пловдивския окръжен съд. Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като се излагат съображения в тази насока. Ответникът по жалбата ч. с. изп. П. И. в отговора си излага доводи за неоснователност на жалбата, както и становище за погасяване на дисциплинарната му отговорност, поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ. Ответната ДК на КЧСИ в отговора си също излага съображения за неоснователност на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ, решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС), поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. За първите два порока (нищожността и процесуалната недопустимост) ВКС следва да следи и служебно. При извършената в случая проверка, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира обжалваното решение за процесуално недопустимо, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ, дисциплинарната отговорност се погасява с изтичането на 6 месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от 2 години от извършването му. Ако първият срок е изтекъл, то отговорността е погасена, дори и вторият срок да не е изтекъл. Отговорността е погасена и ако е изтекъл вторият срок, дори и да не е изтекъл първият срок. Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 69, ал. 2 от ЗЧСИ, дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е узнал за нарушението. Съгласно ясната и еднозначна разпоредба на чл. 71 ал. 7, т. 1 от ЗЧСИ, дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако дисциплинарната отговорност е погасена по давност. Следователно дисциплинарната отговорност трябва да се осъществи в посочените срокове, което означава, не само да се образува дисциплинарно производство, но и да бъде наложено дисциплинарно наказание. Предвид вида и характера на тези срокове, а именно – процесуално-преклузивни, няма законово основание за спиране или прекъсване теченето на същите. С изтичането на единия от двата срока – на краткия шестмесечен или на дългия двугодишен, независимо от това кой от тях е изтекъл по-рано, се погасява дисциплинарната отговорност, респ. погасява се и правомощието на наказващия орган да се произнесе по съществото на спора относно реализирането на тази отговорност (включително, когато искането за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователно и подлежи на отхвърляне). В тези случаи дисциплинарната комисия е длъжна да прекрати дисциплинарното производство, макар то да е било надлежно образувано. В разглеждания случай министърът на правосъдието, който е органът по чл. 70 ал. 1 от ЗЧСИ, е узнал за процесните по делото нарушения най-късно на 23.11.2010 г., когато е изведено (с изх. № 94-Н-113/23.11.2010 г.) писменото му искане за образуването на дисциплинарното производство. От тази дата се считат открити нарушенията, съобразно цитираната по-горе разпоредба на чл. 69, ал. 2 от ЗЧСИ. От същата тази дата 23.11.2010 г. е започнал да тече краткият 6-месечен срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ, който е изтекъл на 25.05.2011 г. (23.05.2011 г. и 24.05.2011 г. са неприсъствени дни). Обжалваното решение на ДК на КЧСИ е постановено на 25.06.2011 г., т.е. един месец след изтичането на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ и след погасяването на дисциплинарната отговорност на частен съдебен изпълнител П. И. за всички процесни нарушения, визирани в искането на министъра на правосъдието. С това, както беше посочено, е било погасено и правомощието на ДК на КЧСИ да разглежда искането по същество; тя е следвало е да прекрати образуваното дисциплинарно производство, съобразно цитираната и по-горе разпоредба на чл. 71, ал. 7, т. 1 от ЗЧСИ. Като не е направил това, а се е произнесъл по същество с обжалваното решение, наказващият орган е постановил процесуално недопустимо решение. От горното следва, че на основание чл. 73, ал. 4, изреч. 2, предл. 2, във вр. с чл. 71, ал. 7, т. 1 от ЗЧСИ, обжалваното решение на ДК на КЧСИ следва да бъде обезсилено и дисциплинарното производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 25.06.2011 г., постановено по д. д. № 20/2010 г. на Д. к. на К. на ч. с. изп.; и ПРЕКРАТЯВА дисциплинарното производство по делото, образувано срещу ч. с. изп. П. И., с рег. № 821 и с район на действие – съдебният район на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.