Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * договор за приватизационна продажба * спекулативна продажба * забрана за разпореждане с предмета на приватизационния договор


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

С., 03,10, 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.

при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1013/ 2010 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за приватизация и следприватизационен контрол против решение № 157/22.07.2010 г. по в.т.д. № 52/2010 г. на Великотърновски АС, с което се потвърждава решение № 100/18.12.2009 г. по т.д. № 73/2009 г. на Русенски ОС, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу двамата ответници И. И. и Д. Д. от Р. иск по чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на приватизационния договор, както и акцесорните искове по чл.88,ал.1,изр.1 и 2, чл.55 и чл.86 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправния въпрос: Дали забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационен договор по чл.35 ЗППДОП-отм., е съществен елемент от същия и дали следва да се прилага чл.87,ал.4 ЗЗД ?, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С обжалваното решение е констатирано, че в процесния договор от 22.08.97 г. купувачката - І ответница се е задължила да не продава обекта-предмет на договора в 5 г. срок от изплащането. Прието е за безспорно е, че има неизпълнение на това задължение. Обаче: 1.Задължението е несъществен елемент от договора., 2.Неизпълнението обхваща само срок от 9 месеца., 3.Разпореждането е само със 16.56% от имота., 4.Кредиторът не сочи какъв негов интерес е нарушен. Затова се прилага чл.87,ал.4 ЗЗД.
С първото представено Р от 4.04.2008 г. по в.т.д. № 66/2008 г. на Варненски АС искът по чл.87,ал.3 ЗЗД е уважен и в тази част не е допуснато касационно обжалване с опр. № 142/25.11.2008 г. по т.д. № 589/2008 г. на І т.о. с което е прието, че в случая не може да се говори за незначителност с оглед спецификата на приватизационната продажба.
С второто представено Р № 162/4.07.2008 г. по д. № 1175/2007 г. на Пловдивски АС искът по чл.87,ал.3 ЗЗД е отхвърлен, защото неизпълнение за срок от 2 м. е несъществено, и не е допуснато касационно обжалване с опр. № 271/30.04.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на І т.о., което е мотивирано със съдебна практика по договори за строителство.
По изложените съображения, по посоченият материалноправен въпрос е налице твърдяното противоречиво решаване от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и съобразно т.3 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Затова, е допуснато касационно обжалване с определение № 388/30.05.2011 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В случая не може да се говори за незначителна неизпълнена част от задължение, след като част от недвижимия имот е продаден на трето лице в периода на 5 г. забрана за продажбата му, считано от датата на окончателното плащане на цената. Този извод, с оглед интереса на кредитора, следва от спецификата на договора за приватизационна продажба съобразно практиката на ВКС-І т.о. изразена в Р № 716/23.11.2004 г. по т.д. № 63/2004 г., Р № 664//26.10.2005 г. по т.д. № 191/2005 г. и др. От тази специфика тук следва да се имат предвид преференцията на купувачите да заплатят цената на приватизационната сделка не на база пазарната стойност, както и целите на самата приватизация. Между последните е и тази да не се стигне в последствие до спекулативна продажба на приватизираните-изкупените по чл.35,т.2 ЗППДОП-отм. обекти. Г. затова е императивната норма на чл.41,ал.2 ЗППДОП-отм., която е частично е възпроизведена в чл.11 от договора, като задължение на купувача. Затова и кредиторът не следва да сочи какъв негов интерес е нарушен.
Съобразно изложеното и тъй като посочената по-горе практика на Пловдивски АС е допълнително мотивирана със съдебна практика по договори за продажба, ВКС-І т.о., на основание чл.291,т.1 ГПК, смята за правилна практиката в цитираното решение на Варненски АС.
По изложените съображения, на така поставения въпрос ВКС-І т.о. дава следния отговор: Забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационен договор по чл.35 ЗППДОП-отм., е съществен елемент от същия и не следва да се прилага чл.87,ал.4 ЗЗД.
Следователно, в случая първата ответница И. не е изпълнила задължението си по чл.11 от приватизационния договор да не продава обекта, предмет на същия, в 5 г. срок от окончателното изплащане на продажната цена. Съгласно чл.14 ако купувачът не изпълни задължението си по чл.11, продавачът може да развали договора.
Изложеното обуславя основания по чл.281,т.3 ГПК за касиране на въззивното решение по реда на чл.293,ал.2 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС, който да се произнесе по главния, /съобразно приетото по-горе/, и акцесорните искове, както и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение № 157/22.07.2010 г. по в.т.д. № 52/2010 г. на Великотърновски АС.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски АС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: