1

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 243

гр. София, 09.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1319 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П. срещу решение № 9 от 15. 01. 2021 г. по в. т. д. № 196/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 32 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 107/2019 г. на Плевенски окръжен съд предявеният от касационния жалбоподател срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на В. П. Николова при ПТП на 10. 04. 2014 г. е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва от 10. 04. 2014 г.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи, че въззивният съд се е отклонил от установените в ППВС № 4/1968 г. критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смърт при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. Твърди, че решаващият състав не е извършил преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилни изводи относно дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Николова при ПТП. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи като значими за изхода на спора следните правни въпроси: „1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценяват и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 1.1. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 1.2. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.; 1.3. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално възпроизвеждане на свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост; 1.4. За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите; 2. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“; 3. Кои са критериите за определяне съдържанието на връзката между починалата и ищеца по делото и необходимо ли е да се обсъди характера на връзката им, от значение ли са данните за личността на починалата; 4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната; Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия; Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2014 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди; Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определените такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния“. Позовава се на произнасяне на въззивния съд по формулираните въпроси в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., както и с практиката на ВКС, по въпросите по т. 1 – 3 – с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т. д. № 486/2012 г., II т. о., т. д. № 2998/2013 г., I т. о., т. д. № 1948/2013 г., II т. о., т. д. №1015/2011 г., II т. о., т. д. 708/2019 г., II т. о., т. д. № 2974/2013 г., II т. о., т. д. № 14/2009 г., II т. о., т. д. № 1002/2017 г., I т. о., по въпросите по т. 4 – с решения по т. д. № 299/2011 г., II т. о., т. д. № 795/2008 г., II т. о., т. д. № 1154/2013 г., II т. о., т. д. № 3040/2014 г., II т. о., т. д. № 916/2011 г., I т. о. и др. Наред с това, поддържа, че въведените въпроси са от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по НОХД № 155/2017 г. на Плевенски окръжен съд е установено, че ищецът Ц. П. и Н. С., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, при условия на независимо съпричиняване, на 10. 04. 2014 г. при управление на леки автомобили са нарушили правилата за движение по пътищата и са причинили по непредпазливост смъртта на В. Николова – фактическа съпруга на ищеца Ц. П.. След като е счел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, решаващият състав е формирал извод за възникнало задължение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на ответния застраховател да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което е съжителствал на съпружески начала, като се е позовал на ППВС № 5/1969 г. Великотърновски апелативен съд е приел, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на В. Николова при процесното ПТП възлиза на 5 000 лв. Съобразил е, че същите са живели заедно за период от около година и половина и са очаквали дете /починалата е била бременна във втори месец към датата на инцидента/. Преценката му за размера на обезщетението е мотивирана с непродължителния период на съжителство на ищеца и починалата, както и с обстоятелствата, че не са имали деца и са „говорели“ за сватба, но без конкретни планове. Съдът е посочил, че е житейски обосновано да се приеме, че ищецът изпитва вина за смъртта на пострадалата, доколкото е причинил деянието, от което е настъпил тежкият резултат, което затруднява разграничаването на страданията от загубата на фактическата му съпруга от чувството за вина за собствените му действия. Намаляването на размера на обезщетението за неимуществени вреди е мотивирано от въззивния съд с по-ниския интензитет и по-малката продължителност на търпените от ищеца страдания с оглед данните, че около две години след смъртта на пострадалата е заживял с друга жена и е баща на две деца, родени от нея. Изложени са и аргументи, че по делото няма данни в резултат на емоционалните страдания за ищеца да са настъпили негативни промени на здравословното му състояние – физическо и психическо.
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изхода на спора, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и в посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Касационният жалбоподател е освободен от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 15. 01. 2021 г. по в. т. д. № 196/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 32 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 107/2019 г. на Плевенски окръжен съд предявеният от Ц. П. П. срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на В. П. Николова при ПТП на 10. 04. 2014 г. е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва от 10. 04. 2014 г.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.