Ключови фрази


1

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 155

гр.София, 14.03.2022г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3817 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.05.2021г. по гр.д.№259/21г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят- „Електроразпределение юг” ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение назакона и развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – Ш. Я. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявените от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД за признаване за установено, че Ш. Я. дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 305/21.01.2020г. по частно гражданско дело № 684 по описа на РС Пловдив за 2020г: 9 770,83 лева – стойност на доставена за периода от 12.01.2019г. до 11.07.2019г., но неотчетена електроенергия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и лихва като обезщетение за забава в периода от 20.08.2019г. до 16.01.2020г., в размер от 407,12 лева
За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че на 11.07.2019г е извършена проверка от служители на „Електроразпределение Юг “ ЕАД на електромерното табло в имот на ответника в [населено място], с електромер с №[ЕИК], чрез който се мери доставяно количество електроенергия, при което е установено, че към захранващия кабел на електрическото табло е присъединен кабел 2х10 мм, без консумираната по този начин електроенергия да се отчита от електромера.
Прието е, че констатираното в протокол № 417723/ 11.07.2019г., е потвърдено и от разпитините по делото свидетели . Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, че съгласно Закона за енергетиката операторът на електроразпределителната мрежа е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а крайния снабдител е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като облигационното правоотношения в случая е с второто дружество, поради което ищецът в настоящото производство „Електроразпределение Юг“ ЕАД не може да претендира заплащането на чужда вещ, чиято собственост е на друго дружество.Според възивният съд чл. 98, ал.2, т.6 букви „а“ и „б“ ЗЕ е посочено по отношение на кои правни обекти е възможно да се извърши корекция на сметката по правилата на чл. 83, ал.1, т.5 ЗЕ. Посочва се, че това са крайния снабдител за потребена ел.енергия или клиента на потребената енергия. Изтъква се, че правните субекти продаващи /доставящи/ електрическа енергия на крайните клиенти по смисъла на чл. 92 – 96 ЗЕ са крания снабдител, търговеца на електрическа енергия и доставчика от последна инстанция, като само тези правни субекти могат да продават. Според въззиния съд само посочените правни събекти могат по правилоот на чл. 98, ал.2, т.6 ЗК да извършат корекция на сметката на крайния потребител в соя полза по правилата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Съдът е съобразил факта, че съобразно новите ПИКЕЕ издадени от КЕВР /ДВ бр.35 от 30.04.2019г./ по принцип титуляра на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не са доставчиците на ел. енергия, а оператора на електроразпределителната мрежа - чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, с едно изключение за доставчика - чл.56, ал.4 ПИКЕЕ, но е изложил съображения за това, че в Закона за енергетиката оператора на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители, доколкото съобразно § 1 т.34б, буква „б“ от ДР на ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на ел.енергия на електроразпределителлната мрежа и отговаря за функционирането ѝ , както и връзката с другите мрежи.

Въззивният съд е приел, че е налице противоречие между чл. 98, ал.1, т.6, б. „а“ ЗЕ и подзаконовия нормативен акт чл. 56, ал.4 ПИКЕЕ /от правилата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, касаещи кой от субектите в системата на енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. Позовавайки се на чл. 15, ал.3 ЗНК въззивният съд е счел, че при противоречие между правилник и нормативен акт от по – висока степен правораздавателния орган следва да приложи нормативния акт от по – висока степени, т.е. да бъде приложен чл. 98, ал.2 т.6 б. „а“ ЗЕ, поради което правният субект имащ право да извърши корекция в метката на потребителя на електроенергия е доставчика на ел.енергия, а не оператора на електроразпределителната мрежа. Прието е, че незаконосъобразно оператора на мрежата „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е фактурирал като дължима на него сумата за неизмерена електроенергия, същата не се дължала на ищеца по делото, а на доставчика на електрическа енергия за конкретния потребител , който не е страна по спора.

По изложените съображения съдът е приел, че предявният иск при условията на чл.422 ГПК е неоснователен и го е отхвърлил.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният съд е дал разрешение на правни въпроси от значение за спора: кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършена корекция, сума – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа, допустим ли е косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК от гражданския съд на подзаконов нормативен акт при наличие на висящо производство за проверка на неговата законосъобразност пред ВКС, следва ли гражданският съд при упражняване на косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК да вземе предвид разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК за действието на отмяната на нормативен акт за напред и може ли граждански акт да не прилага този нормативен акт и по отношение на правоотношения, възникнали преди отмяната му. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по уточнения и обобщен въпрос: допустим ли е косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК от гражданския съд на подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на електрическата енергия, при преценката кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършена корекция – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и не е налице практика по същия към настоящия момент.
Предвид изложените съображения, съдът


О п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2021г. по гр.д.№259/21г. на ОС Пловдив.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. занасрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 195,42лева в седмичен срок от съобщаването за това на „Електроразпределение юг” ЕАД и представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: