Ключови фрази
Квалифицирани състави на документни престъпления * длъжностно лице * съучастническа дейност * необоснованост * частична отмяна на съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  436

 

гр. София, 18 януари  2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и шести октомври...... две хиляди и девета година

в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА

                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА

 

при секретаря Н. Цекова…………………..…………………………в присъствието на

прокурора Лаков................…......……………………...……..изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………..……...наказателно дело № 341 по описа за 2009 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите М. Х. И. (адв. Алексова), П. Г. П. (адв. Йошев), Б. Е. Б. и СВЕТОСЛАВ Г. В. (адв. Глушкова), всички против въззивно решение № П-33/09.04.2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 23/2009 г., с което е била потвърдена присъда № П-55/13.11.2008 г. по НОХД № 55/2008 г. на Софийския военен съд.

С тази присъда тримата подсъдими са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода 29.11.2002 г. – 18.12.2002 г., като длъжностни лица, в съучастие като съизвършители в различни комбинации помежду си, при условията на продължавано престъпление, съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства. На М. И. и Б. Б. е било наложено наказание по 9 месеца лишаване от свобода и 1 година лишаване от право по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК, на С. В. – 1 година лишаване от свобода и 1 година и 6 месеца лишаване от право по чл. 37 ал. 1, т. 6 и на П. П. – 3 години лишаване от свобода и 3 години лишаване от право по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК. На основание чл. 66 ал. 1 от НК наложените наказания лишаване от свобода са били отложени за срок от по 3 години за Б. , В. и И. и за 5 години за П. В тежест на подсъдимите са били присъдени разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия М, поддържана в с. з. пред ВКС от упълномощения му защитник – адв. А, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Доводът за наличието на процесуални нарушения, ограничили правата на този подсъдим, са мотивирани с провеждане на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия П, който единствено е могъл да изясни при какви обстоятелства са били подписани инкриминираните документи, както и дали са сторили това по своя инициатива или по заповед. Материалният закон се отчита за нарушен поради неприлагане на разпоредбата за маловажен случай, за което са били налице всички предпоставки – И. е бил добродушен и подчиняем, извършил е удостоверяването от криворазбарано приятелство към подсъдимия П, изяснил е в обясненията си обстоятелствата, при които са били подписани документите. На тази плоскост се претендира преквалификация на деянието му по чл. 311 ал. 2 от НК.

В жалбата на подсъдимия П, поддържана от служебния му защитник – адв. Й, са изложени доводи в подкрепа на основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Според защитата осъждането на П. е незаконосъобразно, тъй като почива на предположения и догадки относно вписването на неверни обстоятелства в инкриминираните документи и основанието това да бъде сторено – за прикриване на липси в неговия склад, за което не е имало безспорни доказателства. Изтъкват се и доводи за приобщаване на доказателства, които са били събирани на досъдебното производство извън сроковете за воденето му и формиране на съдебните изводи върху тях. В тази връзка се иска отмяна на решението и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Алтернативно се застъпва позиция за несправедливост на наказанието, доколкото то надвишава размера на наложените на другите подсъдими без да е било доказано, че П. е бил инициатор на деянието и то е било извършено в негов интерес, които констатации са почивали на предположения.

В общата жалба на подсъдимите Б. Б. и СВЕТОСЛАВ В. , поддържана в с. з. пред ВКС лично от първия и от защитника им адв. Г, също се сочи присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че двамата са били осъдени за деяние, което не са извършили и това се дължи на допуснати по делото процесуални нарушения – разглеждането му в отсъствие на подсъдимия П, чието местонахождение в Р Кипър е било известно, неправилно кредитиране показанията на св. Б в аспекта, че той е станал причина да се върне имуществото от склада на М. И. в този на П. Оспорва се извода за наличието на пряк умисъл у Б. и В. Сочи се, че последният е подписал документите след като е бил заблуден от подсъдимите П. и И. , че материалите са били необходими за ремонт и поддръжка на полигона „Домуз дере”. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Военно-апелативния съд.

Прокурорът от ВКП намира изложените в жалбите на тримата подсъдими доводи и направени искания за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума явилият се подсъдим Б. заявява, че когато документите са били оформяни не се е знаело, че е имало липси.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

 

По доводите за нарушения на процесуалния и материален закон:

Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с изясняване на отделни елементи от фактологията на деянието, което да е довело до неправилно приложение на материалния закон по отношение на подсъдимите И. , П. и Б. са изцяло неоснователни.

Съобразно рамката на обвинението, на доказване в процеса като съставомерни факти са подлежали обстоятелствата дали инкриминираните документи са официални, удостоверени ли са в тях неверни обстоятелства от подписалите ги лица и дали това е било сторено с цел да бъдат ползвани като доказателства за същите тези обстоятелства.

По делото не е било спорно, а и това е било доказано по надлежен ред, че инкриминираните нареждания представляват официални документи, както и това, че в тях са били удостоверени обстоятелства относно прехвърляне на имущество от склада на подсъдимия П в този на подсъдимия И обратно с цел да послужат като доказателство за същите тези обстоятелства, визиращи състоянието на наличност при съответните материално-отговорни лица. Не е имало и съмнение пред вид констатациите на графологическата експертиза, че всички нареждания са съставени и подписани от подсъдимите П. и И. , действащи като МОЛ на съответните складове, като на първите десет е положен подписа на подсъдимия В, а на останалите седем подписа на подсъдимия Б двамата, имащи качеството на длъжностни лица, натоварени с контрола върху материално-техническото осигуряване и без чиито подписи нарежданията са невалидни.

В хода на процеса по безспорен начин е било доказано, че прехвърляне на материални ценности съобразно нарежданията изобщо не е имало, респ. удостоверените обстоятелства се явяват неверни. Изводите в тази насока са били основани върху доказателствената съвкупност, която е била пределно достатъчна, а и като цяло непротиворечива. Те са били изведени не само от частичните признания на подсъдимия И, но и от подкрепящите ги показания на св. Б членовете на комисията, извършвала одит в склада на И. , които ясно са информирали, че става въпрос не за реално, а само за фиктивно документално прехвърляне на имущество, което освен всичко друго не е могло да бъде складирано и съхранявано в помещенията, за които е бил отговорен И. нито пък е имало основание за прехвърляне, а също и изготвени за тази цел транспортни документи. Съответно, разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия П не е било пречка за пълното и обективно установяване на горепосочените моменти (както се твърди в жалбите на И. , В. и Б. ), нито за правилното изясняване на въпроса дали е имало или не заповед на някой от началниците и конкретно на св. Б да се изготвят въпросните нареждания. За да кредитира показанията на св. Б отхвърли достоверността на заявеното от подсъдимия И, подкрепено от показанията на св. П(че всъщност Б. като пряк началник на подсъдимия И му е наредил да подпише нарежданията) първоинстанционният съд е изложил конкретни и убедителни съображения, които са били възприети и от въззивната инстанция, поради което няма място за споделяне на възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения. Не се касае до липса на анализ и оценка на доказателствените средства, а до несъгласие с резултата от тази оценка, което е оплакване за необоснованост, неподлежащо на разглеждане от ВКС.

Без основание са и отнесените в категорията на процесуални нарушения оплаквания за основаване на фактическите и правни заключения върху недопустими доказателства, застъпени в жалбата на подсъдимия П, а също и върху предположения за липсите в неговия склад, които той е възнамерявал да прикрие с изготвяне на инкриминираните нареждания. Решаващите доказателства, имащи отношение към правилното установяване на фактите по делото, са били събрани непосредствено от първоинстанционния съд, като това основно важи за гласните, а досежно писмените и сроковете за надлежното им събиране на досъдебната фаза ВКС е в невъзможност да се произнесе, тъй като в жалбата по този въпрос липсва каквато и да е конкретика. Точното и безусловно установяване на липсите в склада на П. е извън предмета на доказване по предявеното му обвинение. За съставомерността на деянието по чл. 311 ал. 1 от НК е достатъчно да е било положително установено и това е било направено, че обстоятелствата за прехвърляне на имуществото от неговия склад в този на И. , са неверни, както и че съставянето на документите е било с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства.

На основата на установените по делото факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите П. , И. и Б. по повдигнатото им обвинение по чл. 311 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1, вр. 20 ал. 2 от НК. В обективен план П. и И. са съставили и подписали документите, удостоверяващи обстоятелствата за прехвърляне на имущество, а в субективен – ясно са съзнавали неверността на вписаните обстоятелства и целта документите да бъдат ползвани като доказателство за това. Подсъдимият Б. също е подписал втората серия от седем нареждания за прехвърляне на имущество от склада на И. обратно в този на П. с ясното знание, че това обективно не се извършва. Той е сторил това след като вече е бил запознат със случая от св. Б по повод нередностите при първото прехвърляне с десетте нареждания, поради което прекият му умисъл не подлежи на съмнение.

Съвсем различно стои обаче въпросът със субективната страна на деянието на подсъдимия В. Единствените факти, установени по делото за него са, че докато ресорният началник по МТО – подсъдимият Б, е бил в отпуск, на В. са поднесени за подпис първите десет нареждания за прехвърляне на имущества от склада на П. в този на И. и той ги е подписал. Същият очевидно е сторил това без да провери дали действително е имало основание за такова преместване на имущества, а също и както обвинението е твърдяло заповед за такива действия. Тази липса на осъществен контрол обаче не оправдава еднозначно пряк умисъл за извършване на инкриминираното му престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК и още по-малко при условията на общност с този на подсъдимите И. и П. съобразно чл. 20 ал. 2 от НК. Затова, след като по делото е било установено, че подсъдимият В е подписал документите, но липсват каквито и да са индиции да е знаел, че те отразяват неверни обстоятелства, независимо, че е могъл да упражни нужния контрол, то деянието му е несъставомерно от субективна страна и същият следва да бъде оправдан, като съответно се отмени и осъждането му да заплати разноски в размер на 43. 95 лв.

Няма основание за преквалификация на деянието на подсъдимия И по текста на чл. 311 ал. 2 от НК, визиращ хипотезата на маловажен случай. Тези възражения са били изтъкнати и пред апелативния съд, който с основание ги е отхвърлил. Касае се до съучастие и продължавано престъпление, при което за кратко време с негово участие са били изготвени общо седемнадесет нареждания за несъществуващо прехвърляне на материални ценности – в голям обем и на висока стойност. В този аспект, въпреки много положителните данни за неговата личност, оправдаващи извод за ниска степен на обществена опасност на този деец, то деянието му няма характеристиките на това, което се визира в чл. 93, т. 9 от НК.

 

По доводите за явна несправедливост на наказанията:

Такива са изтъкнати само в жалбите на подсъдимите Б. и П. , като ВКС ги намира за неоснователни.

В жалбата на подсъдимия Б касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК е само формално споменато и практически неподкрепено с аргументи, което не позволява касационен коментар. От друга страна, като се има предвид тежестта на извършеното от Б. деяние и в съчетание с данните за неговата личност, наложеното му наказание от 9 месеца лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години и кумулативно лишаване от права по чл. 37 ал. 1, т. 6 от НК за 1 година, е справедливо.

Липсва необходимост от намаляване и на наказанието на подсъдимия П. Действително, както лишаването от свобода, така и лишаването от права, отмерени на 3 години, а също и изпитателния срок на първото, отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за 5 години, сериозно надвишават наказанията на останалите подсъдими. Това обаче не е несправедливо, защото отразява индивидуалната характеристика на неговото деяние, очертано от доказателствата за неговата инициатива и принос, за което противно на изложеното в жалбата са събрани доказателства и те не са противоречиви.

С оглед изложените съображения въззивното решение на Военно-апелативният съд следва да бъде отменено в потвърдителаната му част за осъждането на подсъдимия С изцяло, който съответно да бъде оправдан и частично за подсъдимите П. П. и М. И. досежно осъждането им да са извършили инкриминираното им деяние в съучастие с подсъдимия В. В останалата част въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА въззивно решение № П-33/09.04.2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 23/2009 г.,

- В ЧАСТТА относно осъждането на подсъдимия С. Г. В., като ПРИЗНАВА същият за невинен и го оправдава изцяло по обвинението за престъпление по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, както и в ЧАСТТА относно осъждането да заплати съдебни разноски в размер на 43. 95 лв.

- В ЧАСТТА относно осъждането на подсъдимите П. Г. П. и М. Х. И. да са извършили престъплението по чл. 311 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК в съучастие като съизвършители с подсъдимия С. Г. В..

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.