Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                        №195                                        София, 05 юни 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Цветинка Пашкунова     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 169/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И, чрез неговия упълномощен з. – адвокат Ц. И. от Видинския АК, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд по в н о х д № 1196/2008 година, постановено на 16.02.2009 година, с което е изменена присъдата на Видинския окръжен съд № 47 от 15.10.2008 година по н о х д № 216/2008 година. В жалбата се съдържат доводи само в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието. В заседанието пред третата инстанция, подсъдимият И се явява лично и с адвокат Ц. И. от Видинския АК, който поддържа жалбата и иска намаляване на наказанието, с налагане на друг вид наказание – пробация, при приложение на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Подсъдимият прави същото искане в последната си дума. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.   Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбата е частично основателна.   С цитираната присъда, подсъдимият П е признат за виновен в това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Л. , която настъпила на 19.03.2008 година, вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда /пневматичен торакс/, на 15.03.2008 година, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано от пострадалата с противоправни действия спрямо бащата на подсъдимия, от което е могло да настъпят тежки последици за последния. За престъпление по чл. 124 ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 2 НК, на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на 2 години, условно, с четиригодишен изпитателен срок. По по-тежкото обвинение за престъпление по чл. 124 ал. 1, т. 1 НК е признат за невиновен и оправдан. Въззивният съд, изменил тази присъда като намалил размера на изпитателния срок определен на основание чл. 66 ал. 1 НК, на три години. Настоящият състав намира, че съображенията изложени в жалбата на защитата свързани със социалния статус на подсъдимия – студент, който трябва да се грижи за своята и за издръжката на сестра си, както и всички обстоятелства отчетени от въззивния съд за намаляване на изпитателния срок на условното осъждане, следва да се отчетат и при определяне размера на наказанието лишаване от свобода. Така съвкупната оценка на обстоятелствата довели до намаляване размера на изпитателния срок, следва да се отчетат и при отмерване на наказанието. В случая, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при максимално предвиден размер от три години, наложеното наказание от две години, /над средния размер/, се явява явно несправедливо по критериите посочени в чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК. Ето защо, налице са условията за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, под средния размер на предвиденото, а именно – на една година. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е студент, наказанието „пробация”, дори и само с минимума от мерки - по т. 1 и 2 на чл. 42а НК, задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, би се оказало практически по-тежко от условното лишаване от свобода, в намаления от настоящата инстанция размер. Освен това, по делото не са установени обстоятелства, който да са изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 и чл. 348 ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА въззивно решение на Софийски апелативен съд, постановено по в н о х д № 1196/2008 година, по описа на същия съд, на 16.02.2009 година, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на ЕДНА година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата чест.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: