О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №..115   гр.София,16.03.  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март  две хиляди и девета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                            изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.пр.гражданско  дело № 13/2009 година   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. П адв. Петър Д. Д. от гр. П., пълномощници на Л. Т. от същия град, срещу определението от 21.04.2008 год. по в.ч.гр.дело № 299/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, трети състав, с което е потвърдено протоколното определение на Пловдивския окръжен съд, търговско отделение, 18-ти състав от 21.02.2008 год. за прекратяване на производството и изпращане по подсъдност на Софийския градски съд гр.дело № 19/2008 год. Поддържа се, че делото е подсъдно по местонахождението на недвижимия имот, в който са извършени претендираните подобрения. Иска се отмяна на определението и да бъде постановено разглеждането на делото от Пловдивския окръжен съд. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи противоречие с практиката на ВКС, илюстрирано с решение № 2* от 26.10.1955 год. по гр.дело № 3394/1955 год. на Върховния съд, ІV г.о. Ответникът по частната касационна жалба Б. а. ма н. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество оплакванията са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба следва да бъде допусната до разглеждане, доколкото е налице противоречие с решение № 2* от 26.10.1955 год. по гр.дело № 3394/1955 год. на ВС, ІV г.о., в което е било прието, че съгласно чл.83 ГПК/отм./ исковете за подобрения в недвижими имоти се предявяват по мястото, където се намира имотът. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Искът, въз основа на който е било образувано гр.дело № 19/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, търговско отделение, 18-ти състав, е предявен на 02.01.2008 год., т.е. при действието на правилата на чл.81-89 ГПК/отм./, които уреждат местната подсъдност. Претенцията има за предмет обезщетение за стойността на вложени от ищеца средства и извършени подобрения в чужд недвижим имот, намиращ се на територията на гр. П.. В първото по делото заседание ответното учреждение заявило отвод за липса на местната подсъдност. Възражението било уважено, а производството прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийския градски съд. Апелативният съд е потвърдил определението, като приел, че за случая не намира приложение чл.83 ГПК/отм./. Определението е законосъобразно. С разпоредбите на чл.81, ал.1 и чл.89, ал.1, изр.първо от ГПК/отм./ е обявен общ критерий за местната подсъдност, меродавен за всички граждански дела, за които не е посочена друга териториална връзка. Този критерий е местожителството или седалището на ответника и основаната на него местна подсъдност е обща. Спрямо нея всички други видове местна подсъдност са особени. Прогласената от чл.81 и чл.89, ал.1, изр.първо ГПК/отм./ обща местна подсъдност изхожда от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, тъй като не е известно дали искът е основателен. Особената местна подсъдност по чл.83 ГПК/отм./ определя местно компетентния съд по искове за вещни права върху недвижим имот, вкл. за определяне на граници; за делба на съсобствен имот; за защита на нарушено владение върху недвижим имот, както и по искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, а така също и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Претенциите за заплащане на подобрения не са от вида на изброените в чл.83 ГПК/отм./. При тях вземането на ищеца не произтича от вещно правоотношение. Търсената съдебна защита е на правото на обезщетение за стойността на извършени подобрения в чужд имот, като правото на собственост не е предмет на спора, а само определя материалноправната легитимация по предявения на облигационно основание иск. С оглед на това, недопустимо е разширително тълкуване на правилото на чл.83 ГПК/отм./, като застъпеното с решение № 2* от 26.10.1955 год. по гр.дело № 3394/1955 год. на Върховния съд, ІV г.о. разбиране по приложението на същата норма за подсъдността на исковете за подобрения в недвижими имоти следва да се счита за изоставено /срвн. напр. определение № 0* от 25.05.2006 год. по ч.гр.дело № 120/2006 год. на ВКС, ІV г.о./. В обобщение, местно компетентен да се произнесе по предявения иск е съдът, в чийто район се намира управлението на ответното учреждение /чл.89, ал.1, изр.първо ГПК, отм./. Възражението за липса на местна подсъдност е направено своевременно и законосъобразно е уважено. Като е потвърдил определението на първата инстанция, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определението от 21.04.2008 год. по в.ч.гр.дело № 299/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, трети състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: