Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

гр. София, 15.03.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4086 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІ-7 от 21.06.2021г. по гр.д. № 2700/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 184 от 17.09.2019г. по гр.д.№ 150/2017г. на Поморийски районен съд. С последното е изнесен на публична продан допуснатия до делба съсобствен недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], с адрес: [улица], ет.2, разположен в сграда №2, построена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, с площ 60 кв.м. на втория етаж на сградата, заедно с южна изба с площ 20 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; в решението е указано на съделителите, че могат да участват в наддаването, но не са посочени имената и дяловете им; оставено е без уважение искането на Г. О. К. за поставяне в дял на делбения имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК; осъден е Г. О. К. да заплати на А. О. Д. обезщетение за лишаване от ползване на нейната 3/4 ид.ч. от имота за периода от 23.01.2016г. до 23.11.2018г. в размер на 6 247,50лв.
Касационна жалба е подадена от Г. О. К. чрез адв. В.-П.. Твърди се неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и липса на мотиви, отразяващи решаваща дейност на въззивния съд. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенциите на жалбоподателя. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал.1,т. и т.3 ГПК по въпросите: 1/ има ли значение за начина на извършване на делбата от какъв факт е породена съсобствеността и в кой момент е възникнала; 2/ длъжен ли е въззивният съд да зачете изложеното в жалбата и да я разгледа, дори когато въззивникът не е формулирал ясно своите оплаквания и не е посочил какви са основанията за неправилност на съдебния акт; 3/ длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, а не само да препраща към мотивите на предходната инстанция, дори когато е напълно съгласен с тях.
Ответницата по касационната жалба А. О. Д. изразява мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по извършването й. Делбата на жилището е допусната между Г. О. К. и А. О. Д. при квоти 1/4 ид.ч. за първия и 3/4 ид.ч. за втората. Видно от мотивите на решението по допускане на делбата, че имотът е бил собственост в условията на съпружеска имуществена общност между родителите на страните - О. Г. К. и С. Я. К.. След смъртта на С. К. през 1980г. тя е наследена от съпруга си и от децата си - настоящите съделители. С договор за издръжка и гледане от 1999г. О. К. е прехвърлил на дъщеря си А. Д. 1/2 ид.ч. от делбения имот. О. К. е починал през 2003г. и негови наследници също са децата му Г. и А.. При тези фактически обстоятелства е допусната делбата при горепосочените дялове.
В молба на л. 34 от първоинстанционното дело съделителят Г. К. е заявил, че имотът е негово единствено жилище по смисъла на чл. 349, ал.2 ГПК. В първото заседание след допускане на делбата съдът не е докладвал претенцията за възлагане, но в решението си се е произнесъл по нея. От страна на съделителката А. Д. искането за възлагане е оспорено с довод, че имотът не е изцяло наследствен, тъй като ищцата е получила своя дял с договор за издръжка и гледане.
По предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е приел, че жилището е неподеляемо и не се установява ответникът да притежава жилище, както и че той е живял в имота към откриване на наследството. Въпреки това, съдът е отказал за извърши възлагане в негова полза, тъй като съсобствеността не е възникнала единствено от наследяване, а и от друг юридически факт - прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане. Позовал се е на т.8 от Тълкувателно решение № 1/ 2004г. на ОСГК.
Районният съд е уважил предявената от А. Д. по реда на чл. 346 ГПК претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС. Приел е, че жилището се ползва от ответника и че до него е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение; размерът на обезщетението е установен от заключение на вещо лице. Така, за исковия период от 23.01.2016г. до 23.11.2018г. е присъдена сумата 6 247,50лв.
Въззивният съд е сезиран с жалба /наименована частна жалба/ от Г. К.. В жалбата той отново сочи, че не притежава друго жилище и претендира имотът да бъде възложен в негов дял. В решението на Бургаски окръжен съд е прието, че жалбата не съдържа конкретни аргументи срещу правилността на обжалвания акт и срещу начина на извършване на делбата, а единствено довод, че жалбоподателят не разполага с друго жилище и иска възлагане. Съдът е посочил, че делбеното жилище е неподеляемо и че съсобствеността е възникнала не само от наследяване, а и от договор за издръжка и гледане в полза на А. Д.. Поради това е заключил, че възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК не може да се извърши. Допълнил е, че фактът, че въззивникът не разполага с друго жилище, не е достатъчен, за да бъде извършено възлагане. Поради това е счел, че единственият способ за извършване на делбата е публичната продан и е потвърдил първоинстанционното решение за изнасяне на имота на публична продан.
Бургаски окръжен съд е потвърдил и решението в частта по претенцията по сметки. Намерил е същата за основателна предвид установеното, че въззивникът ползва жилището и е поканен писмено да заплаща обезщетение, а размерът на обезщетението е доказан със заключение на вещо лице.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Налице е основание за допускане на касационен контрол на решението в частта по извършване на делбата по първия правен въпрос, който може да бъде доуточнен така: при извършване на делба на неподеляем жилищен имот и по-конкретно при преценка на условията за поставяне в дял по чл.349, ал.2 ГПК има ли значение от какъв факт е възникнала съсобствеността. Въззивният съд е приел, че съсобствеността не произтича само от наследяване, а и от сделка, поради което е неприложимо извършването на делбата по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, която разпоредба визира единствено съсобственост, възникнала по наследство. Спрямо този въпрос касаторът сочи допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но по въпроса е налице установена практика на Върховния касационен съд. Така, в решение № 18 от 27.02.2013г. по гр.д. № 572/2012г. на І г.о., Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016г. на ІІ г.о., Решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011г. на ІІ г.о., Решение № 31 от 10.09.2021г. по гр.д. № 2607/2020г. на ІІ г.о. се приема, че разясненията, дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците; когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, не се променя наследствения характер на имота, а само се уголемява квотата в съсобствеността на някой от тях. Даденото от въззивния съд разрешение, че прехвърлянето на 1/2 ид.ч. от имота с договора за издръжка и гледане между О. К. и А. Д. променя наследствения характер на съсобствеността, е в отклонение от посочената практика на касационната инстанция. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Двата процесуални въпроса, поставени от касатора, не са в състояние да обусловят достъп до касационен контрол. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да изложи свои решаващи мотиви и извършил препращане към мотивите на първата инстанция само досежно претенцията по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Съдът е посочил, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционния акт, но въпреки това е разгледал всички въпроси, които имат отношение към начина на извършване на делбата и към основателността на предявената претенция по сметки.
Предвид изложеното касационно обжалване следва да се допусне в частта по извършване на делбата. А по претенцията по сметки, основана на чл. 31, ал.2 ЗС, следва да бъде отказано такова, още повече, че и касаторът не навежда в жалбата си никакви конкретни оплаквания срещу тази част на решението.
За разглеждане на касационната жалба касаторът дължи държавна такса в размер на 372,50 лв. Същият е бил освободен от заплащане на държавна такса, но само за въззивното производство - виж разпореждане от 15.10.2019г. на Районен съд – Поморие.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-7 от 21.06.2021г. по гр.д. № 2700/2020г. на Бургаски окръжен съд в частта му по извършване на делбата по касационната жалба на Г. О. К..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 372,50лв. .
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение в частта му по претенцията по сметки.
При внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: