О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 107 София, 19.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Жанина Начева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Колева разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 732 по описа за 2020 г. Производството е по реда на чл. 44 от НПК за разрешаване на повдигнат спор за подсъдност между Варненския окръжен съд и Софийския градски съд. Прокурор Стелияна Атанасова от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентен да разгледа делото е Варненският окръжен съд, тъй като търсеното лице има установено местопребиваване на територията на страната. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното: Препирнята за подсъдност между еднаквите по степен съдилища е кой да разгледа искане на Полицейския президиум в Райнпфалц, Федерална република Германия, за признаване на финансова санкция, наложена на българския гражданин Д. Е., който е с постоянен адрес в [населено място], [улица], №**. Варненският окръжен съд, пред когото делото е било първоначално образувано приел, че призованото лице не е намерено на адреса, тъй като не живеел на адреса и по сведение на ОД на МВР напуснал страната на 03.01.2020 г. през ГКПП Д. мост, без данни за завръщането му обратно. Софийският градски съд възразил, че е компетентен само в случаите по чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС – местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето не е установено. Съгласно чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, на чиято територия е местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В чл. 31, ал. 3 във вр. с чл. 15, ал. 5 от закона е уредено изключението от това правило, когато местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето на територията на страната са неизвестни, поради което местната подсъдност е възложена на Софийски градски съд. В настоящия случай предпоставките за прилагането на изключението не са налице. Всъщност, Варненският окръжен съд е образувал съдебното производство, насрочил е съдебно заседание, за което е разпоредил призоваване на страните, а по време на откритото заседание изненадващо прекратил делото, защото призованото лице не било намерено на адреса, без да се съобрази с правомощията по чл. 16, ал. 3, които законът му налага да назначи служебен защитник и да се произнесе с решение. Воден от така изложените съображения касационният съд счита, че делото следва да бъде разгледано от Варненския окръжен съд, защото местоживеенето на българския гражданин Д. Е. е известно и е на територията на този съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА на Варненски окръжен съд прекратеното от него ЧНД 975/ 2020 г., по описа на същия съд. Препис от определението да бъде изпратено на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 28 състав, за сведение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.