Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 491   София, 16 юни  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети ноември …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 532 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Д. Г. и П. Й. срещу въззивна присъда № 129 от 06.07.09 год., постановена по ВНОХД № 140/09 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. От името на Г. последната е атакувана като явно несправедлива с искане да се приложи чл. 66, ал.1 НК. От името на втория се визират, като касационни основания, нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната й, преквалификация на деянието по чл. 255 НК и прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност. Алтернативно се предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Конкретни юридически доводи не се сочат. Жалбите са подържат в съдебно заседание. Прокурорът ги счита за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на съдебния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 175 от 18.12.08 год. по НОХД № 296/08 год. на РОС Д. Г. е признат за виновен в това, че за периода 01.10.98 год. – 14.06.99 год. в гр. Р., при условията на продължавано престъпление, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 134 571.47 лв., като е потвърдил неистина в подадени данъчни декларации, които се изискват по ЗДДС, поради което и на осн. чл. 257, ал.1, пр.1 /отм. – ДВ, бр. 62/97 год./, вр. чл. 255, ал.1, пр.2, изр.1 /сотр, ДВ, бр. 62/97 год./, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 93, т.14, вр. чл. 2, ал.2 и чл. 54 НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 10 000.00 лв., като е оправдан за сумата 1 325.46 лв. П. Й. е признат за виновен в това, че на 14.01.98 год. в гр. Р. е избегнал плащането на данъчни задължение в големи размери – 4 794.22 лв., като е потвърдил неистина в данъчна декларация, която се изисква по ЗДДС, поради което и на осн. чл. 255, ал.1, пр.2, изр.1 /стар, ДВ, бр. 62/97, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 93, т.14, вр. чл. 2, ал.2 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 1 000.00 лв., като е оправдан да е избегнал данъчни задължения в особено големи размери – 11 292.64 лв. Съдът се е произнесъл и по разноските. По протест в оправдателната част и искане да се осъдят двамата подсъдими по първоначалното обвинение присъдата е атакувана като незаконосъобразна. Въззивното производство е образувано и по жалби на подсъдимите. С решението си Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционния акт, като е намалил наложеното на Г. наказание от пет на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от пет години. Присъдата е отменена в частта, с която Й. е признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал.1, пр.2, изр.1 /стар, ДВ, бр. 62/97/, вр. чл. 2, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 93, т.14 НК и е прекратено наказателното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност. С искане да се отмени изцяло въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане, поради нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, е подаден касационен протест. По него Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 274 от 30.05.09 год. по КНОХД № 267/09 год. е отменил въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане. С това решение са очертани: неправилната преценка на ВТАС за липсата на съответен въззивен протест за осъждане на двамата подсъдими по първоначално повдигнатото им обвинение; незаконосъобразното изключване от същия съд на част от деянията, представляващи елементи на продължаваното престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1, вр. чл. 255, ал.1, пр.2, изр.1 НК /ДВ, бр.62/97/, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал.2 НК, третирайки ги като самостоятелни престъпления, всяко от които следва стойностно да удовлетвори критерия по чл. 93, т.14 НК; както и въпросите по алтернативното приложение на чл. 313, ал.2 НК, изтеклата абсолютна погасителна давност за престъплението по 255 НК и наказанието на Г. във връзка с правилното приложение на материалния закон по първоначалното обвинение. ВКС е подчертал, че продължаваното данъчно престъпление по чл. 255 НК /чл. 255-257 НК, ВД, бр.62/97/ обхваща всички деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, нарушаващи изискванията към данъчно задълженото лице за установяване и плащане на дължими данъчни задължения, извършени при предварително взето решение за това, целящи постигане на общ престъпен резултат, който стойностно удовлетворява критерия по чл. 93, т.14 НК. В този случай, обективната даденост на единното продължавано престъпление не се нарушава, когато някои или всички отделни данъчни задължения са под установените в чл. 93, т.14 НК размери, ако стойността на общия престъпен резултат попада в обсега на чл. 93, т.14 НК /ТР № 1/2009 год., по н.д. № 1/09 на ОСНК ВКС/. Предходният състав на ВКС е указал, че престъплението по чл. 313, ал.2 е по-леко наказуемо от това по чл. 257, ал.1, пр.1 НК /ДВ, бр.62/97 год./ и се съдържа в признаците на състава му, а абсолютната погасителна давност не засяга законосъобразната квалификация по чл. 257, ал.1, пр.1 НК /ДВ, бр.62/97 год./ с оглед даденото по-горе тълкуване. С решението изрично е указано, че правилното приложение на материалния закон предполага осъждане на подсъдимите по обвинението, предмет на обвинителния акт. Тези съображения се споделят и от настоящия състав на ВКС. При новото разглеждане на делото ВТАС изцяло се е съобразил с дадените задължителни указания по отменителното решение на ВКС. Нови фактически положения не са установени. Постановил е нова присъда, с която е отменил присъдата на окръжния съд. Признал е подсъдимия Д за виновен в това, че за периода 01.08.98 год. – 14.06.99 год. в гр. Р., при условията на продължавано престъпление, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 135 896.93 лв., като е потвърдил неистина в данъчни декларации, които се изискват по смисъла на ЗДДС, поради което и на осн. чл. 257, ал.1, пр.1, вр. чл. 255, ал.1, пр.2, изр.1, вр. чл. 93, т.14 НК /ДВ, бр. 62/97 год./, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал.2 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, които на осн. чл. 59, ал.1 и чл. 65, ал.3 ЗИНЗС да се изтърпят в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, както и глоба в размер на ДЕСЕТ ХИЛЯДИ лева. Подсъдимият П. Й. е признат за виновен в това, че през периода 14.01.98 год. – 14.08.98 год. в гр. Р. е избегнал плащането на данъчни задължение в особено големи размери – 16 086.86 лв., като е потвърдил неистина в подадени данъчни декларации, които се изискват по смисъла на ЗДДС, поради което и на осн. чл. 257, ал.1, пр.1, вр. чл. 255, ал.1, пр.2, изр.1, вр. чл. 93, т.14 /ДВ, бр. 62/97 год./, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал.2 НК и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от ЧЕТИРИ години, както и глоба в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева. Съдът се е произнесъл и по разноските. По силата на чл. 355, ал.1, т.2 НПК указанията на касационната инстанция са задължителни относно прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения. При новото разглеждане на делото не са установени фактически положения, различни от тези залегнали в обвинителния акт. От друга страна, както предходното решение на ВКС, така и постановената и атакувана присъда са съобразени с ТР № 1/09 год. по н.д. № 1/09 год. на ОСНК, което се прилага за всички висящи производства, независимо от момента на извършване на деянието. Ето защо, искането на защитата на подсъдимия Й за преквалификация на деянието по чл. 255, ал.1 НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност е неоснователно. Неоснователна е и жалбата на подсъдимия Г относно приложението на чл. 66, ал.1 НК. Две от предпоставките за възможно приложение на института на условното осъждане са налице – наложеното наказание е три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан. От друга страна, обаче, Г. е проявил престъпна упоритост в продължителен период от време. Почти всяко едно от извършените от него отделни деяния само по себе си покрива критериите за особено големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 НК. Тези две обстоятелства, преценени съвкупно с високия ръст на този вид престъпления и силно негативното им отражение върху финансовата система на държавата и от там върху доходите на гражданите и предвиденото в закона наказание лишаване от две до десет години лишаване от свобода, налагат извода, че за постигане на целите по чл. 36, ал.1 НК и, най-вече, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При определянето на последното са взети предвид изтеклия значителен период от време и влошеното здравословно състояние и затова е наложено сравнително ниско по размер наказание. От друга страна, фактът, дали едно лице е било или е народен представител, не оказва значение по приложението на чл. 66, ал.1 НК като смекчаващо или отегчаващо отговорността обстоятелство, във връзка с начина на избор по партийни листи и законовите критерии по чл. 65, ал.1 от Конституцията на страната, на които следва да отговаря народния представител. При тези съображения жалбите на двамата подсъдими са неоснователни, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присада № 129 от 06.07.09 год., постановена по ВНОХД № 140/09 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................