Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 22 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1468/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. К. С., чрез защитника й адвокат Г. Г. от АК – [населено място], срещу решение № 75 от 12 юни 2013 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 75/2013 година, с което е изменена в частта й относно първоначалния режим на изтърпяване на определено общо наказание и е потвърдена в останалата й част присъда № 87 от 11 септември 2012 година на Ямболския окръжен съд, постановена по нохд № 69/2012 година по описа на този съд. Касационната жалба на подсъдимата С. съдържа единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното й наказание лишаване от свобода поради отказа на предходните съдебни инстанции да приложат института на условното осъждане, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. С това е обвързана и претенцията за изменяване на атакувания съдебен акт, като наказанието бъде намалено на три месеца лишаване от свобода и изтърпяването му бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателката – подсъдима Е. С. не участва лично, редовно призована. Не се явява и защитникът й адвокат Г., редовно призован. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а атакуваният съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящата касационна проверка е втора поред, след отмяна на предходно въззивно решение по делото № 191 от 11. 12. 2012 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 229/2012 година, с решение № 129 от 09. 04. 2013 година на ВКС, ІІ н. о., по н. д. № 126/2013 година. Отмяната е постановена единствено поради констатирани недостатъци на въззивния съдебен акт, дефинирани като липса на мотиви и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. При новото разглеждане на делото е постановено атакуваното сега по касационен ред въззивно решение, с което е изменена само в частта за първоначалния режим на изтърпяване на определеното на подсъдимата общо наказание от една година лишаване от свобода за двете предходни осъждания и е потвърдена в останалата й част присъдата на Ямболския окръжен съд, с която Е. К. С. е призната за виновна в това, че за времето от 07. 06. 2011 година до 23. 09. 2011 година, през ГКПП – Лесово, системно е пренасяла през границата на страната, без знанието и разрешението на митницата, акцизни стоки без бандерол – цигари и нарязан насипен тютюн, на обща стойност 1005. 10 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „а” от НК и при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55 от НК, е осъдена на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, на основание чл. 242, ал. 7 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимата С.. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимата С. общо наказание от една година лишаване от свобода за престъпленията, за които тя е осъдена с влезли в законна сила присъди по нохд № 131/2010 година на РС – гр. Котел и нохд № 554/2011 година на РС – гр. Ямбол. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК, съдът се е произнесъл по въпроса за изпълнение на общото наказание и е определил ефективното му изтърпяване при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение присъдата е изменена и този режим е определен като „общ”. В останалата й част присъдата е потвърдена. ВКС намира жалбата на подсъдимата С. за неоснователна и съображенията за това са следните: Единственият повод да упражни правото си на касационно обжалване подсъдимата е съзряла в явната несправедливост на наложеното й наказание, която се състои в отказа на съдилищата да приложат разпоредбата на чл. 66 от НК по отношение на наложеното й наказание от една година лишаване от свобода за престъплението, предмет на настоящето производство. В подкрепа на оплакването в жалбата са изложени доводи относно степента на обществена опасност на извършеното деяние и на подсъдимата, преценена като невисока, относно мотивите за извършване на престъплението и данните за личността на подсъдимата, която е с влошено здравословно състояние, грижи се сама за внуците си и затова ефективното изтърпяване на наказанието би се отразило пагубно върху семейството. Изложените в жалбата съображения не биха могли да бъдат споделени, защото не кореспондират с данните по делото и със закона. ВКС намира за необходимо да отбележи някои несъмнени констатации по приложението на закона при индивидуализацията на наказанието и определяне на начина на неговото изтърпяване. Първо, определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК. На следващо място, решаващо значение при определяне на наказанието по нашето наказателно право има тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция – „...поправяне на осъдения...”. При отчитане на въздействието и върху останалите граждани, основното при преценката на съда е възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимата С. следва да изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода, могат единствено да бъдат споделени, защото почиват на доказателствата по делото и на закона. Всички обстоятелства, посочени от защитата в касационната жалба, са съобразени от съдилищата при индивидуализиране на наказанието и при преценката на предпоставките по чл. 54-55 от НК. Правилно те са оценени като многобройни смекчаващи отговорността й, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и въз основа на тях наказанието й е определено при условията на чл. 58а във вр. чл. 55 от НК, в размер, значително под минимално предвидения в закона. ВКС не констатира обстоятелства, които да не са взети предвид от предходните съдебни инстанции, а установените и обсъдени от съдилищата не дават основание за по-голяма снизходителност от проявената и за намаляване на наложеното наказание. Известно е, че обстоятелствата, определящи степента на обществена опасност на деянието са винаги конкретни и са свързани с обективното отрицателно въздействие на извършеното не само върху обекта на посегателство, но и върху обществените отношения въобще, върху съзнанието и чувствата на гражданите и оценката на съда на тази плоскост е правилна и убедително аргументирана (стр. 10-11 от решението). Касае се за системно извършвана дейност, чрез пет отделни деяния, при проявена упоритост от страна на подсъдимата за осъществяването им, въпреки нееднократната намеса на митническите органи и съставяне на актове за установяване на митнически нарушения. Искането за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК няма как да бъде удовлетворено, защото е налице законова пречка за това, както правилно е преценил и въззивният съд. Не биха могли обаче да бъдат споделени съображенията на съда, изложени на стр. 12 от решението, относно приложението на разпоредбите на чл. 66 и чл. 68 от НК, макар постигнатият по делото резултат да е верен. И това е така, защото: При двете предишни осъждания (по нохд № 131/2010 година и нохд № 554/2011 година) на подсъдимата С. са наложени наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 НК. И двете престъпления се намират помежду си в отношение на съвкупност по правилата на чл. 23 от НК. Известно е, че изпитателните срокове при условните осъждания губят самостоятелното си правно значение при “поглъщането” на престъпленията от съвкупност и че въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне (чл. 25, ал. 4 от НК), вкл. преценката за приложението на чл. 66 от НК. Точно такъв е настоящият случай. Установено е по делото, че настоящето престъпление е извършено в изпитателните срокове и на двете предходни условни осъждания. Това е пречка за приложението на чл. 66 от НК по отношение на определеното за тях общо наказание. Неправилно въззивният съд е приел в решението си, че не е налице такава законова пречка, но не са налице другите предпоставки за прилагането на условното осъждане с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимата. Неправилно е и схващането му, че в конкретния казус, дори и да бъде приложен чл. 66 от НК за определеното общо наказание, то ще следва привеждане в изпълнение на това наказание при условията на чл. 68, ал. 1 от НК. А това е неправилно защото би означавало, че приложението на чл. 68 от НК ще се извърши по отношение на изпитателен срок, който дори не е започнал да тече, защото неговото начало може да съвпадне единствено с влизане в сила на присъдата, а това очевидно не се е случило предвид наличието на настоящето производство. Или иначе казано, в случая е налице законова пречка за прилагане на чл. 66 от НК и отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимата С. наказание. С оглед постигнатия по делото резултат, който е коректен, ВКС не намери основания за изменяване на съдебния акт, каквато претенция съдържа касационната жалба. При изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 12 юни 2013 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 75/2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.