5 Р Е Ш Е Н И Е № 201 С., 25.09. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 18 септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 68/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 569 от 08.05.2013 г. по касационна жалба на Средно общообразователно училище „Х. Б.” [населено място] представлявано от директора Х. Ш. М., чрез адвокат Я. С. - Адвокатска колегия С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 235 от 26.10.2012г. по гр. дело № 359/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 10.08.2012г. по гр. дело № 504/2011 г. на Момчилградски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Шерифе И. И. извършено със заповед № РДА 08-88 от 04.08.2011 г. издадена от началник на Р. [населено място], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СОУ „Х. Б.” [населено място] и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4622,64 лв. за периода 27.09.2011г. - 01.03.2012г. ведно със законна лихва, считано от 31.10.2011 г. до изплащане на задължението. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси - за прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, т. 6 КТ - дисциплинарно уволнение и за приложението на чл. 225, ал. 1 КТ при определяне обезщетението на работника през времето, през което е останал без работа, когато през този период е изпаднал във временна неработоспособност, като разрешени с обжалваното решение в противоречие със съдебна практика на Върховния касационен съд. Според съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193 КТ, установена по реда на чл. 290 ГПК с решения по гр. дело № 917/2011 г., четвърто г. о. и гр. дело № 1917/2010 г., четвърто г. о. е прието, че обясненията на работника или служителя, които работодателят е длъжен да изиска, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито има изискване за формално инициране на дисциплинарното производство. Когато на работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснение по тези обстоятелства, които следва да бъдат изложени по разбираем за работника начин. Работникът или служителят не е длъжен да даде обяснения. Достатъчно е работодателят да е поискал обясненията и работникът или служителят да не ги е дал, за да се освободи от последицата дисциплинарното наказание да бъде отменено, без да се разгледа спора по същество. По въпроса за приложението на чл. 225, ал. 1 КТ при определяне обезщетението на работника или служителя през времето, през което е останал без работа, когато през този период е изпаднал във временна неработоспособност има установена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, според която в случаите, когато работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност, за времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало, той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прието е, че се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и вредите, като за този период, в който е временно неработоспособен работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ, а не на трудово възнаграждение (решение по гр. дело № 784/2010 г., четвърто г. о. ВКС). Прието е с обжалваното решение, че работодателят не е поискал обяснения от ищцата по т. 2, т.3, т.4 и т. 5 от заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” от 04.08.2011 г., поради което по тези нарушения на трудовата дисциплина не дължи произнасяне по съществото на спора. Относно визираните нарушения на трудовата дисциплина в заповедта за уволнението в т. 1 и т. 4 - в частта относно неупражнен контрол върху дейността на касиера на учебното заведение при водене на книгата за вписване, съдът е приел, че работодателят не е доказал тяхното извършване. Съдът е присъдил обезщетение на ищцата за оставането и без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 27.09.2001 г. до 01.03.2012 г. в размер на 4622,64 лв., като е взел за база полученото трудово възнаграждение за м. юли 2011 г., след който период ищцата е била в отпуск по болест за времето 11.08.2011 г. - 01.09.2011 г. и от 02.09.2011 г. до 01.10.2011 г. по два болнични листа. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, неправилност на изводите на съда, че работодателят не е поискал обяснения от ищцата по всички посочени в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, оспорва извода на съда за недоказаност на извършените нарушения, сочи, че за времето в рамките на шестмесечния период, през който ищцата е била във временна нетрудоспособност не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Ответницата Шерифе И. И., чрез адвокат А. Х., Софийска адвокатска колегия оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е правилно. От доказателствата по делото е установено, че работодателят е поискал обяснения от ищцата по реда на чл. 193, ал. 1 КТ само за част от посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина (писмо № ОД -04-306/02.08.2011 г.), което освобождава съда от задължението да разгледа спора по същество за останалите визирани в заповедта нарушения (чл. 193, ал. 2 КТ). Обоснован е извода на съда за недоказаност на нарушенията, за които работодателят е поискал обяснения. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, както и да установи, че описаното в заповедта дисциплинирано нарушение е извършено от служителя. Работодателя се е позовал само на проверката извършена с цел наказанието да бъде наложено, отразена в констативен протокол № КД-04-13/27.06.2011 г. на Регионален инспекторат по образуванието [населено място] без да е представил други доказателства, включително и цитираните в протокола приложения. Това доказателство правилно е преценено от съда като недостатъчно за установяване на дисциплинарните нарушения по т. 1 и т. 4 от заповедта, които следва да бъдат доказани по безсъмнен начин. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С обжалваното решение съдът уважил иска по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 4622,64 лв. за периода 27.09.2011 г. - 01.03.2012 г. От доказателствата по делото е видно, че ищцата е била в отпуск по болест от 02.09.2011 г. до 01.10.2011 г., т. е. съдът не е имал основание да й присъди обезщетение за оставане без работа за периода 27.09.2011г. - 01.10.2011 г. за четири дни, за които ищцата е получила обезщетение по чл. 162, ал. 3 КТ. Решението в частта, с която иска по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата над 4457,84 лв. до 4622,64 лв., т. е. за разликата от 164, 80 лв. (при брутно трудово възнаграждение за м. юли 2011 г. в размер на 906,40 лв. по представено удостоверение № 64/06.06.2012 г. изходящо от работодателя) за периода 27.09.2011 г. - 01.10.2011 г. е неправилно и следва да се отмени, като иска за посочената сума и период следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищцата съдебни разноски по компенсация за настоящето производство в размер на 278,52 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 235 от 26.10.2012г. по гр. дело № 359/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 105 от 10.08.2012г. по гр. дело № 504/2011 г. на Момчилградски районен съд за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 235 от 26.10.2012г. по гр. дело № 359/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 105 от 10.08.2012г. по гр. дело № 504/2011 г. на Момчилградски районен съд за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 164,80 лв. (разликата над 4457,84 лв. до уважения размер 4622,64 лв.) обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода 27.09.2011 г.- 01.10.2011 г. ОТХВЪРЛЯ иска на Шерифе И. И. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], общ. М. против СОУ „Х. Б.” [населено място], обл. К. за сумата 164,80 лв., разлика над 4457,84 лв. до уважение размер 4622,64 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода 27.09.2011 г. - 01.10.2011 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за 4457,84 лв. за периода 01.10.2011 г. - 01.03.2012 г. ОСЪЖДА СОУ „Х. Б.” [населено място] да заплати на Шерифе И. И. съдебни разноски по компенсация за настоящето съдебно производство в размер на 289,30 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ