Р Е Ш Е Н И Е № 29 Гр.София, 23.01.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.990/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение №53/27.02.22 г., постановено от ОС-Добрич по Н.Ч.Д.143/22 г., ОС-Добрич /ДбОС/ на основание Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ е признал и приел за изпълнение в РБ съдебно решение /наказателна присъда/ №776/14.04.21 г., постановено по дело №15895/236/2020 на съда в гр. Гюргево, влязла в сила без обжалване на 10.11.21 г.,изменена с решение за поправяне на съществена грешка от 11.11.21 г.,произнесена от съда в гр. Гюргево, издадена на българския гражданин Д. Н. М., за извършени две престъпления -квалифицирана кражба по чл.228,ал.1,чл.229,ал.1,б.б от НК на Република Румъния и нарушаване на обществения ред и спокойствие по чл.371 от същия,за които му е наложено общо наказания лишаване от свобода за срок от една година и два месеца. Тези деяния са квалифицирани по чл.325,ал.2 вр.ал.1 НК; чл.194,ал.1 НК и чл.216 НК на Република България. Постановено е изтърпяването на наложеното наказание една година и два месеца лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три години,на основание чл.66, ал.1 НК. В синхрон с чл.12,ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднат срокът, през който Д. М. е бил задържан, считано от 28.07.19 г.до 10.01.20 г. Решението не е обжалвано и/или протестирано и на 12.07.22 г.е влязло в законна сила. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок оттогава, на 18.10.22 г. чрез окръжния съд в Добрич е постъпило искане на главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство /същото правилно е насочено към окръжния съд, въпреки че в него е изписано депозиране чрез районния съд в гр. Добрич/, с развити касационни поводи- нарушение на материалния и на процесуалния закон. Иска се на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК възобновяване на посоченото производство, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителяат на ВКП поддържа искането с отразените в него възражения и искания. Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Назначеният служебен защитник намира искането за основателно, поставяйки и други въпроси, решаеми от инстанция по същество. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ с отразените в него аргументи и искания, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Както правилно е отбелязано в искането за възобновяване, ЗПИИСАННЛСМВЛС е въвел изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.08 г.за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода,за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.09 г. за изменение на определени рамкови решения, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес- §2 от Допълнителните разпоредби. В този смисъл чл.12 от българския закон дава изрични предписания какви действия предприема съответният съдебен орган и какви са въпросите, на които той е легитимиран да даде отговор. Сред тях не присъства възможност за самостойно прилагане на правилата на българското законодателство относно начина за изтърпяване на определено от съд на друга държава-членка на ЕС наказание лишаване от свобода. По-нататък, съдът трябва да съобрази поведението си с чл.13,ал.2 от закона и да приспособи наложеното в издаващата държава наказание, когато то не съответства по вид на наказанията, предвидени за същото деяние в българското законодателство. В този случай е необходимо то да съответства във възможно най-голяма степен на наказанието, наложено в издаващата държава,без да може да бъде заменено с глоба. Освен това и в съответствие с ал.1 и 3 на чл.13 определеното наказание следва да е именно такова,каквото е наложено от чуждестранния съд- не да бъде по-тежко по вид или срок от наложеното в издаващата държава; и ако максималният срок на наложимото за определяне наказание в РБ е по-малък от оразмереното в издаващата държава такова, то тогава съдът на приемащата страна следва да го намали до този срок. Имайки предвид казаното, искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство се явява основателно. И това е така, тъй като ДбОС при постановяване на своя акт не е обмислил невъзможността да се произнася по материалната и процесуална законосъобразност на съдебния акт на съда на Република Румъния. Той не е отчел, че наказанието,наложено с чуждестранната присъда, не е несъответно на нашия наказателен закон /отделен е въпросът защо при осъждания за две престъпления, е квалифицирал стореното от осъдения по три текста на НК на РБ/. Отново той категорично не е съобразил и ясно изразеното неизпълнение от страна на осъдения на определените със съдебния акт на румънски съд за съответен изпитателен срок пробационни мерки, като се е наложила отмяна на отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Поради тази причина впрочем румънската държава е декларирала увереността си, че с изпратените съдебно решение и удостоверение изпълнението на наказанието лишаване от свобода в РБ, чийто гражданин е осъденото лице, би послужило за улесняване на неговата социална реабилитация. Чрез определяне на условно осъждане по силата на българското законодателство решаващият съд на практика е преразгледал чуждестранен съдебен акт /непредвиждащ това, съобразно удостоверението/, с който е бил сезиран за признаване и изпълнение. Това той не може да прави и поведението му противоречи на наложимия материален закон от една страна. От друга, няма съмнение,че ОС-Добрич е нарушил и процесуалния регламент чрез липсата на съотнасяне и верен анализ на събраните доказателства по процедурата, поради което се дължи възобновяване на наказателното производство,отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от дръг състав на първоинстанционния съд. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че в съдебно заседание пред първата инстанция е присъствал и прокурор от ОП-Добрич, запознат с постановения от съда акт, който без яснота дали го е считал за неправилен, не го е атакувал, в отклонение от актуалното несъгласие на върховния представител на държавното обвинение със стореното от съда. Действително, това не е пречка за възобновяване на наказателното производство, но пък се дължи като пояснение в името на процесуалната добросъвестност и генериране на активност на страните в процеса. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422, ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.143/22 г.,постановено от ОС-Добрич. ОТМЕНЯВА решение №53/27.06.22 г.,постановено от ОС-Добрич по Н.Ч.Д.143/22 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/