Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 999                  София, 16.12.2009 година                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    При секретаря Виолета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4050 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на о. и н. срещу решение №108 от 22.04.08г. по гр.д. №2918/07г. на Софийски градски съд, ІV-а ГО. В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.10, ал.2 от ЗНП – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Поддържа се, че съдът неправилно изтълкувал тази разпоредба, като вложил в нея смисъл, какъвто тя няма. Ответникът в производството – Я. А. Г. оспорва жалбата. С определение №68 от 02.02.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по въпроса дали МОН е правоприемник на държавно училище, което е закрито и няма друг правоприемник и дали следва да отговаря за задълженията на закритото училище. За да се произнесе по съществото на правния спор, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 01.08.07г. по гр.д. №21602/06г. на СРС, 68 с-в и е уважил предявения от Я. А. Г. срещу МОН иск по чл. 59 от КТ. По основния спорен въпрос – следва ли МОН да отговаря за задълженията на закритото със заповед № РД-139/30.06.06г. на министъра на о. и н. държавно училище, с което ищцата е била в трудово правоотношение, въззивният съд е дал положителен отговор. Изложени са мотиви, че държавата отговаря за финансирането и материалното обезпечаване на държавните училища, като тези си функции упражнява чрез МОН. Тъй като закритото училище няма друг правоприемник, като такъв следва да се третира МОН и то следва да отговаря по предявения иск. По този спорен въпрос има противоречива съдебна практика. Някои съдебни състави приемат, че след като в ЗНП не се урежда общо правоприемство между закритите държавни училища и МОН, министерството не следва да отговаря по искове, произтичащи от задължения на закритите училища. Други състави приемат обратното, както е и в обжалваното съдебно решение на СГС. Настоящият състав приема за правилна практиката, израз на която е обжалваното решение. Съображенията за това са следните: Конституционно гарантираното право на образование е свързано със задължението на държавата да насърчава о. , като създава и финансира училища и контролира дейността им – чл.53, ал.6 от Конституцията. Държавата създава свои структури, които осъществяват държавната функция в сферата на образованието.чилищата с национално значение са такива държавни структури. Те се финансират от държавния бюджет чрез МОН или чрез други министерства и ведомства – чл.10, ал.2 от ЗНП. При осъществяване на дейността си, училищата поемат задължения към трети лица, за които отговарят самостоятелно, тъй като имат качеството на юридически лица – чл.10, ал.8 от ЗНП. При закриване на държавно училище, ако с акта за закриването не е определен друг правоприемник, държавата, чрез МОН или чрез съответното министерство или ведомство – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, следва да носи отговорност за задълженията на закритото училище. Действително, този въпрос не е уреден в ЗНП, но след като държавата е създала една своя структура, която да осъществява държавната функция в сферата на о. , държавата следва да носи и отговорност за задълженията към трети лица, поети от закритата структура, в случай, че не е бил определен друг правоприемник. В настоящия случай със заповедта за закриване на държавното училище, с което ищцата е била в трудово правоотношение, е предвидено само преминаване на имуществото и документацията му към други училища. Тези други училища обаче не са универсални правоприемници на закритото училище, ето защо държавата, чрез МОН, следва да отговаря по предявения иск по чл.59 от КТ. Този иск е основателен. Ищцата е заемала по трудово правоотношение със закритото училище ПУ „С” с. В. длъжността „работник кухня”. Това правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ. В училището е действал КТД, съгласно р.ІV, т.5 на който при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да изплати на работника последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Този договор е имал действие по отношение на ищцата, в качеството и на член на синдикалната организация на СБУ, страна по КТД. Дължимото обезщетение по този КТД не е било платено на ищцата и затова правилно въззивният съд е уважил предявения от нея иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №108 от 22.04.08г. по гр.д. №2918/07г. на Софийски градски съд, ІV-а ГО. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: