Р Е Ш Е Н И Е №4 [населено място], 07.02.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1157 по описа за 2010 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на К. Д. М. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1611 от 10.10.2003г. по гр.д. № 1650/2002г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставено в сила решение № 858 от 21.05.2002г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 937/2001г. С решенията като краен резултат е уважен иск за собственост на Х. Г. С. и М. К. С. против Д. Б. С., М. Г. С., М. Л. К. и М. Л. К. за признаване собствеността и предаване владението съответно върху 1/9 и 1/27 ид.ч. от имот пл. № * от кв. * по плана на[населено място]. Молителката се явява наследник по закон на един от ответниците по иска Д. Б. С., починал на 24.03.2007г. /след приключване на производството/. Като основание за отмяна тя е посочила новооткрито писмено доказателство - Решение № 1443г от 22.06.2000г. на ОСЗГ [населено място], с което е постановен отказ по заявлението на Х. Г. С. за възстановяване на собствеността върху процесния имот – ливада от * кв.м. в землището на Б., местн. „Г.”, представляваща имот пл. № * в кв. * по ЗРП на града. Твърди, че решението не е съобщавано на заинтересованите и тя е научила за него дни преди да подаде молбата. Ответникът Г. Х. С., наследник на ищеца Х. С., е депозирал писмено възражение по молбата. Ответниците М. А. С.-К. и Х. А. С., също наследници на ищеца Х. С., не са взели становище по молбата. Ответникът М. К. С. в писменото си становище намира молбата за неоснователна. Другите страни, имащи качеството на ответници по предявения иск, заедно с наследодателя на молителката – М. Л. К. и М. Л. К. не са взели становище по молбата. Останалите наследници на ответника Д. Б. С., наред с молителката са Р. М. С. и Г. Д. С.. В съдебно заседание Р. С. поддържа молбата на К. М., а Г. С. не е взел становище. С определение № 167 от 30.09.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение на Благоевградски окръжен съд за уважаване на иск по чл. 108 ЗС, предявен от Х. Г. С. и М. К. С. против Д. Б. С., М. Г. С., М. Л. К. и М. Л. К. за признаване собствеността и предаване владението съответно върху 1/9 и 1/27 ид.ч. от имот пл. №* от кв. * по плана на[населено място]. За да постанови решението си съставът на Върховния касационен съд е приел, че на страните като наследници на Г. Б. С., починал 1983г., е възстановена собствеността в стари реални граници върху ливада от 1,5 дка в м.”Г.”, землището на[населено място] с решение на Поземлената комисия от 1991 и 1996г. С оглед данните от техническата експертиза съдът е установил, че имотът понастоящем съставлява пл.№ 2300 и попада в парцел І от кв.* по плана на Б., като в него се намира трафопост с площ * кв.м., както и че това е имот различен от имота, възстановен на Л. С.. Съдът е установил, че имотът е съсобствен между страните и предвид наследственото правоприемство ищецът Х. С. има 1/9 ид.ч., а М. С. 1/27 ид.ч. Тъй като имотът се владее от ответниците, то искът за предаване на владението е основателен досежно квотите на ищците. Като основание за отмяна молителката е посочила новооткрито писмено доказателство – решение № 1443г на ОС „ЗГ”-Б. от 22.06.2000г., с което в раздел ІІІ, т.3 е отказано възстановяването на ливада от 1,500 дка в м. „Г.”, пореден № 12 от заявлението, поради липса на удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че собствеността ще бъде възстановена след приключване на процедурите по чл. 32, ал.1, т.2 З.. Същевременно е видно, че с раздел І, т.12 от решението е признато правото на възстановяване върху същата тази ливада. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представеното писмено доказателство няма характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона. Решението на ОС “З.”, с което е отказано възстановяване на собствеността върху имота поради липса на удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ е от 2000г. и е постановено по заявление наследниците на Г. Бл. С. за възстановяване на земеделски имоти. Подаването на това заявление и постановените предходни решения по него е било известно на страните по делото. Към момента на издаването на това решение производството по настоящия спор е било висящо. Поради това е несъмнено, че при проявена добра грижа по водене на процеса страните са имали възможност да се снабдят с новото решение. Ето защо не е налице законовата предпоставка страната да не е могла да се снабди с писменото доказателство своевременно. На второ място, не може да се приеме, че е налице и втората законова предпоставка за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а именно това доказателство е от съществено значение за изхода на спора. Събраните по делото доказателства и по-конкретно техническите експертизи установяват идентичността на притежавания от наследодателя земеделски имот с включения през 1990г. в регулация имот пл. № * от кв. * по плана на Б.; заключението на вещото лице е придружено от скица, в която е описано регулационното положение на имота, т.е. по делото са изяснени обстоятелствата, за които следва да съдържат данни скицата и удостоверението по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ. Поради това, постановеният през 2000г. отказ за възстановяване правото на собственост може да се приеме, че е временен и не отрича изобщо законовите предпоставки за реституция. По тези причини решението е ирелевантно за спора, а и следва да се отбележи, че то в еднаква степен се отразява на правата на всички страни като сънаследници, включително и на молителката. Въз основа на горното не се установява наличие на основанията по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Д. М. от[населено място] с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 1611 от 10.10.2003г. по гр.д. № 1650/2002г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: