4 Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 23 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 5 по описа за 2011 година. Главният прокурор е направил искане за възобновяване на внчхд № 203/10 г. по описа на Окръжен съд-гр.Търговище, отмяна на постановеното по него решение № 136 от 04.10.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Търговище, тъй като са налице условията на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане. Пред ВКС участие вземат частният тъжител Д. и подсъдимият М.. Първият и защитата на двамата частни обвинители, изразяват становище за основателност на искането. Подсъдимият и защитата му намират същото за неоснователно. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: Наказателно частен характер дело № 88/10 г. по описа на Районен съд-гр.Търговище е образувано по частна тъжба от името на Г. С. Г. и Д. М. Д. против М. А. М. за престъпления по чл.148, ал.1 и ал.2 НК. С разпореждане от 15.02.2010 г. съдия-докладчик като установил, че постъпилата в съда тъжба отговаря на изискванията на чл.81 НПК дал ход на същата. В съдебно заседание на 15.03.2010 г. Т. дал ход на делото, конституирал частните тъжители като граждански ищци и открил съдебното следствие. В съдебно заседание на 19.04.2010 г. с определение № 163 Т. на основание чл.289, ал.1, във връзка с чл.24, ал.4, т.2 НПК, прекратил производството по делото, при съображения, че частната тъжба не е съответна на изискванията на чл.81, ал.1 НПК. По жалба на частните тъжители с решение № 136 от 04.10.2010 г., по внчхд № 203/10 г., ТОС потвърдил определението на ТРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. 1) Допустимостта се основава на това, че искането е направено от оправомощения прокурор, в срока по чл.421, ал.1 НПК – с него се претендира възобновяване на наказателно дело, завършило с определение за прекратяване. 2) Г. прокурор намира, че съдът по същество не е следвало да прекратява наказателното производство на основание чл.289, ал.1, във връзка с чл.24, ал.4, т.2 НПК, а е бил длъжен да предприеме мерки за привеждане на съдържанието на частната тъжба в съответствие с изискванията по чл.81, ал.1 НПК, като разясни правата на частните тъжители да отстранят нередностите в тъжбата и им осигури реална възможност да упражнят същите. Наказателно-процесуалният закон не предвижда процедура за отстраняване на непълноти в частната тъжба, когато те се отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание, какъвто е и настоящият случай. Когато частната тъжба, в този смисъл, не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 НПК, съобразно чл.24, ал.4, т.2 НПК наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Като се е съобразил с това, съдът по същество не е допуснал претендираното от прокурора нарушение по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Изложеното предопределя отхвърляне на искането на главния прокурор за възобновяване на внчхд № 203/10 г. по описа на Окръжен съд-гр.Търговище, като неоснователно. Водим от горното на основание чл.424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на внчхд № 203/10 г. на Окръжния съд-гр.Търговище. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О.М. ОСОБЕНО МНЕНИЕ Принципно прокурорът е прав, но по-важното е това, че частната тъжба по своето съдържание не е била изготвена в нарушение на чл.81, ал.1 НПК и е била годна да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес (арг.от ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК). Двете предходни инстанции – Т., за да прекрати наказателното производство, а Т., за да утвърди това му решение, са приели, че частната тъжба от името на Г. и Д. против М. не е съответна на изискванията на чл.81 НК защото в нея не са посочени: 1) мястото, където е извършено престъплението, 2) датата на извършване на престъплението, 3) датата на узнаване на същото и 4) начина на узнаване на престъплението по чл.146 НК. От съдържанието на частната тъжба се установява, че частните тъжители са поискали да се ангажира наказателната отговорност на М. за извършени спрямо тях двамата, в качеството им на длъжностни лица, две престъпления, за всеки един от тях – обида и клевета - за това, че е разпространил по друг начин - чрез изпращане до Министъра на вътрешните работи, Н. събрание и парламентарната група на ПП „Герб” на писмо-изложение със съдържание, с което, от една страна, е разпространил спрямо тях позорни обстоятелства, засегнали честта и достойнството им, а от друга - им приписал престъпления. На същото място тъжителите са конкретизирали възприетите от тях обидни думи и изрази, както и приписаните им престъпления. 1.В частната тъжба ясно е посочено, че писмото-изложение е написано на 24.08.2009 г. и е регистрирано в Министерство на вътрешните работи с Вх.№ Ж-4915 от 27.08.2009 г. Последно посочената дата очевидно дава отговор на въпроса относно времеизвършване на деянията, които както се посочи по-горе, се изразяват в разпространение по друг начин по смисъла на чл.148, т.2 НК. 2.Мястото на извършване на претендираните от частните тъжители престъпления е повече от ясно, защото адресът на Министерство на вътрешните работи на Република България е общоизвестен факт, който не е необходимо изрично да бъде посочван. 3.Що се отнася до датата на узнаване за претендираните престъпления, тя е от значение за срока по чл.81, ал.3 НПК - преклузивен за осъществяване на правата на частните тъжители. Съдържащите се в частната тъжба обстоятелства, отразени по-горе, относно регистрацията на писмото-изложение в МВР, дават основание да се приеме, че тъжителите няма как да са узнали за него по-рано от 27.08.2009 г., когато то е постъпило в МВР. Частната тъжба е подадена на 12.02.2010 г. – в шестмесечния срок от регистрацията в МВР на посоченото писмо-изложение и по изложените дотук съображения, не е налице съмнение относно нарушение на чл.81, ал.3 НПК, респ. за просрочването й. 4)Последният аргумент, изложен в мотивите на съда по същество, свързан с начина на узнаване за претендираното престъпление по чл.146 НК, не държи сметка за признаците от обективна страна на престъпния състав по чл.148, т.2, във връзка с чл.146 НК и е въпрос по съществото на делото. При тези съображения и в съответствие с указанията, дадени[населено място] № 1/81 г., т.3 на Пленума на ВС на РБ(ВКС), искането на главния прокурор е основателно, макар не по всички изложени в него съображения. Решаващият съд не е имал основание да прекрати наказателното производство, тъй като не са били налице основанието по чл.24, ал.4, т.2 НПК. СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: (Евелина Стоянова)