Р Е Ш Е Н И Е № 431 София, 29 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Николай Дърмонски при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 427/2010 година. Касационното производството е образувано по повод жалби на подсъдимите М. К. П., А. А. А. и Ч. В. А. против въззивно решение № 89 от 09.06.2010 год. по в.н.о.х.д. № 52/2010 год. на Бургаския апелативен съд. В жалбите, поддържани в съдебно заседание, лично и от процесуалните им представители са изтъкнати доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Частният обвинител и граждански ищец Т. К., лично и чрез повереника си изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията по чл.347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е изменена присъда № 5 от 04.02.2010 год. по н.о.х.д. № 6/2010 год.на окръжен съд-гр.Сливен, като подсъдимите са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение по чл.142,ал.2,т.2 и т.7НК и по чл.159гНК, във вр. с чл.159а,ал.2,т.3,пр.ІІ-роНК и отменено приложението на чл.23,ал.1 и чл.24НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на касаторите за извършени престъпления по чл.159г, във вр. с чл.159а,ал.2,т.3, пр.І-во и пр.ІІро и по чл.142,ал.2,т.2 и т.7НК и наказани при условията на чл.23,ал.1НК- с лишаване от свобода за срок от по четири години и шест месеца, което за всеки един от тях по реда на чл.24 НК е увеличено с една година. Жалбите на подсъдимите са неоснователни. Съдебното производство е проведено по реда на глава 27НПК. Извършена е цялостна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност. В унисон с разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК, са събрани, както разобличаващи подсъдимите доказателства, така и оправдаващи ги, при прецизен анализ на доказателствения материал. Изложени са в достатъчен обем съображения за вината и авторството. При непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно.Корекцията на въззивната инстанция по отношение правната квалификация на деянието, свързана с оправдаването на касаторите по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.142,ал.2,т.2 и т.7НК е в съответствие с т.3.1 на Тълкувателно решение №2 от 16.07.2009год.по т.д. №2/2009год. на ОСНК. Законосъобразни са изводите на апелативния съд и за невиновността и оправдаването на подсъдимите, относно квалифициращия белег”чрез противозаконно лишаване от свобода”по смисъла на чл.159а,ал.2,т.3,пр.ІІ-роНК. Наложеното на подсъдимите наказание не е явно несправедливо. Аналогичните доводи, изтъкнати с въззивните жалби, в синхрон с разпоредбата на чл.339, ал.2НПК, са отхвърлени аргументирано. Безспорно приложимостта на чл.55НК следва ex lege. Правилни са изводите на инстанциите по същество за завишена степен на лична и обществена опасност.Високата степен на обществена опасност на деянието произтича от добрата организация за съвместни действия на подсъдимите, характеризирана с разпределение на ролите, изготвяне на предварителен план и реализиране на престъпната цел-предоставяне на пострадалата за сексуална експлоатация.Изводът на съдилищата за висока лична обществена опасност е изграден на базата на обремененото съдебно минало и характеризирането им в негативен план. Това са личности с утвърдени престъпни наклонности, поради което наложеното наказание лишаване от свобода по вид и размер /съобразен с конкретния принос в задружната престъпна дейност/, е достатъчно за постигане на специалната и генерална превенция по смисъла на чл.36НК.Не може да бъде удовлетворено искането на касаторите на смекчаване на наказателно правното им положение, защото самопризнанието още в досъдебната фаза на наказателното производство е единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, оценено по подходящ начин. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбите на подсъдимите, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а въззивният съдебен акт- в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 89/ 09.06.2010год., по.в.н.о.х.д. № 52/2010 год. на Бургаския апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: