Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 12 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 102/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Г., защитник на подсъдимия Ц. Г., срещу въззивна присъда № 249 от 24.09.2012г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 3666/12г. В жалбата и допълнението към нея се изтъкват всички касационни основания. Искането е за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение.Твърди, че не са налице изтъкнатите касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият Г. и защитата му, редовно призовани за съдебното заседне пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 27.10.2011г., постановена по нохд № 15152/09г., СРС, НО, 10 състав е признал подсъдимия Ц. С. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивна присъда № 249 от 24.09.2012г., постановена по внохд № 3666/12г., Софийски градски съд, НО, 6 въззивен състав е отменил, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Ц. С. Г. за виновен в това, че на 20.04.2009г. в [населено място], съзнателно се е ползвал пред А. Б. и В. Я.-полицаи от СДВР - 08 РПУ от неистински официален документ - свидетелство за правоуправление на МПС и контролен талон, на които е бил придаден вид, че изхождат от Началника на ОПП-СДВР, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата се сочат всички касационни основания, но релевираните аргументи, обуславят твърдения за нарушение на материалния закона и явна несправедливост на наказанието. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е извела своите фактически констатации, които са изцяло в унисон с тези, възприети за установени от първия съд. В рамките на вярно установената фактология, резултат от вярна оценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд е достигнал до различни правни изводи, а именно, че подсъдимият Ц. Г. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК. Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на обвинението досежно субективната страна. По този въпрос, въззивната инстанция е изложила убедителни мотиви, като изводите за наличието на пряк умисъл, като форма на вината правилно са изведени от установените обективни данни по делото, а не от последвалите деянието обяснения на подсъдимия. Тази инстанция напълно споделя не само изводите, касателно съставомерността на деянието, но и цялостната им обосновка, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. На следващо място, подлежи на разглеждане възражението за явна несправедливост на наложените наказания. Въззивният съд е индивидуализирал, значимите за определяне на наказанието обстоятелства с необходимата прецизност, като ги е обсъдил в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно е преценено, че наличното смекчаващо обстоятелство- чистото съдебно минало, не може да обуслови приложението на чл.55 от НК, тъй като тази разпоредба изисква наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, а в случая не сме изправени пред нито една от двете хипотези. Ето защо, неоснователни са исканията в касационната жалба за определяне на наказанието при хипотезата на чл.55 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 249 от 24.09.2012г., постановена по внохд № 3666/12г., по описа на Софийски градски съд, НО, 6 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: