Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна по молба на трето лице

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

С. 27.06.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1927 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.304 от ГПК.

Образувано е въз основа подадената от Д. С. Б. от [населено място] молба с вх.№ 1620 от 27.09.2013г.на РС Самоков за отмяна на влязлото в сила решение № 83 от 29.01.2009г. по гр.д.№ 474/08г. на Софийски окръжен съд.

С посоченото решение e отменено решение от 29.02.08г. по гр.д.№ 338/06г. на РС Самоков в частта, с която е отменен н.а. № 170 т.ІІА, рег. № 3098,нот.д.№ 384/04г.на нотариус М. относно признатите права на Г. С. Б. и П. С. П. върху поземлен имот – имот № 80 в кв.№ 8 по плана на [населено място] баня от 1971г., целият с площ от 2075 кв.м. над 1 360/2 075 ид.ч. и е оставено в сила решение от 29.02.08г. по гр.д.№ 338/06г.на РС Самоков в останалата му част, с която е признато за установено по отношение на Г. С. Б. и П. С. П., че Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. са собственици по наследство и давностно владение на 715/2075ид.ч. от описания поземлен имот /решението е влязло в сила на 1.12.09г., когато е постановено от ВКС определение по чл.288 от ГПК/. В това производство Г. С. Б. и П. С. П. са били ответници и са се легитимирали като собственици на целия имот с н.а.№ 170/2004г.,издаден въз основа на обстоятелствена проверка със записано основание – наследство и давностно владение. Съдът е приел, че имотът е бил закупен от наследодателя на ищците /М. Г. П./ през 1922г. с договор за продажба от наследодателя на ответниците /Б. П./,владеел се е от тях и не е внасян в ТКЗС.

Молителят Д. С. Б. е съпруг на Г. С. Б.. Като твърди, че процесният имот е съпружеска имуществена общност / защото нотариалният акт с № 170/2004г.,с която съпругата му се лигимира като собственик е издаден по време на брака/, молителят счита, че е необходим другар, по отношение на който решението № 83 от 29.01.2009г. по гр.д.№ 474/08г. на СОС има сила на присъдено нещо, без той да е участвал в производството.

В съдебно заседание се явява лично, заедно с процесуалния си представител. Поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена, като бъде отменен постановения акт, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Представя писмени бележки и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., реалното заплащане на които удостоверява с представен договор за правна помощ и съдействие от 13.05.2014г.

Ответниците Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от процесуалния им представител, с което се оспорва основателността на подадената молба. Твърдят, че имота е наследствен на братя П., поради което е невярно твърдението в молбата за отмяна, че е възможно да е станал съпружеска имуществена общност вследствие на давностно владение по време на брака на молителя. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400лв., реалното плащане на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 0393794 от 12.05.2014г.

Ответниците Г. С. Б. и П. С. П. също не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. В изразеното от тях писмено становище подкрепят искането за отмяна и считат, че следва да бъде уважено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения :

Съгласно чл.304 от ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска трето на спора лице, само когато решението има сила спрямо него, независимо че то не е било страна по делото, в хипотеза по чл.216 ал.2 от ГПК, т.е. ако силата на присъдено нещо му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, включително чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. Следователно легитимирано да иска отмяна е това трето лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо спорно правоотношение, който ако беше конституиран като главна страна по делото, щеше да има качеството на необходим другар.

В случая молителят няма такова качество.

Той е съпруг на лице, за което в исково производство /с решението, чиято отмяна се иска/ е прието за установено, че притежава в резултат на наследяване и давносно владение собственически права върху посочения в молбата имот. Касае се за личен имот на наследодателя на лицето, който не може да се придобие по давност от неговия съпруг. След влизане в сила на Семейния кодекс от 1985г., вече т.2 от Постановление № 8/80 от 17.06.1981г. на Пленума на ВС не е актуална, като съдебната практика и доктрината възприеха становището, че разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК/отм./ въведе изискването за принос при придобиване на имущество в съпружеска имуществена общност./Р-1116 от 10.12.08г. гр.д.№1872/07г.на ІІІ г.о./ В случая такъв принос не е налице поради наследствения характер на имота. Съпрузите имат качеството на необходими другари само по искове за собственост за вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която на основание чл.21 от СК възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака. По спор за собственост, предмет на който е вещ придобита по време на брака, но представляваща съгласно чл.22 от СК индивидуална собственост на съпруга, който я е придобил, какъвто е и разглежданият случай, съпрузите не са необходими другари и отмяна на основание чл.304 от ГПК по искане на неучаствалия по делото съпруг не може да се допусне./Р-2 от 29.02.12г. по гр.д.№ 1088/11г.на І г.о./ С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт за неоснователно.

Съобразно изхода от делото, на основание чл.78 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. С. Б. от [населено място] молба с вх.№ 1620 от 27.09.2013г.на РС Самоков за отмяна на влязлото в сила решение № 83 от 29.01.2009г. по гр.д.№ 474/08г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Б. от [населено място] [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Б. В., К. Б. П. и С. С. П. –всички със съдебен адрес: [населено място] [улица] сумата от 400лв. /четиристотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.