6 Р Е Ш Е Н И Е №. 155 София, 11.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 2611/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 367 от 17.06.2014 г. по в.т.дело № 544/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваният съдебен акт е потвърдено решение № 108 от 21.03.2014 г. по т.дело № 732/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІ търговски състав, с което касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 25 166.13 лв., представляваща неизплатена част от дължима от ответника цена за произведена електроенергия от фотоволтаична електроцентрала „ Теоагро-Габарево” по договор за изкупуване на ел.енергия № 423/21.05.2012 г. за периода м.септември 2102 г. – м.май 2013 г., както и сумата 1 472.35 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата и разноски по делото в размер на 2 350.55 лв. С определение № 513 от 28.08.2015 г. касационното обжалване е допуснато на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по правния въпрос за действието във времето на постановено от ВАС /и влязло в сила/ решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ. Касаторът поддържа, че с оглед на вида на порока, който е унищожаем, а не нищожен, отмяната на издадения от ДКЕВР, сега КЕВР индивидуален административен акт, с предвидено от закона предварително изпълнение, няма обратно действие, а премахва правните му последици от влизане в сила на решението за отмяната му. Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. В подадения отговор поддържа, че според константната практика на ВАС, отмяната на индивидуален административен акт като незаконосъобразен води до отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици, тъй като обратното би противоречало на смисъла на закона. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен срещу касатора [фирма] иск по чл.327, ал.1 ТЗ с твърдения на ищеца, че извършеното от ответника прихващане на дължимата по сключения между тях договор цена на произведена от нето ел.енергия от фотоволтаичната му електроцентрала „Теоагро-Габарево” с прехвърлените му от [фирма] вземания за цената за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа до размер на исковата сума, не е произвело предвиденото в чл.104 ЗЗД действие предвид обстоятелството, че с влязло в сила Решение по адм.дело № 13239/2012 г. на ВАС е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на бившата ДКЕВР /сега КЕВР/ в частта, с които са определени временни цени за достъп на производителите на ел.енергия, въз основа на които е извършено прихващането. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на така предявения иск, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД приел, че като собственик на фотоволтаична централа, ищецът е адресат на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, поради което отмяната им с влязло в сила решение на ВАС по адм.дело № 13239/2012 г., макар и постановено по жалба на трето на процеса лице, се отнася не само до правния субект-жалбоподател, но и до всички негови адресати, вкл.и до ищеца. От това е направен извод, че ищецът не дължи конкретно определената от ДЕКВР цена за достъп, независимо от установеното с нормата на чл.104 ЗЕ и чл.26, ал.3 и 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия (отм.) задължение, което го въвежда само като основание, без обаче да се сочат конкретни размери на тази цена. Като е споделен извода на първоинстанционния съд за обратното действие на отмяната на Решението на ДКЕВР по съображения, че в противен случай едни и същи правни субекти биха били поставени в различно правно положение в зависимост от обжалването или не на акта на ДКВЕР, съдът приел, че в полза на ответника не е възникнало ликвидно вземане, с което да извърши валидно прихващане с вземанията на ищеца за цената на произведената от него електроенергия до размер на исковата сума, поради което потвърдил решението му за уважаване на предявения иск по чл.327 ТЗ, както и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ГПК. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване съставът на ВКС приема следното: Съобразно чл. 21, ал.1, т.8 ЗЕ вр. с чл. 30, ал.1, т.13 и§ 197, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, в правомощията на ДКЕВР е да осъществява регулаторна дейност по отношение на цените в случаите, предвидени в ЗЕ. Тези предвидени в закона случаи са изчерпателно посочените в чл. 30 ЗЕ, между които е и подлежащата на регулиране от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи - чл. 30, ал.1, т.13 ЗЕ в относимата му редакция /ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./. Такава е и временната цена по чл. 32, ал.4 ЗЕ вр. с чл. 30, ал.1, т.13 ЗЕ, на основание на което е издаденото от ДКЕВР решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР няма такъв характер, и по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя и последиците от решението на ДКЕВР. Действително с разпоредбата на чл. 32, ал.4 ЗЕ регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация, но логическото й тълкуване налага извода, че това правомощие е предоставено при отклонение на окончателните цени за достъп от прилаганите на законово основание до този момент временни цени - влязло в сила решение за тяхното определяне. При отмяна на решението на ДКЕВР с оглед действието на съдебния акт във времето следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им – за лишено от основание, което изключва законовата възможност за енергийния регулатор да приема компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 ЗЕ. По изложените съображения отговорът на поставения правен въпрос, който се дава от състава на ВКС е в следния смисъл: Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. По същество на касационната жалба. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, неоснователни са касационните оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон относно приетите разрешения от въззивния съд. Не може да се сподели становището на касатора, че пряко основание за дължимост на процесната цена за достъп е законовото задължение на ищеца по чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. Посочените разпоредби предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Определената от регулаторния орган цена за достъп несъмнено става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент /клауза/ от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп /такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора/ и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената, дължима на ответника. От друга страна за процесната "цена за достъп" не могат да се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която ответникът осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Освен това в чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ е предвидено, че договорите за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи следва да бъдат сключени при одобрени от регулатора ДКЕВР общи условия. Служебно е известно на съда, че предложения от Е. ЕР проект на Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до мрежата на Е. ЕР са одобрени с решение № ОУ-8 от 20.05.2013 г. на ДКЕВР, сега КЕВР. Общите условия са влезли в сила на 01.07.2013 г., обявени са на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа, следователно едва след исковия период те са станали задължителни за всички нейни ползватели. С оглед на изложеното настоящият състав приема за правилен направеният от въззивния съд извод, че задължението за ищеца за плащане на цена за достъп, възникнало с издаването на цитираното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР (съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ) е отпаднало с влизане в сила от 19.06.2013 г. на решение № 4083/25.03.2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. на ВАС, с което решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е отменено. С отмяната на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена за достъп, тъй като за процесния период то не е определено по размер, а след като не може да се извърши прихващане с това вземане, то волеизявлението, оправено до ищеца от ответника не е довело до погасяване на задължението му да заплати цената за произведената електроенергия. Като е приел, че ответникът частично не е изпълнил задължението си за заплащане на произведената от ищеца електрическа енергия по сключения между тях договор за изкупуване на електрическа енергия и е уважил иска по чл.327 ТЗ, вззивният съд е постановил правилно решение. Ето защо и на основание чл.293, ал.1 ГПК постановеното от него решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 182 лв., платено адвокатско възнаграждение по данъчна фактура № 45/07.07.2014 г. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 367 от 17.06.2014 г. по в.т.дело № 544/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА касатора [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 182 /хиляда сто осемдесет и два/ лева - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: