Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 23 февруари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 1776 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения С. С. С. от 24.10.14 г, по искане на осъдения Ж. С. С. от 11.12.14 г, и по искане на осъдения М. И. М. от 6.01.15 г, за възобновяване на ВНОХД № 82/14 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 91 от 25.06.14 г, с което е изменена присъда на Ямболски районен съд № 38 от 10.02.2014 г, по НОХД № 1518/13, като наложените на подсъдимите Ж. С. С. и М. И. М. наказания са намалени, съответно на: четири години „лишаване от свобода” и три години и шест месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за виновни, както следва: - подсъдимият С. С. С. е признат за виновен в това, че за времето от 18.05.2013 г до 11.06.2013 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил предварително с Ж. С. С. и М. И. М., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 3 592 лв, от владението на С. П. Б., представляваща [фирма], [населено място], без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното му задържане, - подсъдимият Ж. С. С. е признат за виновен в това, че за времето от 18.05.2013 г до 11.06.2013 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил предварително със С. С. С. и М. И. М., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 3 592 лв, от владението на С. П. Б., представляваща [фирма], [населено място], без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и не представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на пет години и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното му задържане, - подсъдимият М. И. М. е признат за виновен в това, че за времето от 18.05.2013 г до 19.05.2013 г в [населено място], след като се сговорил предварително с Ж. С. С. и С. С. С., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 672, 30 лв, от владението на С. П. Б., представляваща [фирма], [населено място], без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на пет години и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното му задържане. Исканията са с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложените на молителите наказания са завишени и оттам, явно несправедливи. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде смекчено наказателноправното им положение. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдените С. и М. пледира за уважаване на депозираните от подзащитните им искания. Осъдените С. и М. молят делото да бъде възобновено и да бъдат намалени наложените им наказания. Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията на осъдените С. С. С. и Ж. С. С. са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Искането на осъдения М. И. М. е подадено извън законоустановения шестмесечен срок и затова се явява недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. Разгледани по същество, исканията на осъдените С. С. С. и Ж. С. С., са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е смекчил наказанието на подсъдимия Ж. С., като го е редуцирал до четири години „лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказателната отговорност на молителите са взети предвид като смекчаващи обстоятелства: младата им възраст и депозираните от тях самопризнания на досъдебното производство, а като отегчаващи такива: завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от наличието на множество квалифициращи обстоятелства в рамките на квалификацията, по която са осъдени, и от високия стойностен размер на предмета на престъплението, и обремененото съдебно минало на дейците / осъжданията, които не се отразяват на квалификацията „опасен рецидив” и „повторност” /. Обсъдено е и обстоятелството, че инкриминираното по настоящето дело престъпление е извършено от молителите само шест месеца след изтърпяване на поредното им наказание „лишаване от свобода”, имайки предвид, че лицата са били освободени от пенитенциарното заведение през месец ноември 2012 г, а процесното престъпление е извършено през месеците май-юни 2013 г. Правилно не е приложена разпоредбата на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК, тъй като липсват кумулативните предпоставки на тази хипотеза: не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най-лекото, предвидено в закона, наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, определените на молителите наказания: четири години „лишаване от свобода”, по отношение на Ж. С., и три години „лишаване от свобода”, по отношение на С. С., се явяват съобразени с обстоятелствата, релевантни за наказателната им отговорност, и с целите по чл. 36 НК, тоест, са справедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По тези съображения, не могат да бъдат удовлетворени исканията на осъдените за смекчаване на наказателноправното им положение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените С. С. С. и Ж. С. С. за възобновяване на ВНОХД № 82/14 по описа на Ямболски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения М. И. М. за възобновяване на същото наказателно производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: