О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 393   София, 17. 11. 2008 година     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и осма  година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                        ЧЛЕНОВЕ:       СВЕТЛА ДИМИТРОВА                                                                        СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА     изслуша докладваното от съдията  Димитрова  ч.гр. д. № 1810 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. С определение № 308 от 08.07.2008 г. по ч.гр.д. № 504/2008 г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено определението на Плевенския районен съд, постановено на 30.05.2008 г. по ч.гр.д. № 2279/2008 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД, който ще бъде предявен от М. М. Б. от гр. П. срещу солидарните длъжници Л. Л. Ц. , С. И. П. и Н. А. П., всичките от гр. П., за сумата от 7 773, 43 лв., чрез налагане на запор върху вземането им по изп.д. № 315/2007 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. в размер на същата сума от третото лице купувач П. Л. П. от гр. П.. С. същото определение е даден едномесечен срок за предявяване на иска и е разпоредено издаване на обезпечителна заповед в полза на молителя. Срещу определението на Плевенския окръжен съд № 308 от 08.07.2008 г. по ч. гр.д. № 504/2008 г. е постъпила частна жалба вх. № 1* от 04.08.2008 година, подадена от Н. А. П. от гр. П., чрез пълномощника си адв. И от АК- П. , който с подадената в срок жалба счита, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Счита, че трябва да се създаде трайно установена практика на ВКС по въпроса какво означава понятието “вероятна основателност на иска” и налице ли е такава при иск за договорна неустойка в размер на 700% годишно, за да се уважи молба за обезпечение на такъв бъдещ иск. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК. Ответницата по частната жалба М. М. Б. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата и моли като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Плевенския окръжен съд по ч. гр.д. № 504/2008 г. Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – въведеният с жалбата материалноправен въпрос за съдържанието на понятието “вероятна основателност на иска” при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск за неустойка, уговорена в размер на 700% годишно, е съществен, а точното приложение на закона при разрешаването му е от значение за развитието на правото. Следва да се отбележи, че по този въпрос липсва трайна практика на ВКС, тъй като по реда на ГПК/отм./ определенията на въззивните съдилища по допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 309 ГПК/отм./ са окончателни и не подлежат на касационен контрол. Разгледана по същество частната жалба против въззивното определение е основателна предвид следните съображения: От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 174/2006 г. на нотариус С. И. се установява, че молителката М. М. Б. е дала в заем на И. Ц. Ц. , Л. Л. Ц. , С. И. П. и Н. А. П. сумата от 21 560 евро, като заемополучателите са се задължили солидарно да я върнат в срок до 22.04.2007 г. За обезпечаване на вземането на заемодателя – главница, лихви, неустойки и разноски солидарните длъжници са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху описания в акта недвижим имот – апартамент в гр. П.. В. основа на издаден на ипотекарния кредитор изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237, б.”ж” ГПК/отм./ срещу солидарните длъжници е образувано изпълнително дело № 20077560400315/2007 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. Ипотекираният апартамент е бил изнесен на публична продан и с постановление от 27.05.2008 г. е бил възложен на купувача П. Л. И. за сумата 75 300 лв., като вземането на взискателя е в размер на 63 554,57 лв., таксите за ЧСИ – 3 972 лв., като след влизане в сила на постановлението за възлагане и погасяване на задължението, на длъжниците следва да бъде върната сумата от 7773,43 лв. Именно върху тази сума, представляваща вземане на длъжниците по изпълнителното дело, молителката е поискала налагане на запор като обезпечение на бъдещ иск за неустойки върху главницата. С обжалваното определение въззивният съд като е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, е уважил молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск за неустойки и е наложил запор върху сумата от 7773,43 лв., представляваща вземане на солидарните длъжници по изп.д. № 313/2007 на ЧСИ Ц. Н. от третото лице купувач на ипотекирания апартамент П. П. За да уважи молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 391 ГПК – налице е обезпечителна нужда и вероятна основателност на бъдещия иск за неустойка, тъй като са представени убедителни доказателства в тази насока. Определението е незаконосъобразно. Да се допусне обезпечение на бъдещ иск е необходимо да са налице следните предпоставки, съгласно чл. 391 ГПК, а именно : ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо осъдително решение, т.е. да се осуети възможността ответникът да попречи на изпълнението на бъдещото осъдително решение и то ако искът е вероятно основателен, т.е. е подкрепен с писмени доказателства и/или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. В конкретния случай бъдещият иск е за неустойка, договорена в размер 700% годишно върху главницата, която е в размер на 21 560 евро/около 44 000 лв./. Представеният по делото изпълнителен лист е за сумата по главницата и законна лихва върху нея, считано от 16.08.2007 г., както и разноски в размер на 3 129,35 лв. От представеното удостоверение на ЧСИ Ц. Н. № 3* от 29.05.2008 г. се установява че задължението на взискателя е в размер на 63 554,57 лв., без изрично да е посочено какво се включва в него. Освен това следва да се отбележи, че характерът на бъдещия иск за неустойка в размер на 700% годишно, сам по себе си не сочи на неговата вероятна основателност. Предвид данните по делото и характера на бъдещия иск за договорна неустойка, настоящата инстанция намира, че в случая по делото липсват доказателства, че за молителката – бъдеща ищца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално бъдещо осъдително решение, т.е. за нужда от обезпечаване, както и че искът й за договорна неустойка в размер на 700% годишно, е вероятно основателен, поради което молбата й за допускане на исканото обезпечение не следва да бъде уважена. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК следва да бъде постановено друго от касационната инстанция, с което молбата на М. М. Б. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД, чрез налагане на запор върху вземането на Л. Л. Ц. , С. И. П. и Н. А. П. в размер на 7 773,43 лв. по изп.д. № 315/2007 г. на ЧСИ Ц. Н. , следва да бъде оставена без уважение и се обезсили издадената обезпечителна заповед. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Плевенски окръжен съд № 308 от 08.05.2008 г. по ч. гр.д. № 504/2008 година. ОТМЕНЯ определение на Плевенския окръжен съд № 308 от 08.05.2008 г. по ч. гр.д. № 504/2008 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Б. от гр. П. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД, срещу солидарните длъжници Л. Л. Ц. , С. И. П. и Н. А. П., всичките от гр. П., за сумата от 7 773, 43 лв., чрез налагане на запор върху вземането им по изп.д. № 315/2007 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. от третото лице купувач П. Л. П. от гр. П., в размер на 7 773,43 лв. ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед от 30.05.2008 г., издадена въз основа на определение от 30.05.2008 г. по ч.гр.д. № 2279/2008 г. на Плевенския районен съд. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: