4 6 Р Е Ш Е Н И Е №60142 гр. София, 23 септември2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 576/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по протест на прокурор при РП - Бургас срещу определение № 129/10.05.2021г., постановено по внохд № 436/21г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се иска отмяната му. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът пледира за недопустимост на протеста. Защитникът на подсъдимия изразява писмено становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в искането, както и изложените от страните съображения в съдебно заседание, намери следното: Протестът е недопустим в частта относно прекратителния диспозитив на атакуваното определение. В останалата част – относно връщането на въззивния протест е основателен. Установено е по делото, че с присъда от 20.01.21г., постановена по нохд № 2416/2019г., Бургаски районен съд е признал подсъдимия Р. Р. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, поради което изцяло го оправдал по това обвинение. Съдът се произнесъл по веществените доказателства. Присъдата е обявена на 20.01.21г., публично, в присъствието на страните, като им е разяснено правото да я обжалват/протестират в 15 -дневен срок. В срока на обжалване на съдебния акт е депозиран въззивен протест от прокурор при РП - Бургас, като в него изрично е уточнено, че след запознаване с конкретните мотиви към присъдата, ще се изложат допълнителни аргументи в подкрепа на направеното искане първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият – да бъде осъден по обвинението, за което е предаден на съд. Затова, на прокурора е следвало да се предостави възможност от съдията при първоинстанционния съд за допълване на протеста след запознаване с мотивите към присъдата в 7 - дневен срок и механизма за тези процесуални действия е очертан в чл. 323 , ал. 1, т. 1 от НПК. Едва след това, на преценка ( и то от съдията от първоинстанционния съд) е стоял въпроса за допустимостта на протеста, респ. въпроса подлежи ли той на връщане или не. Вместо да упражни правомощията си по посочения законов текст и да даде възможност за допълване на въззивния протест (така както е отразено в него нарочно искане на прокурора), първата инстанция е администрирала същия до въззивния съд. На свой ред, при постъпване на делото в окръжен съд – Бургас, вместо да се извърши проверка за надлежното администриране на протеста от съдията – докладчик при първоинстанционния съд (процедурата по чл. 323 от НПК), респ. делото да се върне там за осъществяването й (вкл. и за даване на възможност на прокурора да допълни бланкетния протест), зам.председателят на въззивния съд образувал внохд № 436/21г. по описа на същия съд. С атакуваното понастоящем определение № 129 от 10.05.21г., Бургаският окръжен съд констатирал, че депозираният протест е бланкетен и в него е заявено намерение да бъде допълнен след изготвяне на мотивите към присъдата. Поради това приел, че протестът следва да бъде върнат на прокурора за отстраняване на допуснатите нередовности, а съдебното производство по внохд № 436/21г. по описа на окръжен съд - Бургас да бъде прекратено. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 346, т. 4 от НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани постановените за първи път във въззивното производство решения и определения на окръжния или апелативния съд, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Тъй като с протестираното определение, макар и постановено за първи път във въззивното производство, не се прекратява наказателното производство, а само съдебното и то по образуваното въззивно производство, то не се включва в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове и подаденият срещу тази част на определението касационен протест е процесуално недопустим. В частта относно връщането на протеста обаче, доколкото актът се явява преграждащ по – нататъшното разглеждане на производството, той подлежи на касационен контрол. Касае се за поредица от неправилни процесуални действия по администриране на протеста, довели до смесване на отделни правомощия, самостоятелен прерогатив на съдии и съдебни състави при отделните инстанции, които не могат да бъдат игнорирани и на практика са довели до преждевременно връщане на протеста, без да са изпълнени изискванията, предвидени в специалната процедура по чл. 323 от НПК. Вярно е, че се прекратява съдебно производство по въззивното дело, което действие в принципен план е правилно, доколкото въззивният съд е бил сезиран с бланкетен протест и доколкото прекратяването на съдебното производство по въззивно дело е правомощие именно на въззивния съд, като се дават указания на прокурора за отстраняване на нередовности относно съдържанието на протеста. Погрешно обаче окръжният съд сам е решил да реализира правомощията на съдията - докладчик от първоинстанционния съд, като допълнително е привнесъл неяснота в съдебния си акт като от една страна директно е пристъпил към връщане на протеста, а от друга страна – е дал срок за допълването му. Всъщност проблемът е произтекъл от непознаването на процедурата по администриране на жалбата/протест, уредена като специален самостоятелен етап при образуване на въззивното производство и съдържанието на понятието „връща” жалба/протест, както и от кого се осъществяват конкретните правомощия по администриране на жалбата/протеста, подробно изяснени в ТР №5/2018г. на ВКС, ОСНК. Извън всякакво съмнение, в разпоредбата на чл. 323 от НПК са уредени предпоставките за връщане на жалбата и протеста, при чието наличие не се достига до образуване на въззивно производство. Компетентен за извършване на проверка на съответствието на жалбата/протеста с определените в обсъжданата норма изисквания, респ. да върне жалбата/протеста е съдия при първоинстанционния съд, еднолично/с разпореждане по силата на чл. 32 ал. 2 от НПК/. Касае се за подготвително действие с оглед образуване на въззивното производство. Във всички случаи на недопустими или нередовни жалби или протести, обаче, връщането им се осъществява от съда, чийто акт се обжалва и чрез който са подадени – т.е. в конкретния случай – от съдията - докладчик при РС- Бургас В ТР № 5/18г. на ВКС, ОСНК ясно е разписан и алгоритъмът, който инстанциите следва да съблюдават, при администриране на жалбата/протеста : а) поради двустепенния характер на контрола при обжалване или протест срещу съдебен акт, компетентен за извършване на проверката за тяхната годност - съответно - да постанови връщането им, е първостепенният съд /съдия-докладчик/, когато се касае до въззивно обжалване и въззивният съд /съдия-докладчик/, когато става въпрос за касационно обжалване; б) съдията-докладчик при този (първостепенен) съд се произнася с разпореждане, съгласно чл. 32, ал. 2 от НПК, като ако се касае до нередовност (не отговорят на изискванията за съдържание или не са подписани от подателя), т.е. при отстранимост на пропуска, съдията-докладчик следва да укаже отстраняването му в предвидения в закона седмодневен срок; в ) едва след изтичане на срока и при неизпълнение на указанията в законоустановения срок, съдията - докладчик от първоинстанционния или от въззивния съд следва да върне жалбата или протеста с разпореждане; г ) разпореждането на съдията - докладчик, с което се връща жалбата/ протеста подлежи на обжалване – съответно – по реда на гл. 22 от НПК пред въззивния съд, ако става реч за въззивна жалба и/или протест, насочен срещу акт на въззивния съд - по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК- с частна жалба/протест пред ВКС ако става реч за касационен протест/жалба. При така изложеното е очевидно, че пропуските при администриране на протеста не са били забелязани нито от съдията - докладчик от първоинстанционния съд, нито при образуване на въззивното производство, а когато са били констатирани от съдебния състав при окръжния съд, той недопустимо е смесил различни етапи от коментираната процедура, при това реализирайки процесуални правомощия, които не са негов прерогатив. Законосъобразно е било въззивният съдебен състав с определение да прекрати съдебното производство и да върне не протеста, а делото на първия съд за осъществяване на процедурата по чл. 323 от НПК. Законодателното разрешение в тази посока е с цел осигуряване на възможността за атакуване на връщането на протеста/ жалбата пред въззивния съд по чл. 323, ал. 2 от НПК, тъй като ако въззивният съд встъпи в правомощията на първоинстанционния съд, лишава страната от една инстанция, пред която той има право да атакува преграждането на пътя на процеса. Това означава, че компетентен да се произнесе по връщането на протест, насочен срещу присъда на районния съд е съдията - докладчик при районния съд, а компетентен да контролира законосъобразността на това връщане е въззивният съд, който в настоящия случай принципно е действал незаконосъобразно при връщането на протеста. При така посоченото е видно, че връщането на протеста от въззивния съд е било не само преждевременно (доколкото не е бил изтекъл дадения срок за отстраняване на нередовностите в него), но и изцяло незаконосъобразно, доколкото е направено от въззивния съд в нарушение на процесуалните правила по чл. 323 от НПК. Ето защо, обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на районния съд, където съдията -докладчик да пристъпи към проверка редовността на депозирания протест, да прецени необходимостта от даване на срок за отстраняване на констатирани недостатъци и пропуски и едва след това да извърши преценка в рамките на очертаните му правомощия по чл. 323 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста в частта, с която се иска отмяна на определението, с което се прекратява съдебното производство по внохд № 436/21г. по описа на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 129/10.05.21г., постановено по внохд № 436/21г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е постановено връщане на въззивния протест. ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за изпълнение на процедурата по чл.323 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: