3 Р Е Ш Е Н И Е № 120 [населено място], 19.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 48 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Й. Р. Й. и М. И. Й., двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 695 от 04.03.2010г. по гр.д. № 5438/2008г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 807 от 17.06.2010г. по гр.д. № 887/2010г. на Варненски окръжен съд. С решенията като краен резултат е отхвърлен иска на молителите против [община] за установяване, че са собственици на недвижим имот ПИ № * по КВС, находящ се в м.”В. й.” в землището на кв. В., [населено място], с площ * кв.м. Като основание за отмяна молителите се позовават на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК като изтъкват, че производството се е развило без участието на съсобственик на имота, тъй като в мотивите на съдилищата е прието, че имотът представлява държавна собственост съгласно чл.6 ЗС. В отговор на изисканото от съда уточнение на основанието за отмяна те с молба от 01.12.2011г. са заявили, че след приключване на производството през месец август 2011г. са направили проверка в Областна администрация В. и им било отговорено, че имотът попада в масив, който е държавна собственост. Поради това считат, че е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК понеже в производството не е участвала като страна Държавата чрез Област с административен център [населено място]. Насрещната страна [община] е представила становище, според което не са налице основания за отмяна на решението, а оплакванията на молителите представляват касационни основания. С определение № 24 от 27.01.2012г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността й съдът намира следното: Обект на отмяна са влезлите в сила решение № 695 от 04.03.2010г. по гр.д. № 5438/2008г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 807 от 17.06.2010г. по гр.д. № 887/2010г. на Варненски окръжен съд. С решенията е отхвърлен иска на молителите против [община] за установяване, че са собственици на недвижим имот ПИ №* по КВС, находящ се в м.”В. й.” в землището на кв. В., [населено място], с площ * кв.м. Ищците са претендирали придобиване на имота по давност, считано от 1985г. като са поддържали, че той никога не е влизал в ТКЗС. Съдът е приел, че към момента на началото на давностното владение през 1985г. не е установено имотът да е имал собственик и поради това следва да се счита за държавна собственост съгласно чл. 6 ЗС. А предвид действието на забраната на чл. 86 ЗС и спирането на давностния срок с §1 ЗД ЗС, включително и до настоящия момент, то придобиването по давност от ищеца е невъзможно. По същите съображения е отхвърлено и евентуалното искане за признаване собственост по давност, текла от 21.11.1997г. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая молителите се позовават на „ново обстоятелство” - че имотът е държавна, а не общинска собственост. Не може да се приеме, че това е новооткрито обстоятелство по смисъла на закона. Това обстоятелство е посочено от съдилищата в мотивите на двете решения и е послужило за отхвърляне на предявения иск. Освен това молителите не представят писмени доказателства за удостоверяване на това т.нар. „ново обстоятелство”, а само при наличие на такова би могло да се претендира отмяна на визираното от тях основание. Поддържаното от молителите неучастие в процеса на собственика - Държавата не обуславя отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Решението има задължителна сила спрямо страните по него и правоприемниците им, поради което то не е пречка за защита правата на молителите спрямо Държавата. Въз основа на горното, тъй като не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, то подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Р. Й. и М. И. Й., двамата от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 695 от 04.03.2010г. по гр.д. № 5438/2008г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 807 от 17.06.2010г. по гр.д. № 887/2010г. на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: