Р Е Ш Е Н И Е
№ 60123
Гр.София, 13.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретар Г. ИВАНОВА
и в присъствието на прокурора Я. ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 476/2021 година.
Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители В., Е. и Г. Я., и Е. и К. С., подадена лично от тях, срещу въззивно решение № 260067 от 9.04.2021г., постановено по ВНОХД № 602/2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Възражения се правят по отношение приложението на чл.66 НК. Касаторите считат, че целите по чл.36 НК и по-специално тези на генералната превенция биха се изпълнили само в случай, че подсъдимият изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“. Оплакванията им са и относно потвърдения от въззивната инстанция размер на условното осъждане, като имплицитно твърдят, че същият следва да бъде увеличен, след като е увеличен размерът на наложеното наказание. В този смисъл се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Частните обвинители и техният повереник не се явяват пред касационния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита увеличеният размер на наложеното наказание за справедлив. Намира за правилна преценката на въззивния съд да не променя срока на условното осъждане. Защитникът на подсъдимия А. С. – адв. А. оспорва касационната жалба на частните обвинители и моли същата да бъде оставена без уважение. Подчертава, че целите на наказанието ще се реализират с приложението на чл.66 НК и не е нужно подсъдимият да го изтърпи ефективно. Подсъдимият в своя защита заявява още веднъж, че съжалява и поднася своите съболезнования към близките на жертвата.
В последната си дума подсъдимият С. моли съда да остави наказанието, наложено му от първата инстанция.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 260022 от 6.11.2020г., постановена по НОХД № 1917/2020г., Окръжен съд гр. Пловдив е признал подсъдимия А. К. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал. НК, а именно, че на 12.08.2016г. в [населено място], обл. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на множество разпоредби от съответните подзаконови нормативни източници, причинил смъртта на Й. Г. Я., поради което и на чл. 58а, ал.1 НК му е наложил две години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен за това, че на същото място и по същото време поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на множество разпоредби от съответните подзаконови нормативни източници, причинил три средни телесни повреди на Т. Д. М., поради което и на основание чл.134, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание е отложено с изпитателен срок от четири години. На основание чл.160, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да упражнява професия, свързана с работа с товаро-подемни машини за срок от три години. На основание чл.189, ал.3 НК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски.
По повод постъпила жалба от частните обвинители е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 260067 от 9.04.2021г., постановено по ВНОХД № 602/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, присъдата на окръжния съд е била изменена по отношение на размера на наложеното наказание за престъплението по чл.123, ал.1 НК, като го увеличил от две на три години лишаване от свобода след задължителната законова редукция във връзка с чл.58а НК, респективно – увеличил и размера на определеното общо наказание на основание чл.23, ал.1 НК.
Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна.
Частните обвинители поставят на обсъждане пред касационния съд въпроса за справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.123, ал.1 НК в частта относно условното осъждане – касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Твърдят, че то не отговаря на целите по чл.36 НК и следва да се изтърпи ефективно. Алтернативно, макар и имплицитно се прави възражение, че след като въззивната инстанция е увеличила наказанието „лишаване от свобода“ от две на три години е следвало да увеличи и размера на срокът, за който се отлага изпълнението на наказанието.
Касационната инстанция не констатира сочените от частното обвинение пропуски при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. След като е признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.123, ал.1 НК, на същия при условията на чл.58а НК е определено от първоинстанционния съд наказание в размер на три години „лишаване от свобода“, което предвид проведената диференцирана процедура по реда на гл.27 НПК е редуцирано с 1/3 – на две години. Законодателят е предвидил наказание от една до шест години за основния състав по чл.123 НК. Наказанието на подсъдимия е отмерено първоначално от първоинстанционния съд под средния размер, който в случая е три години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение и искреното съжаление от случилото се. Като единствено отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство са отчетени множеството нарушения на правилата за безопасност на труда и специфичната дейност, която е упражнявана. На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от четири години, след като е констатирано, че законовите предпоставки за приложение на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия са налице и целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и без неговото изолиране от обществото.
В рамките на своите правомощия при проведената процедура по гл.27 от първоинстанционния съд въззивната инстанция е направила проверка на присъдата по повод на въззивната жалба на частното обвинение, която също така е била насочена срещу размера на наложеното наказание за престъплението по чл.123, ал.1 НК. Процесуалната дейност на контролираната инстанция по индивидуализиране на наказанието на подсъдимия е съобразена с дадените задължителни указания в Тълкувателно решение 1 от 2009г., постановено по тълкувателно дело 1/2008г. на ОСНК на ВКС. Апелативният съд е преоценил наличните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и законосъобразно е увеличил наказанието над средния размер при превес на отегчаващите обстоятелства като дооценил както тежестта, така и броят на извършените нарушения, които се намират в причинно-следствена връзка с престъпния резултат. Въззивната инстанция е дала самостоятелна оценка на поредицата от груби нарушения на изискванията на дейността с повишена опасност, свързани както с поддръжката на съоръжението, така и с неговата неправилна експлоатация относно позиционирането и товароносимостта на крана. Отчетено е допускането на хора върху камиона при разтоварване с крана на траверсите. Подчертано е, че крановата уредба е била претоварена над два пъти, което е довело до скъсване на стрелковото въже, което от своя страна е било износено над допустимата норма. Всички тези нарушения са били ценени от апелативния съд като самостоятелни отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия, като въззивната инстанция се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия и налагащи неговото увеличаване. Апелативният съд законосъобразно е приел, че отегчаващите вината обстоятелства имат превес, а не смекчаващите и затова е увеличил наложеното наказание над средния размер, под който първата инстанция първоначално била определила наказанието. Въззивната инстанция е определила наказание в размер на четири години и шест месеца, което след като е намалено с 1/3, е определено на три години. Не се констатира игнориране на определени обстоятелства, нито фаворизиране на други. Корекцията по отношение на наказанието, която въззивната инстанция е направила в първоинстанционната присъда, като е увеличила размера на същото, съответства на превеса на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства над смекчаващите такива. Наказанието в увеличения му размер след задължителната законова редукция отговаря на обществената опасност на стореното от подсъдимия и на характеристиката на личността му, като е адекватно на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Касационната инстанция намира, че не са налице основания, които да налагат корекция в начина на изпълнение на наказанието в желаната от частното обвинение посока.По повод отложеното изпълнение на наказанието по реда на чл.66 НК, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице двата формални критерия на чл.66 НК – на подсъдимия е наложено наказание от три години „лишаване от свобода” и той не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Дискусионна остава, според частното обвинение, третата предпоставка, а именно дали целите на наказанието ще се изпълнят, ако същото не се изтърпи ефективно. За да даде положителен отговор на този въпрос, първоинстанционният съд правилно е отчел данните за личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, инцидентността на случилото се в живота и кариерата му и отсъствието на предпоставки, обуславящи нуждата от изолацията му от обществото. Законосъобразно е преценено, че целите на наказанието ще се постигнат и ако наложеното наказание не се изтърпи от подсъдимия ефективно, като приложението на чл.66 НК ще има достатъчно въздействие по отношение на специалната и генералната превенция, като се даде приоритет на първата.Мотивирайки законосъобразно изводите си, първоинстанционният съд е достигнал до правно защитимия извод, възприет и от страна на въззивната инстанция, че целите на наказанието и специално тези относно индивидуалната превенция биха се постигнали, ако по отношение на подсъдимия се приложи института условно осъждане.
Резонен остава друг от доводите на частното обвинение, на който настоящата инстанция дължи отговор – защо при положение, че е било увеличено наказанието по размер, не е увеличен и срока на условното осъждане. Съгласно чл.66, ал.1 НК, когато съдът налага наказание до три години лишаване от свобода, той може да отложи изпълнението на наказанието за срок от три до пет години. В случая, въззивната инстанция е увеличила наказанието след задължителната му законова редукция от две на три години лишаване от свобода, но не е счела за необходимо да увеличи срока на условното осъждане от четири на пет години, каквото законово правомощие е имала. След като въззивната инстанция не е намерила повод за това, за да бъде извършено увеличение с една година и на условното осъждане на подсъдимия на този етап от процесуалното развитие на делото срещу него делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция на основание чл.354, ал.3, т.1 НПК, което настоящата инстанция не намира за уместно. Касационната инстанция не разполага със самостоятелно правомощие да увеличава размера на наказанието и отменява приложението на чл.66 НК, извън хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2-ро НПК, в каквато процесуална ситуация не се намира делото. В заключение следва да се отбележи, че продължителността на изпитателния срок от четири години в настоящия случай с оглед на това, че процесното деяние се явява прецедент в живота на подсъдимия, позволява да се реализира предупредителният потенциал на условното осъждане както върху подсъдимия, така и спрямо другите членове на обществото. Определената по вид, размер и начин на изтърпяване комплексна санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и превантивната функция на наказанието към обществото.
Касационната инстанция намира за необходимо да изложи доводи и относно искането на подсъдимия, направено при последната му дума, за оставяне в сила на наказанието, определено му от първия съд. При условие, че от негово име не е подадена касационна жалба, изказването му не би могло да се третира като искане за ревизиране на решението в благоприятен за него аспект, най-малко защото не е направено в законоустановения срок за атакуване на акта на второинстанционния съд.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбите на частните обвинители касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260067 от 09.04.2021г., постановено по ВНОХД № 602/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: