5 Р Е Ш Е Н И Е № [населено място] ,………………. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и шестнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1559 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 т.2 и т.4 пр. първо ЗМТА . Образувано е по иск на Г. Й. Д. против [фирма], за отмяна на арбитражно решение № 572/04.05.2016 год. по арб.дело № 572/2016 год. на Арбитражен съд при Съвета по правни въпроси, с което ищецът е осъден, на основание чл.249 вр. с чл.86 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 1000,20 лева / от които 518,86 лв. – главница по договор за заем и 231,27 лв. – договорна лихва /,ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска до окончателното й изплащане, обезщетение за забава в размер на 110,07 лева и арбитражни разноски от 140 лева. Ищецът оспорва компетентността на арбитража с довода,че арбитражната клауза,включена в Общите условия за предоставяне на кредити,не е приета с изрично приподписване на последните от кредитополучателя, като не съставлява волеизявление за приемането й съдържанието на т.4 от раздел ІV „Допълнителни разпоредби„ към договора за кредит, в която е изрично упоменато предоставянето на ОУ на ищеца и запознаването му със същите.Доколкото,обаче, липсва материализирано насрещно, съвпадащо волеизявление на кредитополучателя за приемане на арбитражната клауза,предвид императивното изискване за сключването й в писмена форма, страната счита, че няма сключен арбитражен договор.Липсата на компетентност се твърди / макар с неточно позоваване на основанието по чл.47 т.6 ЗМТА/ и предвид разминаването между упоменатата в арбитражната клауза институция – Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата„ и тази, разгледала спора – АС при Съвет по правни въпроси. Ищецът отрича да се касае за междувременна промяна в наименованието на арбитражната институция,а за две различни такива. Формално се оспорва и идентичност на съобразените от арбитражния съд ОУ с предоставените на страната при сключването на договора за кредит.Страната счита, че фикцията на чл.7 ал.3 ЗМТА е неприложима, вкл. предвид нередовното й уведомяване за образуваното арбитражно производство,доколкото не е удостоверено връчване на искова молба и приложения към същата. Според ищеца,арбитражната клауза е непълна и като такава не може да се приеме за породила валидни правни последици, тъй като не внася яснота относно субекта, който ще правораздава, който следва да е несъмнено и еднозначно определен,с посочване на процедурата за избора му,съответно с посочване имена на арбитри или на листа с имена на арбитри ad hoc. Ответникът – [фирма] – оспорва иска , като твърди, че ищецът е редовно уведомен за арбитражното производство, вкл. с връчване на искова молба и приложения към същата, за което представя и допълнителни доказателства.На основание чл.20 ал.1 вр. с чл.7 ал.3 пр.второ ЗМТА намира, че с непротивопоставянето си на компетентността на арбитража с отговора на исковата молба, Г. Д. е приел същата. Не оспорва твърдението, че АС при „ Европейска юридическа палата „ и АС при „Съвета по правни въпроси „ са напълно различни арбитражни институции.Позовава се на уведомяване на ищеца за промяната в арбитражната институция, с отправената до същия покана за плащане от 14.03.2016 година. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от удостоверяване отказа на ищеца да получи препис от арбитражното решение – на 10.06.2016 година,поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе по иска настоящият състав съобрази следното : Страните са сключили договор за кредит № 31060026 / 13.05.22014 год.,в раздел ІV т.4 от който е удостоверено, че с подписването на договора кредитополучателят е получил и е запознат със съдържанието на Общите условия на [фирма], в чл.14 от които е визирано, че „ всички спорове, породени от договора или тези Общи условия или отнасящи се до тях, вкл. споровете,породени или отнасящи се до тяхното тълкуване, недействителност,изпълнение или прекратяване,както и спорове за попълване празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства,ще бъдат разрешавани от компетентния български съд или от АС при „Европейска юридическа палата „ , съобразно правилата за ускорено разглеждане на спорове според Правилника му за дела,основани на арбитражни споразумения.Липсва изрично волеизявление в договора за кредит, за приемането на Общите условия. Приложено е съобщение, с изрично указване в съдържанието му изпращане ведно с искова молба и приложения, за образуването и насрочването на арбитражното дело от АС при „ Съвет за правни въпроси„.Представен е екземпляр от товарителница № 5 006 981 856 9 на [фирма] , съдържащ данни за лично получени от ищеца,изпратени му от „Съвет по правни въпроси„ документи, чрез съответната куриерска служба,без вписани забележки в съответната нарочна графа за това.Ищецът не оспорва подписа си върху товарителницата,но оспорва факта на придружаване съобщението от искова молба и приложения към същата.Връчването „ без забележки „ се потвърждава и от лично положен подпис на ищеца в книгата на куриера, връчил съобщението,извлечение от която е представено с отговора на исковата молба. Уведомяването си на интернет адрес ищецът оспорва, предвид „несъществуващ такъв”. Този електронен адрес, обаче, е посочен в подписания от ищеца договор за кредит / раздел ІV т.2 /. Съгласно раздел ХІІІ „ Допълнителни разпоредби„ т.3 на Общите условия, кореспонденцията между страните ще се счита узната от кредитополучателя,ако бъде доставена на адреса за кореспонденция, попълнен в договора,съответно по факс или до e-mail адрес или по телефон, посочени от страната. Според т.4 , с подписването на договора кредитополучателят удостоверява изричното си съгласие да получава съобщенията по начините и чрез средствата , посочени в т.3. Довод за фактическо недоставяне на съобщението на посочения електронен адрес ищецът не е въвел.Следователно, съобщение за образуваното арбитражно производство пред АД при Съвета по правни въпроси / стр.21 по номерацията на арбитражното дело / , ще следва да се счита получено от ищеца и чрез електронна поща. Ищецът не е депозирал отговор на исковата молба , както и не е участвал по какъвто и да било начин в арбитражното производство, ограничило се до едно открито заседание.Арбитражното решение е постановено от едноличен арбитър при Арбитражен съд при Съвета по правни въпроси. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното : Искът, на всяко от предявените основания – чл.47 т.2 и т.4 пр. първо ЗМТА – се явява неоснователен. Действително не е налице валидно сключена – с насрещни съвпадащи волеизявления на всяка от страните - арбитражна клауза за разглеждане на породени от сключения договор за кредит спорове, от Арбитражен съд при Съвета по правни спорове. Ищецът,обаче, е редовно уведомен за образуването на арбитражното производство,като твърдението му за неполучени искова молба и приложения се явява недоказано. Видно от съдържанието на товарителницата,със същата са връчени повече от един документа, при неоспорено от ищеца съдържание на неоспореното, като получено,съобщение за арбитражното производство,с това на приложеното към арбитражното дело. В съдържанието на съобщението е изрично посочено наличието на приложения,за липса на каквито получателят не е направил забележка в нарочната графа за това на товарителницата,както и във водената от куриера книга, също приподписана от ищеца.Представените документи – съобщение и товарителница - безпротиворечиво установяват изпращане и на приложения към съобщението,съответно получаване от адресата. Опровергаване на удостовереното, поради приемане „ без забележки „ , е било в негова тежест , но не е осъществено. Предвид редовното уведомяване на страната за образуваното арбитражно производство следва да се счита, че с неподаването на изрично възражение относно компетентността на арбитража, в срока за отговор на исковата молба, намира приложение фикцията на чл. 7 ал.3 пр. второ вр. с чл.20 ал.1 ЗМТА. Настоящият състав е имал повод да се произнесе по съвместната приложимост на чл.20 ал.1 ЗМТА и чл.7 ал.3 ЗМТА / така реш. по т.д.№ 4668 / 2013 год. , по т.д.№ 661 / 2016 год. и др./, като не споделя даденото в реш.№ 187 по т.д.№ 2842 / и 2015 год. на І т.о. на ВКС разрешение, че под „ участие в арбитражното производство„,чл.7 ал.3 пр.второ ЗМТА визира не простото непротивопоставяне на компетентността на арбитража, а активното участие в производството - с действия,вкл. с писмено обективирани волеизявления. Подобно тълкуване се явява в логически дисонанс с изискването на чл.20 ал.1 ЗМТА, а именно – противопоставянето на компетентността / която видно от чл.19 ЗМТА включва и хипотезата на липсващо арбитражно споразумение /, дължимо изрично,да бъде извършено не по-късно от отговора на исковата молба / освен при обосноваване на уважителна причина за пропускането на този срок /.След като законът поставя преклузивен срок за оспорване компетентността на арбитража, при това в съответствие с втората хипотеза на чл.7 ал.3 ЗМТА / участие на страната , без да оспорва компетентността на арбитража /, то очевидно игнорира значението на последващото й фактическото неучастие в арбитражното производство / като се държи сметка,че приложимата процедура би могла и да не предпоставя участие в открито заседание,а единствено размяна на книжа /. Правни последици би имало само фактическото й участие, но само ако не е оспорила компетентността с отговора на исковата молба / чл.7 ал.3 пр. второ ЗМТА/, както и ако по всяко време, писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание,би приела изрично компетентността на арбитража / чл.7 ал.3 пр.първо ЗМТА / . Противно тълкуване ирелевира значението на въведения от законодателя преклузивен срок по чл.20 ал.1 ЗМТА и прави безсмислено съществуването на тази разпоредба. Чл.20 ал.1 ЗМТА по същество се явява допълваща клаузата на чл.7 ал.3 пр. второ ЗМТА разпоредба, с цел изначално гарантиране яснота в позицията на ответника, досежно компетентността на арбитража, респ. спестяване на процесуални действия и разноски по арбитражно производство, решението по което би било атакуемо, съобразно чл.47 т.2 ЗМТА. Настоящият състав не споделя тезата,че подмяната на уговорената с друга арбитражна институция, е основание за атакуване на решението по чл.47 т.6 ЗМТА .Същата има отношение към неспазена процедура по конституиране на арбитражния състав и провеждането на арбитражната процедура , при иначе валидно договорен арбитражен съд. Доводи за такова несъответствие , респ. и при липсата на споразумение за самата процедура / доколкото в арбитражната клауза в настоящия случай е уговорена процедура в съответствие с друга избрана арбитражна институция / - в несъответствие с разпоредбите на ЗМТА, ищецът не е въвел с исковата си молба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Й. Д. против [фирма] иск с правно основание чл. 47 т.2 и т.4 пр.първо ЗМТА, за отмяна на арбитражно решение № 572/04.05.2016 год. по арб.дело № 572/2016 год. на Арбитражен съд при Съвета по правни въпроси. ОСЪЖДА Г. Й. Д. да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство,в размер на 307 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал. 8 ГПК вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: