Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 19.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове: Гълъбина Генчева Геника Михайлова при секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3499 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение от 26.04.2016 г. по гр. д. № 100/ 2016 г., с което Окръжен съд – Монтана, като потвърждава решението от 28.12.2015 г. на Районен съд – Берковица по гр. д. № 215/ 2015 г. отхвърля иска на К. Д. А. срещу М. Г. Г. и С. М. Й. за делба на един застроен урегулиран поземлен имот (УПИ) в [населено място]. Решението е допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 (общо и допълнително) по процесуалноправния въпрос: Следва ли да се допусне делба на УПИ, застроен със сгради, индивидуална собственост на съделителите и какви са процесуалните действия на съда в хипотезата, в която доказателствата сочат на възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена административната процедура по чл. 201 ЗУТ, но събраните доказателства за това са недостатъчни? Касаторът К. А. иска решението да бъде отменено поради неговата необоснованост. Оплаква се, че въззивният съд е бил длъжен да проведе императивната разпоредба на чл. 201 ЗУТ, като събере необходимите доказателства за това. Претендира разноски. Ответниците М. Г. и С. М., ответници и по касация, не вземат становище в касационното производство. По повдигнатия въпрос. Същият въпрос е повдигнат и обсъден в решение № 131/ 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение. В дадения отговор се отчита запазеното действие на т. 1, б. „д“ ППлВС № 2/ 1982 г., но се приема, че изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован, тогава когато съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота (УПИ) при спазване на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Тази активност на съда е производна от чл. 69, ал. 2 ЗН, която задава целта на всяка делба – при провеждането й съсобственикът да получи дела си от прекратената съсобственост в натура, доколкото това е възможно. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя този отговор, даден в решението по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Изложеното изключва необходимостта да излага и собствени мотиви към него. С оглед на отговора и въведените касационни основания от чл. 281, т. 2 ГПК, решението е неправилно. Съображенията са следните: В него се приема, че на основание съдебна спогодба от 1965 г. и договор за дарение от 1974 г. касаторът притежава 1/ 2 ид. части, а на основание спогодбата и договор за дарение от 1999 г. ответникът по касация М. Г. и ответникът по касация С. Й. притежават по 1/ 4 ид. части от процесния УПИ. При зачитане на материалната доказателствена сила на нотариалните актове, в качеството им на официални удостоверителни документи (чл. 179 ГПК) и съгласно веществените доказателства, събрани чрез скиците на имота, въззивният съд е достигнал до извода, че УПИ е застроен с четири сгради, които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделните съделители. Въззивният съд не е обсъдил събраните (други) доказателства, от които се установява, че : 1) действителната площ на имота е 855 кв. м.; 2) с влязло в сила решение от 1982 г. е разпределено ползването на застроения УПИ; 3) изградена е масивна ограда, разделяща УПИ на две, като във всяка част, определена за самостоятелно ползване, попадат сградите, собственост на различните съделители и 4) всяка от двете части от УПИ има лице към улица. Необсъдените доказателства разкриват възможност за провеждане на административната процедура по чл. 201 ЗУТ, но въззивният съд не я изследва чрез допускане на съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроса за разделянето на УПИ на два парцела при спазване на изискванията за лице и повърхнина, а отхвърля иска за делба на съсобствения УПИ, позовавайки се на т. 1, б. „д“ ППлВС № 2/ 1982 г. К. състав е длъжен да отмени неправилното решение, което и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да обезпечи правилното приложение на чл. 201 ЗУТ (т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС), като назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на възможността за разделяне на съсобственото дворно място на два парцела при спазване на изискванията за лице и повърхнина, предвидени в чл. 19 З. и нормите за отстояние на сгради в съседни УПИ. Съсобствеността върху новообразуваните УПИ, ако в производството по допускане на делбата такава възможност се разкрие и се предприемат следващите действия от административната процедура по чл. 201 ЗУТ, подлежи на прекратяване във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в такъв случай влиза в сила с влизане в сила на решението по допускане на делбата. По разноските. Компетентността да ги определи е на въззивния съд (арг. от чл. 294, ал. 2 ГПК). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 26.04.2016 г. по гр. д. № 100/ 2016 г. на Окръжен съд – Монтана. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Монтана, който е длъжен да допусне съдебно-техническата експертиза при посочената по-горе задача. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.