5 Р Е Ш Е Н И Е №.74 гр.София , 25 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 170/2020 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.М., защитник на подсъдимия Н. В. Б., против решение №41 от 06.01.2020 г., постановено по внохд №44/2019 г. по описа на Военно- апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НК. Твърди се, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон от страна на решаващия съд. Посочва се, че показанията на единствения свидетел, на които се базира обвинението, са противоречиви и непоследователни, като тези противоречия не са били обсъдени от въззивната инстанция, както и че последната изобщо не е обсъдила показанията на св.В. Б.. Моли се атакуваното съдебно решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Счита, че са събрани достатъчно доказателства за извършеното престъпление, както и че материалният закон е приложен правилно. В последната си дума подсъдимият Н. Б. моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №10 от 15.07.2019 г., постановена по нохд №80/2018 г. , Пловдивски военен съд е признал подсъдимия редник Н. В. Б. за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2017 г. в Стара Загора държал взривни вещества- годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400 гр. всяка, с надпис „Артилерийски гръм“, всяка; 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 100 гр. всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр.всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗОБВВПИ , без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 пр.2 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият Б. е признат за невиновен в това, че на 16.03.2018 г., в Стара Загора, в обитавано от него жилище на адрес [улица], вх.А, ет.6, ап.22 да е държал взривно вещество, а именно: 1 брой цилиндрична тротилова пресовка с маса 100 гр., представляващо взривно вещество по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия, пред Военно- апелативен съд е било образувано внохд №44/2019 г., приключило с решение №41 от 06.01.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Решението е подписано с особено мнение на член- съдията полк.Р.П. , според което по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил осъден. ВКС констатира, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 във вр.с ал.1 т.2 от НПК. Липсата на мотиви на въззивното решение е от категорията на съществените процесуални нарушения, което по необходимост налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Независимо, че в жалбата на подсъдимия обсъжданото касационно основание не се навежда, служебната намеса на касационната инстанция е допустима, когато се констатира наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила, когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия, или когато са нарушени основни начала на правораздаването. Прочитът на въззивното решение сочи, че апелативната инстанция се е задоволила единствено да изложи възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка и даде твърде пестелив отговор на някои от направените от защитника на подсъдимия възражения. Основният довод , направен във въззивната жалба е бил за необоснованост, довела до постановяването на незаконосъобразна присъда. В тази насока Военно апелативният съд не е изложил никакви собствени съображения, като дори не е изразил съгласие с направените такива от първоинстанционния съд. Този пропуск е довел и до релевирането на недопустими възражения в касационната жалба на защитника на подсъдимия, а именно за неправилна оценка да доказателствата и несъответствие между доказателствата и правните изводи- оплаквания, които не представляват касационни основания. Въззивната инстанция е дължала прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства, съпоставянето им по между им, както и пълноценно обсъждане на множеството противоречия в показанията на основния свидетел Ж. Ж., не само по отношение мястото на съхранение на взривните вещества, което не е без значение / както е приел съда/, доколкото съдът е бил длъжен да установи дали свидетелят е имал достъп до конкретното помещение, за да ги вземе оттам, което пък е от значение за достоверността на показанията му, но и относно датата, респективно периода и годината, когато това се е случило. Не са били обсъдени и данните, събрани чрез проведената очна ставка между подсъдимия и свидетеля Ж., които показват противоречие както между заявеното от тях, така и между казаното от свидетеля в хода на очната ставка и проведения непосредствено преди това негов разпит, относно мястото на държане на инкриминираните взривни вещества. Преразказът на показанията на св.Ж., пестеливо направен от апелативния съд, не може да замести дължимия анализ и оценка. Освен това коментираните показания е следвало да бъдат обсъдени и във връзка със заявеното от св.Ж., че понеже е разбрал за подаден сигнал срещу него, е помислил, че подсъдимият го е предал и е решил да му отмъсти /стр.166 от съд.дело/. По-нататък, въззивната инстанция изобщо не е обсъдила показанията на свидетелите И. Д. и С. М., които имат значение за изясняване на релевантните факти. От особен интерес за делото са показанията и на свидетеля Х. Х., който е предоставил фактически данни за начина на организация и контрол на работното място на подсъдимия, и който апелативната инстанция също не е анализирала. Освен това, незаконосъобразно въззивната инстанция се е позовала на собственоръчно отразеното от св.Ж. в протокола за претърсване и изземване. Посоченото няма характеристика на показания, поради което не следва да бъде включвано в съвкупната доказателствена маса. Пропуските на апелативния съд да обсъди доказателствата и да изложи мотиви по правото и по наказанието /мотивите в частта за наказанието са декларативни/ са довели до съществена непълнота на съдебното решение, приравнена на липса на мотиви. Освен това изводът на Военно апелативния съд, че присъдата в оправдателната й част е влязла в сила, е неверен и несъобразен с ТР №5/2018 г. на ВКС, според което „само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция“. Това означава ,че независимо от липсата на протест, съдът е бил длъжен да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, както впрочем го задължава разпоредбата на чл.313 от НПК. На последно място, въззивната инстанция не е обърнала внимание на оправдателния диспозитив на първоинстанционната присъда, в който Военен съд- Пловдив е пропуснал да отбележи престъплението, за което е признал подсъдимия за невиновен. В този смисъл следва да се извърши необходимата корекция. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №41 от 06.01.2020 г., постановено по внохд №44/2019 г. по описа на Военно-апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/