Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 08.03.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 151/19 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила жалба от защитника на подсъдимия Я. Г. М. срещу присъда от 24.01.2018г., постановена по ВНОХД № 2611/2017г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 28.04.2016г., постановена по НОХД № 19842/2013г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 2 състав. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия М.. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсват елементи от състава на престъплението. Според защитника случаят не е немаловажен, а инкриминираният алкохол е произведен законно. В съдебно заседание касаторът поддържа изложеното в жалбата. Изтъква, че размерът на неплатения акциз не е значителен, поради което осъщественото съставлява административно нарушение, а не престъпление. Преценката за маловажност на случая извежда и от данните за личността на дееца , който е неосъждан и се е нуждаел от допълнителни средства във връзка с осиновяването на дете. Представителят на прокуратурата предлага присъдата да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу Я. Г. М. за осъществено на 27.02.2013г. в [населено място],[жк]престъпление по чл.234, ал.1 от НК, изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква, съгласно чл.2, т.1, чл.4, т.7 и чл.19, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, в немаловажен случай – 176 бутилки със 127,5 литра ракия на обща стойност 1020лв., с дължим акциз в размер на 328,76лв. С първоинстанционната присъда подсъдимият оправдан поради липса на елемент от състава на престъплението – немаловажност на случая. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. По протест на прокурора присъдата е отменена от въззивната инстанция и М. е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Оправдан е частично за разликата в стойността на стоката до 892.50лв. и на дължимия акциз до 328.60лв. Двете съдебни инстанции, на които законът възлага установяването на фактите са изпълнили стриктно процесуалните си задължения по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, при което са достигнали до обосновани изводи, неоспорени от страните. Установено е, че подсъдимият и неговият баща в продължение на години обработват лозови масиви в землището на [населено място]. По-голямата част от произведеното грозде продават, но отделят известно количество и за себе си и варят ракия в казани в [населено място] и [населено място]. Намереният на 27.02.2013г. алкохол в автомобила на М. съставлявал домашната ракия, с която той и баща му разполагали, произведена по описания начин през предходни години. Подсъдимият я докарал в [населено място] по молба на св.Д. и негови познати, които предварително се договорили да им продаде отлежала ракия на цена по 8лв. за литър и му я предплатили. Ракията била налята в пластмасови бутилки от минерална вода, необлепени с бандерол. Възраженията срещу постановения съдебен акт се отнасят до правната оценка на няколко конкретни обстоятелства, безспорно установени по делото, свързани с произхода на процесни етилов алкохол и предназначението му. Настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. Действително чл.60, ал.2 от Закона за акциза и данъчните складове и чл.46 от правилника за неговото приложение позволяват в специализирани малки обекти за дестилиране да се произвежда ракия от грозде и плодове, собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра на семейство годишно. Фактът, че начинът, по който е произведена ракията е правомерен, няма отношение към съставомерността на деянието, по няколко причини. Посочените разпоредби регулират производството на ракия, а не държането й, съставляващо изпълнителното деяние в конкретния случай. Те не предвиждат възможност за натрупване на годишните квоти. Особено съществено е, че режимът се отнася само ракия, предназначена за лично и семейно потребление, а държаната от М. е била за продажба. Изтъкнатото от защитата обстоятелство, че ракията не е била в потребителска опаковка, не би могло да се интерпретира в смисъл, че не е изискуем бандерол. Такъв се изисква винаги, когато се държи стока от вида на посочените в чл.2 от ЗАДС, каквато е инкриминираната, извън данъчните складове. Б. следва да се лепи върху потребителската опаковка, но адресати на това изискване са лицата, които са се снабдили с ценната книга. Функцията му е да служи за установяване заплащането на акциз, но когато е безспорно, че данъкът не е внесен, е безпредметно да се обсъжда дали опаковката на стоката е подходяща за поставяне на бандерол. Изводът на Софийски градски съд, че е изпълнено изискването случаят да е немаловажен, също следва да бъде споделен. Решението е надлежно мотивирано с анализ на различните аспекти, в които е възможно да се проявят вредните последици от деянието. Защитеният с нормата на чл.234 от НК обект е с комплексен характер, тъй като са ощетени едновременно държавният бюджет, лоялните търговци и консуматорите на непроверен алкохол, попаднал в търговската мрежа. Преценката, че в сравнение с обикновените случаи на държане на домашна ракия без бандерол с търговска цел, едновременната доставка на 176 бутилки не представлява деяние с по-ниска степен на обществена опасност, е напълно правилна. Изтъкнатите от защитата факти, определящи личността на извършителя като такава с по-ниска степен на обществена опасност, са отчетени от съда при индивидуализацията на наказанието и наред с несъразмерната на фактическата и правна сложност продължителност първоинстанционно съдебно производство, са обосновали приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК, но не биха могли да се противопоставят на обективните характеристики на извършеното, за да бъде квалифицирано като административно нарушение. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : Оставя в сила присъда от 24.01.2018г., постановена по ВНОХД № 2611/2017г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.