Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 20.05.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 5162/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид : Производство по чл. 290-293 ГПК. Е. В. Г.- Ал Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1491 от 27.07.2015 година по гр.възз..д. Nо 558/2015 година на ОС-Варна. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушения на материалния закон , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса необходимо ли е , за да е налице владение по см. на чл. 68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработвана във всеки момент владелецът да извършва сам действия , чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическата власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът – лично или чрез другиго да може да извършва действия, когато пожелае , без никой да му пречи, произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 503 от 02.05.2012 година по гр.д. No 83/2011 година на ВКС-I г.о. Ответниците по касация Е. Й. Г. , П. Й. Н., Д. А. П. , Х. А. Х. и Д. А. С. чрез адв. З. С. – АК В. поддържат тезата , че постановеното въззивно решение по заявения от тях отрицателен установителен иск е валидно и правилно , при наличието на доказано защитимо право, при съобразяване на всички принципи и начала на гражданския процес за постановяване на законосъобразен съдебен акт, почиващ на установените факти и обстоятелства при точно приложение на закона.Претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил изцяло решение на първата инстанция , с което е отхвърлен иска по чл. 124 ал.1 ГПК и е постановено ново , с което по отношение на ответника Е. Г. – Ал Д. е прието за установено , че същата не е собствени на реална част с площ от 632 кв.м. от ПИ 558 по ПНИ на с.о.“А. м.“, целият с площ от 715 кв.м., при посочените граници, на основание чл. 124 ал.1 ГПК. За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че заявеният отрицателен установителен иска по чл. 124 ал.1 ГПК е допустим , тъй като без оборване на титул за собственост на ответницата – договор за покупко - продажба , който не е проявил вещно-правния си ефект,ищците не биха могли да упражняват правото си на собственост на спорния недвижим имот и основателен , след като договорът на Е. Г. за закупуване на имота е сключен при висящ исков процес за отричане правото на собственост по отношение на праводателя / продавач – „ [фирма] и неговите праводатели и решението на съда я обвързва със силата на пресъдено нещо /СПН/, както и, че не е придобила собствеността на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като не е доказала установено трайно и несъмнено лично упражняване на фактическа власт на имота. По изведения правен въпрос, касаещ поддържаното при условията на евентуалност възражения за оригинерно придобивно основание- а именно придобивна давност на основание чл. 79 ал.2 ЗС. С Решение No 503, касационният съд е приел по въпроса за съдържанието на владелческите действия, като елемент на придобивната давност, че „те трябва да съдържат всички признаци а владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта.Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един и от тези елементи се преценява по конкретното дело въз основа на установените факти, при възприета като правилна съдебна практика в смисъл , че „постоянно владение“ не означава осъществяване на непрекъснато фактическо въздействие, фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещение в имота , ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действия на трети лица“. В пълно съответствие с тази теза е и изразеното по Решение No 6 от 22.10.2010 год. по гр.д. No 2760/2008 год. на ВКС, ГК – I . Приемайки тезата, че след като владелецът , претендиращ да е придобил собствеността на чуждия имот на основание придобивна давност ,“ трайно се е установил да живее в чужбина“ , съдът не може да приеме че същият / в случая Е. Г. /трайно и непрекъснато е осъществила владение върху имота“ , въззивният съд е постановил решение в противоречие със задължителната практика на ВКС. По основателността на касационната жалба в рамката на допуснатото касационно обжалване. При данните по делото и с оглед на изразеното становище по приложение на закона , настоящият състав на ВКС намира обжалваното решение за неправилно. Съдебното исково производство е образувано по предявения срещу Е. Г.- Ал Д. отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК да се признае със силата на пресъдено нещо , че същата не е собственик на реална част с площ от 632 кв.м. от ПИ 558 по ПНИ на с.о.“А. м.“, целият с площ от 715 кв.м. Искът е заявен с твърдението , че като частен правоприемник на [фирма], ответник по гр.В.д.No 876/2009 год. на ОС-Варна и постановено решение по отрицателния установителен иск, в сила от 20.05.2010 год. по искова молба, вписана съобразно чл. 114 ал.1 б,“ а“ ЗС от 05.10.2007 година , и дата на вписване на исковата молба по настоящия иск отрицателен установителен от дата 29.07.2013 год., по силата на Договор за покупко-продажба от 15.01.2008 година по НА вписан под No 7, том 11 рег.д. No 231/2018 год. на СВ, сключен в хода на висящия процес, постановеният срещу праводателя- прехвърлител [фирма] съдебен акт, отричащ правото му на собственост, има силата на пресъдено нещо /СПН/ и срещу частния правоприемник Е. Г. Ал Д.- ответник по настоящото дело. Защитата на ответника Е. Г. Ал Д. почива на възражения 1./ за противопоставимост на договора за покупко- продажба и придобитите права , тъй като вписаната искова молба по отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на праводателя и [фирма] е преди постановяване на решението за реституция/ Р 1543/02.04.2008 год. ОбСЗ В./ , няма действие по отношение на частния правоприемник, като при условията на евентуалност се поддържа 2./ възражения , че имотът е придобит на оригинерно придобивно основание – придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС. Касационното обжалване е ограничено само досежно правните изводи на въззивния съд по приложение на чл. 79 ал.2 ЗС и незачитане релевираното възражение за придобиване имота на оригинерно придобивно основание. С оглед на релевираните доводи за незаконосъобраност, настоящият състав намира , че правилно въззивният съд не е зачел като основателно възражението на Е. Г. Ал Д. , че като ответник по иска по чл. 124 ал.1 ГПК за отричане на правото на собственост, придобито по Договора за покупко-продажба от 15.01.2008 г. по НА 5/2008 год.., вписан под Nо 7, том 11 рег. Дело No 231/2008 година на Службата по вписвания, в качеството на частен правоприемник , придобил недвижимия имот в хода на висящ исков процес от ответник- несобственик, отречените права на лицето прехвърлител и са и непротивопоставими, тъй като не е страна по делото. Правилно, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 121 ал.1 ГПК / отм./ , съгласно която разпоредба неучастието и като страна не я изключва от лицата , по отношение на които СПН на съдебното решение се разпростира. По въпроса за значение на вписаната искова молба по заявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на лице - праводател/ „Ш. О./ на ответника по настоящия иск, решението на въззивния съд е изцяло съобразено с задължителната практика на ВКС / Решение No 631/ 23.112009г. по гр.д. No 247/2009 г. на ВКС, ГК-II /. В хипотеза , когато в закона е предвидено оповестително- защитно действие на вписването, придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на лицето, придобило правата , защитени с вписването. В тези хипотези трети лица са само тези лица , които черпят вещното право от същия праводател. Тази съдебна практика е без значение , защото в настоящата хипотеза „защитените“ с вписването на исковата молба по отрицателния установителен иск лица – ищци по делото , не са разполагали със титул за правото на собственост към момента на предявяване на иска , а правният интерес от предявения установителен иск се обуславя в създаване , чрез отричане на чуждото право , на условия за реституция по ЗСПЗЗ на земеделски земи , намиращ се в терен по парагр. 4 ЗСПЗЗ. Следва да бъде изцяло възприет и извода на въззивния съд , че без правно значение е вписването на акт , за който по закон не е предвидено вписване. Без съмнение такива са исковете , с които се отрича правото на собственост на лицето –ответник по чл. 124 ал.1 ГПК. Въпросът за значението на датата на вписване на искова молба от 05.10.2007 година по гр.д. No 6072/2007 год. и по отношение на ответника [фирма] - а именно 22.01.2008 година има значение и е следвало да бъде преценена за правилното дефиниране вида на владението , осъществено от Е. Г. –ал Д. в рамките на заявеното възражение за придобиване собствеността на основание чл. 79 ал.2 ЗС предвид на датата на конституиране на праводателя [фирма] като страна по цитираното дело – Определение 16030/ 05.11.2007 год., датата на която същата е закупила имота- 15.01.2008 година . Настоящият състав намира , изводите на въззивното решение досежно зачитане на правните последици на решението/ СПН/, постановено срещу праводателя, разпоредил се с правото на собственост в хода на висящ процес , за законосъобразни от г.т. приложение на чл.121 ал.1 ГПК / отм./. От това следва извод , че ответникът по настоящия исков процес- Е. В. Г.- Ал Д. не може да е собственик на процесния недвижим имот на поддържаното деривативно основание- НА 5/2008 год. от 15.01.2008 г. , вписан под No 7/2008 год. в СВ. Настоящият състав на ВКС след преценка на данните по делото и изложените по-горе съображения приема , че с обжалваното решение е неправилно от гл.т. приложение разпоредбите на чл. 68 ЗС и чл. 70 ал.1 ЗС и чл. 79 ал.2 ЗС. С обжалваното решение въззивният съд не е съобразил задължителна съдебна практика и е постановил незаконосъобразен съдебен акт, в нарушение на материалния закон- чл. 68 ЗС, приемайки , че Е. Г. –Ал Д. не е доказала поддържаното възражение , че е придобила собствеността на оригинерно основание - придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС , независимо от факта , че праводателя [фирма] не е била собственик на разпоредения от 15.01.2008 год. недвижим имот по НА 5/2008 год. , за времето от сключване на сделката до 04.02.2014 година – дата на отговора на исковата молба по настоящото дело, образувано на 29.07.2013 година . Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско-правните субекти , изразяващи се в това , че едните имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя. Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието , че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно , субективно състояние и за неговото доказването , законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като своя , доколкото не се докаже , че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. В исторически аспект - владението има своята дефиниция съгласно чл.301 ЗИСС /Закон за имуществата , за собствеността и сервитутите/ обн. ДВ. бр.29 от 7. 02. 1904 год. и отменен с в. Известие Бр. 92 от 16.11.1951 год. , в сила от 16.12.1951 год./. Уредбата по ЗИСС на основните признаци с които се владението, макар и да не са възпроизведени в ЗС и до днес се зачитат от съдилищата като критерии при преценката за наличие на предпоставките за придобиване на чужд недвижим имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС като оригинерен способ за придобиване на вещни права. Владението като фактическо отношение е постоянно когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и разбирането на лицето-владелец, че вещта е собствена. За да се установи този признак , съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на фактическа преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен /случаен, спонтанен/ характер или са израз на осъзнато поведение , израз на воля да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има вещно право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт , без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му. Владението е непрекъснато в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6/ шест/ месеца – арг. от чл. 81 ЗС, да е несъмнено- т.е. да няма съмнение не само относно факта , че владелецът държи вещта но и за това , че я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен / несъмнен/ начин , начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си. Владението следва е спокойно когато не е установено с насилие и е явно, когато фактическата власт се упражнява така , че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин , тайно от предишния владелец. С чл. 79 ал.2 ЗС е установено правилото, че чуждия имот може да се придобива в рамките на 5 годишно непрекъснато владение , ако същото е добросъвестно по см. на дефиницията на чл. 70 ЗС. Основателно с касационната жалба се поддържа довод, че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като преценка на събраните по делото доказателства , не е съобразена с изискването на закона за пълна всестранна преценка на доказателствата по делото- и тяхното съотнасяне като правно релевантни факти към фактическия състав на чл. 79 ал.2 ЗС. Неправилна е преценката на въззивният съд относно факта дали Е. Г. , че като купувач на имота е установила фактическа власт като елемент на владението по см. на чл. 68 ЗС. Показанията на св. Л.М. , че преди да замине за чужбина Е. Г. през 2008 година е посещавала имота, а след това за имота са се грижили нейния баща и брат, са изключени на основание заинтересованост по см. на чл. 172 ГПК. Разсъжденията и изводите на съда са в разрез с духа и разума на закона. Законодателят е създал презюмираната заинтересованост на свидетел, който дава показания в полза или във вреда на страна по делото с която е в отношения на гражданско-правен или наказателно правен спор, задължавайки решаващия съд да извърши преценката с оглед на всички други данни по делото. Доколкото в настоящия случай тези „ другите данни по делото“, са показанията на свидетелите на насрещната страна –Д. А. и С. С. без съобразяване с писмените доказателства като издаденото разрешение за строеж и установяващи по един общ и неконкретизиран / обтекаем / начин, че от страна на Е. Г. няма установена фактическа власт, защото те не са виждали никого в имота, настоящият състав прави извод , че тези показания не могат да оборят показанията на свидетелите , установили , че като купувач от 2008 година Е. Г. ал Д. е установила фактическа власт по отношение на закупения имот. Тази фактическа власт която е била явна ,постоянна , непрекъсната, спокойна според критериите , посочени по горе. Настоящият състав , базирайки изводите си на писмените доказателства по делото, приема , че владението упражнявано“ чрез другиго“ / баща и брат/ е било за сметка на претендиращия собствеността владелец , като няма спор , че това владение е упражнено за период по-дълъг от 5 години , изтекъл преди завеждане на иска за отричане правото на собственост на Е. Г.. В тази насока изводите за начина относно срока са изцяло съобразени с задължителните разяснения по ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС. При съществуващ валиден титул за собственост- договор за прехвърляне право на собственост , сключен под формата на нотариален акт, макар и без да са прехвърлени вещни права, тъй като праводателят не ги е притежавал,а приобретателят не е знаел това обстоятелство, да се приеме/ както неправилно е приел въззивния съд/ , че следва да се доказва намерението за своене на лице , което счита себе си за собственик на имота и осъществява всички правомощия на собственика / владение , ползване, фактическо разпореждане в рамките на установения срок на придобивна давност/ е в противоречие с правилата на доказване и логичното мислене. За добросъвестното владение на Е. Г.- Ал Д. от значение е обстоятелството дали е знаела че придобива имот от несобственик респ. дали е била в обективна възможност да узнае , че към дата 15.01.2008 година има „вписана искова молба“ за отричане правата на собственост на процесния недвижим имот спрямо праводателя –продавач по сделката [фирма] . При категоричните данни кога е вписана исковата молба и правилата на действащата правна уредба на вписването на искови молби / в случая по заявения отрицателен установителен иск/ по чл. 11-12 ПВ, изводът , че Е. Г. не е знаела, нито е могла да знае за заявения иск срещу [фирма] и владението и осъществено след сключване на сделката от 15.01.2008 година е добросъвестно по см. на чл.70 ал.1 ЗС, е еднозначен. Изложените съображения обосновават крайния извод на касационният съд , че обжалваното въззивно решение , като неправилно следва да бъде отменено. Поради лисата на необходимост от нови процесуални действия , настоящият състав намира , че след отмяната следва да се постанови ново решение , с което се приеме , че искът по чл. 124 ал.1 ГПК е неоснователен , тъй като ответникът Е. В. Г.- Ал Д. , установявайки притежаването на титул за конкуриращи вещни права- право на собственост , придобито на оригинерно придобивно основание- чл. 72 ал.2 ЗС , не може да се приеме за несобственик на имота. С оглед на крайния резултат искането на защитата на ответника Е. Г.- АЛ Д. за присъждане на разноските за въззивната и касационна инстанция е основателно- л. 81 във вр. с л. 78 ал.3 ГПК. От писмените доказателства за извършени разходи за защита по делото се установява , че за защита пред втората инстанция страната е направила разноски за сумата 1500 лв. по Договор за правна помощ и съдействие 0000260805 от 04.05.2015 година и разноски за касационната инстанция – за ДТ общо 187.40 лв. и 500 лв. за адвокатска защита по Договор за правна помощ и съдействие 0000277521 от 26.08.2015 година , или общо дължимата сума е в размер на 2187.40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1491 от 27.07.2015 година по гр.възз.д.Nо 558/2015 год. на ОС-Варна и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Й. Г. ЕГН [ЕГН] , [населено място] кв. В. [улица]III No 63, П. Й. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място] кв. В. [улица]III No 28 , Д. А. П. ЕГН [ЕГН], [населено място] кв. В. [улица]No 28, Х. А. Х. ЕГН [ЕГН], [населено място] кв. В. [улица]No 8, Д. А. С. ЕГН [ЕГН] , [населено място][жк]бл.127а вх.4 ет.5 ап.8 срещу Е. В. Г.- Ал Д. ЕГН [ЕГН] , със съдебен адрес [населено място] ул.“Р.‘ 13 адв.П.В.- АК В. иск на основание чл. 124 ал.1 ГПК да се признае за установено със силата на пресъдено нещо по отношение на ответника Е. Г. Ал Д. , че тя не е собственик на недвижим имот - реална част с площ от 632 кв.м. от ПИ 558 по ПНИ на с.о.“А. м.“, целият с площ от 715 кв.м., при граници на реалната част ; път , път , ПИ 540 и останалата част на ПИ 558, като неоснователен. Осъжда Е. Й. Г. ЕГН [ЕГН] , [населено място] кв. В. [улица]III No 63, П. Й. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място] кв. В. [улица]III No 28 , Д. А. П. ЕГН [ЕГН], [населено място] кв. В. [улица]No 28, Х. А. Х. ЕГН [ЕГН], [населено място] кв. В. [улица]No 8, Д. А. С. ЕГН [ЕГН] , [населено място][жк]бл.127а вх.4 ет.5 ап.8 да заплатят на Е. В. Г.- Ал Д. ЕГН [ЕГН] , със съдебен адрес [населено място] ул.“Р.‘ 13 адв.П.В.- АК В. общо сумата 2187.40 лв. / две хиляди сто осемдесет и седем и 0.40 лв. / , разноски за въззивната и касационна инстанции, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника [фирма] , представлявано от Ш. М М К. , с адрес на управление [населено място] [улица] ет.3 и 4. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: