5 5 Р Е Ш Е Н И Е №84 гр. София,01.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 юни , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №601/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №2135/09.08.2018 г. по в.гр.д. №431/2017 на Софийския апелативен съд само В ЧАСТТА , с която е отменено решение №5677/03.11.2016 по гр.д №74/2015 г. на ОС-Благоевград и е уважен искът на НАП-гр.София, с правно основание чл. 216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК, като е обявен за относително недействителен спрямо ищеца, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между „Арт Медиа Плюс“ЕООД и „БАЙРАК-77“ЕООД с н.а. №115 от 30.01.2012 г., т.І, рег.№ 901 по н.д. № 30/2012 г. на нотариус с рег. № 241 на НК с р-н на действие РС-Благоевград. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон/чл.216 ал.1,т.2 и т.4 ДОПК/, допуснато във въззивното решение, в обжалваната част: към момента на сключване на договора за покупко-продажба с н.а. №115 от 30.01.2012 г., т.І, рег.№ 901 по н.д. № 30/2012 г. на нотариус с рег. № 241 на НК дружеството- прехвърлител по тази сделка не е адресат на ревизионен акт и НАП няма установени публични задължения спрямо него. Ответникът по касационната жалба НАП в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение, в съответната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за допустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Доколкото се касае за поредица от сделки, атакувани по реда на специалния отменителен иск по чл.216 ал.1 ДОПК , следва да бъдат взети в предвид и съображенията на състава на въззивния съд и по отношение на първата по време транслативна сделка/ по отношение на която въззивното решение е влязло в сила с недопускането му до касация в тази част/ , по която отчуждителят е търговско дружество „Байрак”ЕООД/понастоящем ТАРАКАС ЕООД-София, който е длъжник към НАП за публични държавни вземания. Спрямо него съдът е изложил съображения защо приема, че искът по чл.216 ал.1 ДОПК е основателен, а именно: С първия договор от 19.05.2010 г. „Байрак“ЕООД представляван от В. Б. е продал на „Арт Медиа Плюс“ЕООД със собственик на капитала и управител И. С. поземлен имот с площ от 1 362 кв.м. ,ведно с изградената в него промишлена сграда за сумата от общо 84 000 лева, при данъчна оценка от 374 043,09 лева. На 25.11.2011 г. като управител на дружеството-приобретател на собствеността по първата сделка „Арт Медиа Плюс“ЕООД е вписан В. Б., а неговата дъщеря Т. Б. е вписана като едноличен собственик на капитала на същото дружество. През месец 12.2010 г. е вписано в ТР дружество „Байрак-77“ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител на същото Т. Б.. По втората, атакувана на основание чл.216 ал.1 ДОПК, сделка второто дружество „Байрактар-77“ЕООД придобива от първото „Арт Медиа Плюс“ЕООД гореописания недвижим имот за сумата от 12000 лева/земята/ и срещу 75 000 лева-парично задължение на продавача „Арт Медиа Плюс“ЕООД към купувача „Байрак 77“ЕООД и двете собственост на Т. Б.. Данъчната оценка на земята е 17 886 лева, а на сградата-313 412,30 лева. Според съда от представения договор за заем между двете дружества се установява уговорка,че при прехвърлянето на собствеността върху имота от заемополучателя на заемодателя, заемът ще се счита за погасен предсрочно. Съдът е счел за ненастъпило действието на този договор, с оглед неговия реален характер и липсата на доказателства за предаване на сумата по него. По отношение на втората сделка, с която „Арт Медиа Плюс“ЕООД продава на „БАЙРАК-77“ЕООД придобития по първия договор недвижим имот, според въззивния съд са налице, на база гореизложените обстоятелства, изводи за сключването й единствено с намерение да увреди кредитора НАП.Съдът е счел, че от взаимовръзките между двете сделки, по отношение собствениците на капитала на двете дружества-страни по нея и на дружеството-длъжник към НАП, следва изводът за налично намерение на страните да увредят кредитора и занижената спрямо данъчната оценка цена, на която е продаден имота и по втория договор , води до извода, че се касае за изпълнен фактически състав по чл.216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК и по отношение на втората сделка. Относно допустимостта на предявяване на специален отменителен иск по ДОПК и срещу лице, което е последващ приобретател на имущество, прехвърлено му от страна на лице-приобретател от длъжник по публични вземания към НАП и неговата основателност , настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 от 09.07.2019 год. на ОСГТК на ВКС, представляващо задължителна за всички съдилища съдебна практика, в отговора на въпроса по т. 3. , се приема, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него, не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. В мотивите към т.3 са развити съображения, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл.135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане. Специалният иск по чл.216 ал.1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл.216 ал.3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл.135 ЗЗД. Следва да се отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД : в хипотезатата на чл.216 ал.1, т.4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това. Ето защо дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл.135 ал.1 ЗЗД при поредица от увреждащи кредиторите сделки следва да важи в още по–висока степен за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл.216 ал.1ДОПК. По тези съображения така предявеният иск се явява допустим и доколкото в КЖ не се оспорват самите факти, на които се основава искът, така както са приети и установени от страна на въззивния съд и изложени по-горе: взаимовръзките между двете увреждащи кредитора сделки, по отношение собствениците на капитала на двете дружества-страни по нея и на дружеството-длъжник към НАП, и занижената спрямо данъчната оценка цена, на която е продаден имота по втория договор , то настоящият състав на ВКС споделя изцяло извода в обжалваното въззивно решение, че се касае за изпълнен фактически състав по чл.216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК и по отношение на втората сделка: по атакуваната сделка даденото значително надхвърля полученото и е сключена изцяло с намерение да се увреди публичния взискател. По изложените съображения въззивното решение в разглежданата част следва да се остави в сила като допустимо и законосъобразно. По отношение на разноските : В полза на ответника по касационната жалба НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за осъществено процесуално представителство в настоящата инстанция. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №2135/09.08.2018 г. по в.гр.д. №431/2017 на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено решение №5677/03.11.2016 по гр.д №74/2015 г. на ОС-Благоевград и е уважен искът на НАП-гр.София с правно основание чл. 216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК, като е обявен за относително недействителен спрямо ищеца НАП-София, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между „Арт Медиа Плюс“ЕООД и „БАЙРАК-77“ЕООД с н.а. №115 от 30.01.2012 г., т.І, рег.№ 901 по н.д. № 30/2012 г. на нотариус с рег. № 241 на НК с р-н на действие РС-Благоевград. ОСЪЖДА „Арт Медиа Плюс“ЕООД ЕИК[ЕИК] и „БАЙРАК-77“ЕООДЕИК[ЕИК] да заплатят на Национална агенция по приходите на РБ-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.