Ключови фрази


12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71


гр. София, 16.02.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 330 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. И. и Й. К. И. против решение от 02.11.2020 г. по в.гр.д. № 969/2020г. Апелативен съд-София, с което, след отмяна на решение № 8807/23.12.2019г. постановено по гр.д. № 9471/2017г. на Софийски градски съд в обжалваната осъдителна част, са отхвърлени предявените от Е. Н. И. и Й. К. И. срещу „ХУК-КОБУРГ-Алгемейне ферзихерунг“ АГ субективно съединени искове с правно основание § 115, ал.1, т.1 ЗЗД, вр. § 7, ал.1, § 11, § 18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, вр. § 823, ал.1 и § 253, ал.2 от Гражданския законник на Федерална република Германия, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 95 110,43 лева за всеки един от тях, за неимуществени вреди, изразяващи се в психическо заболяване - патологично увреждане на здравето, настъпило в резултат на смъртта на дъщеря им - Н. Е. И., при ПТП от 27.07.2014г. в Германия, виновно причинено от водача на лекия автомобил А. Р. М., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2017г. до окончателното изплащане.
Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Считат, че въззивният съд е излязъл извън предметните предели на дължимата от него проверка, очертани във въззивната жалба, за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл.235, ал.2 ГПК при определяне психичното състояние на ищците, след смъртта на тяхната дъщеря, поради соченото от застрахователя задължение на съда да основе изводите си за психичното състояние на ищците основно на заключението на приетата по делото медицинска експертиза, а не на показанията на свидетелите. Посочва, че изводът на СГС за претърпяна от ищците психотравма е направен след позоваване на изслушана психиатрична и психологична експертиза, а свидетелските показания са обсъждани във връзка с установяване на конкретните факти, обуславящи изводите на експертите. Излагат становище, че при така подържаното евентуално необсъждане на заключението на съдебната психиатрична и психологична експертиза, с която първоинстанционният съд е приел, че ищците са преживели тежка психотравма, би било нарушение по чл.202 ГПК, а не по чл.235, ал.2 ГПК, както е посочил апелативният съд. Касаторите намират за спорен въпросът, кое е приложимото материално право и съобразно него, какъв е обхватът на подлежащите на обезщетение претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на преживяната психотравма, а не нейния вид. Поддържат, че за непозволени увреждания, настъпили след 11.01.2009г., какъвто е настоящият случай, приложимото право следва да се определи съобразно правилата на Регламент /ЕО/ № 864/2007г./ на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. /Р. II/, който, както правилно бил отбелязал апелативният съд, е задължителен за страните-членки и се прилага пряко от тях. Въпреки тази констатация, апелативният състав се е позовал само на разпоредбата на §1 от чл.4 на Директивата, който урежда приложимото право при извъндоговорни задължения, без да обсъди и приложи § 3 на същия чл.4 от Регламента /Р. II/, съгласно който, ако е налице предходно правоотношение, например договор, който да е в тясна връзка с непозволеното увреждане, то приложение следва да намери приложимото към договора право. Намират, че такъв в случая е застрахователният договор. Жалбоподателите поддържат и, че направените от въззивния съд изводи за вида неимуществени вреди, които съобразно приетото от него за приложимо немско материално право, подлежат на обезщетение, противоречат и на практиката на СЕС - решение от 24.10.2013 г. по дело С-22/12, чл.1 от Първа Директива 72/166/ЕИО/ на Съвета от 24.04.1972 г., чл.30 от решението от 10.12.2015г. по дело С-350/14 на СЕС. На следващо място, считат, че въззивният съд не е осъществил правомощията си по чл.26 от Регламент ЕО № 864/2007 на ЕС да откаже да приложи разпоредбите на немското законодателство, последиците от чието прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред и съответно по силата на чл.16 от същия регламент да приложи повелителната разпоредба на чл.45 ЗЗД, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение материално право. Касаторите считат и, че е нарушен принципът за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, залегнал както в чл.52 ЗЗД, така и в немския закон - §253, ал.2 от Германския закон. Намират, че ответникът чрез извършеното в хода на производството плащане в размер на по 2 500 евро на всеки един от ищците, е признал необходимостта от обезщетяване на претърпяните от тях неимуществени вреди. Съответно считат, че въззивният съд неправилно е отрекъл на това плащане характера на извънсъдебно признание на ответника за наличие на основания за застрахователната му отговорност към увредените лица. Като е игнорирал факта, че извършеното плащане априори изключва направен от ответника-застраховател отказ по смисъла на § 3а от Закона за задължителното застраховане, както и че плащането е извършено по съображения за доброволно уреждане на настоящия спор, което е предпоставено от предварително признание на претърпените от ищците неимуществени вреди, решаващият състав е направил необоснования извод, че същите не са доказали при условията на пълно и главно доказване възникнало в тяхна полза право по § 253, ал.2 от Гражданския законник да получат застрахователно обезщетение в качеството им на наследници на починалата при процесното ПТП Н. И.. Считат, че са материалноправно легитимирани по предявените искове, включително и по приложимите според Регламент ЕО № 864/2007 на ЕС правни норми на националното законодателство на ФР Германия. Намират, че е налице правен интерес от касационно обжалване на въззивното решение, тъй като извършеното плащане не може да обуслови извод за погасяване чрез плащане на предявените искове, доколкото претендиралите с тях суми значително надхвърлят предвиденото в § 253, ал.2 от Гражданския законник „малко обезщетение“. Поддържат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени им от внезапната смърт на тяхната дъщеря следва да бъде определен съгласно императивно установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване. Посочват, че нормата на чл.52 ЗЗД има императивен, а не диспозитивен характер, както неправилно е приел въззивният съд. С присъждането на съответното обезщетение се репатрира степента на увреждане на съвкупната им емоционално-психическа дейност, чрез въздействието на деликта върху техните чувства. Ищците попадат в кръга лица, които непосредствено са изживели шока от настъпилата смърт на дъщеря им - те самите са преживели ПТП, макар да са уведомени за него от свои роднини. От свидетелските показания и от КСППЕ става ясно, че в резултат на трагичната новина за настъпилия инцидент в Германия, същите са били откарани в болница, били са им инжекции с успокоително и дълго време след катастрофата са преживявали изключително тежко загубата на дъщеря си. Двамата са преживели психически увреждания с известна продължителност (повече от година след катастрофата болката им е била много интензивна, с течение на времето е започнала да намалява, но към настоящия момент все още не е напълно изчезнала), които надвишават нормалната тъга и уврежданията при болезнена трагична загуба по отношение на цялостното здравословно състояние, поради което трябва да се разглеждат като увреждания на здравето. Относно заключението на съда за съпричиняване на вредоносния резултат, касаторите считат, че в конкретната хипотеза не се установява по категоричен начин наличието на пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и нарушението на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, поради и което твърденият от ответника принос се явява недоказан. Позовават се на заключението на КСМЕ, че и при правилно поставен предпазен колан, при описания механизъм на ПТП потърпевшата пак е щяла да получи травматични увреждания. Тялото на пострадалата би останало задържано на седалката, но тя пак би ударила главата си в облегалката на шофьорската седалка /предпазният колан не ограничава движенията на шията и главата/, тъй като при страничния удар на автомобила тялото й е щяло да получи огромна кинетична енергия с насоченост на преместването му наляво, при което е възможно да се получат и разкъсвания на коремни органи. Твърди се, че ако съдът беше съобразил мощните инерционни сили, развили се последователно във всички посоки в резултат на многократното преобръщане на автомобила и последващият удар в бетонна колона, то би възприел извода на в.л. Е., включен и в състава на КСАТЕ, че доколкото предпазните колани са ефективни при челни сблъсъци /какъвто не е настоящият, предвид многократното преобръщане/, при тези удари и при поставен предпазен колан, би се достигнало до летален изход. Жалбоподателите претендират направените разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, „ХУК-КОБУРГ-Алгемейне ферзихерунг“ АГ, вписано в търговския регистър с № НПВ465, с адрес: Германия, [населено място], п.к 96450, Банхофплатц, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание § 115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с § 7, ал.1, § 11, § 18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във връзка с § 823, ал.1 и § 253 от Гражданския законник на Република Германия вр. чл.13, § 2 във връзка чл.11, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10 януари 2015г.
Безспорно по делото е установено настъпването на ПТП на 27.07.2014г. в [населено място], обл. М., Германия, при което е настъпила смъртта на Н. Е. И. – дъщеря на ищците, както и наличието на валидно сключен застрахователен договор при ответното дружество за лекия автомобил на делинквента - А. Р. М..
От приложеното на л.350 наказателно постановление от 19.01.2017г. на РС-Райне, М. е установено, че процесното ПТП е станало на 27.07.2014г. около 03,19 часа, като л.а. „Опел Вектра“, с рег.№ 8Т- АМ 8787, се движел по [улица]в [населено място], Германия в посока към „Гревенер“ (път В481). Преминавайки през ж.п. прелез до [улица] висока скорост, автомобилът губи управление, отскача от пътното платно и се преобръща няколко пъти през таван, насочен към дом на [улица]. При движението си л.а. „Опел“ е блъснал паркиран л.а. „Ситроен С2“, с рег.№ 8Т-НЕ 106, след което се е завъртял и извършил дрифт към пешеходната и велосипедната алея, откъснал бордюр от постъпа към гаражите на [улица] лявата страна на автомобила се удря в бетонна колона на оградата на „Брандскам“ № 1. След удара автомобилът остава да виси по таван върху оградата на парцела. От удара върху оградата, возещата се на предна дясна седалка Н. Е. И. излетяла от автомобила и паднала върху павиран участък в градината на „Брандскам“ № 1. Вследствие на горното произшествие пострадалата Д. е получила съчетана травма с водеща черепно-мозъчна травма, в пряка причинна връзка от която е настъпила й смърт.
От кредитираните от съда заключения по допуснатата АТЕ /л.505/ и СМЕ /л.510/, и комплексна АТЕ и СМЕ /л.563/ е установено, че причина за ПТП е поведението на водача на л.а. - движение с висока скорост, при която при преминаване през препятствие, водачът е загубил контрол над управлението на автомобила, довело до напускане на пътното платно с последващите вредоносни последици - изпадане на тялото на пътника на предна дясна седалка извън лекия автомобил. Вещите лица стигат и до извода, че по време на ПТП пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан. Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП. Тези увреждания са получени при изпадането /изхвърчането/ на тялото от автомобила и падането му върху терена. Установява се, че около предна дясна седалка на автомобила, където се е возила пострадалата, няма повреди и нахлуване на части от интериора на автомобила навътре, което сочи, че при правилно поставен предпазен колан, тялото на Н. Е. И. би било задържано на седалката и най-вероятно тя не би получила такива тежки увреждания. Удар в главата е възможно до получи при страничния удар в облегалката на шофьорската седалка, тъй като при страничния удар на автомобила, тялото на пострадалата е получило огромна кинетична енергия с насоченост на преместване на тялото наляво, при което е възможно да се получат разкъсвания на коремни органи.
С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция е намерила за неправилен извода на СГС за липса на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди предмети със значителна кинетична енергия и са получени при изпадането (изхвърчането) на тялото от автомобила и падането му върху терена. Предвид факта, че около предна дясна седалка на автомобила, където се е возила пострадалата, няма повреди и нахлуване на части от интериора на автомобила навътре, съдът е достигнал до извода, че при правилно поставен предпазен колан, тялото би било задържано на седалката респ. най-вероятно тя не би получила такива тежки увреждания,. след като е установено, че причина за смъртта е полутравма с черепно-мозъчна травма, настъпила в резултат от изхвърчането на пострадалата от автомобила, а това не би се случило, ако тя бе поставила предпазен колан. С оглед на това, решаващият състав е намерил за пълно и главно доказано, че именно непоставянето на колана е пряка причина за претърпените увреждания на здравето. Счел е, че всички други евентуални травми, които биха се получили при поставен колан, но които не са настъпили в случая, не могат да обосноват обратен извод.
От показанията на св. И. /брат на ищеца и чичо на починалата/ е установено, че живее заедно с ищците в едно населено място и на една уличка от около 30 години. Той е съобщил на брат си за смъртта на дъщеря му и когато му казал, последният припаднал, а Й. я закарали в болницата, голяма трагедия било. Когато станал инцидента ищците не са били приемани в болницата. В годината на произшествието Н. ходила в Германия 2-3 пъти по 1-2 месеца да работи, за да изкара някой лев. Идвала си често и им носела пари. Ищецът не работел, тъй като е болен. В Германия Н. работела в цех за пуйки, получавала около 1300 евро на месец. Много помагала на своите родители Е. и Й.. Погребението на Н. било в Берковица, организирано от ищеца. Голяма трагедия било. И до днес е трагедия, ищците плачат всеки ден. В настоящия момент живеят ден за ден. Ищецът взима 100 лв. пенсия по болест. Има промяна в поведението на ищците след смъртта на Н.. Вече не живеят с никой, сами са вече, не общуват с други хора. Е. и Й. имат още две деца - син и дъщеря. Те живеят при тях в Берковица, женени са, но безработни. В момента децата на Н. са при ищците, които полагат грижи за своите внуци.
От показанията на св. М. /делинквент и съпруг на починалата/ пред въззивна инстанция е установено единствено, че е получил частична амнезия след получената ЧМТ и нищо не помни. По делото е приобщен протокол от проведен разпит на същия свидетел по гр.д. № 9610/2017г. по описа на СГС, ГО, 2 състав, /с предмет претенции на двете деца на починалата от същото ПТП/ в о.с.з. на 26.06.2020г. Там свидетелят М. казва, че: "На братовчедката на Н., синът й имаше рожден ден и затова отидохме на рожден ден. Но нямам друг спомен. Стояхме там, но не си спомням до колко часа. Аз не отричам, че съм пил алкохол. Пихме с приятели по бира. Н. през цялото време беше е мен. Видя ме, че пия." Приложените са частни експертизи на свидетеля М., сочещи неговата негодност да дава показания и две експертизи за влошеното му здравословно състояние. За да откаже да кредитира представените частни заключения на СПЕ и свидетелските показания, дадени по друго дело пред СГС, апелативният състав се приел, че не те са събрани по реда на чл.163, чл.170, чл.171, чл.175 и чл.180 от ГПК, нито влизат в изключителните хипотези на чл.232, изр. 2-ро ГПК. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля М. при условията на чл.172 ГПК, тъй като от една страна е деликвент, а от друга е пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото е баща на двете деца, претендиращи обезщетение от същото ПТП, и зет на жалбоподателите-ищци в настоящото производство.
Въз основа на заключението на приетата по делото комплексна психиатрична и психологична експертиза, депозирано на л. 552, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до интензивни негативни емоции и разстройство в адаптацията - остра стресова реакция. И двамата са претърпели тежък емоционален срив, когато са им съобщили за внезапната смърт на тяхната дъщеря. След претърпения от ищците емоционален шок, като отговор на психотравмиращото събитие е възникнала невротично-депресивна симптоматика-дистимия (понижено настроение), тревожност, напрежение, емоционална неустойчивост, диссомния (нарушен сън), хипорексия (намален апетит), емоционална отчужденост (изолирали се от приятелите си, станали по-затворени). Тази симптоматика е била по-интензивна около една година. Към момента при ищцата все още се наблюдава емоционална неустойчивост и депресивитет, но с много по-малка интензивност. Вещите лица установяват, че по делото няма обективна анамнезна информация или медицинска документация за претърпяно психотично или депресивно разстройство от ищците преди трагичния инцидент на 27.07.2014 г.
С оглед приетите експертизи, въззивната инстанция е приела, че не е доказан пълно и главно от страна на жалбоподателите-ищци фактът на установено патологично осезаемо душевно заболяване, въведено в хипотезата на правната норма на § 253, ал.2 ГЗ, като специална предпоставка, за възникване правото на обезщетение за претърпени болки и страдания от смърт на близък при ПТП. Въз основа на приетото заключение и разпита на вещите лица е установено, че наблюдаваната при ищците протрахирана депресивна реакция, настъпила в резултат на остра стресова реакция, не представлява душевна болест, а адаптационно разстройство от функционален характер, което е в рамките на обичайното при смърт на близък и което по правило завършва предимно с оздравяване. Психическото заболяване в случая предполага да има конкретни обстоятелства извън обичайните, които да са довели до настъпване на по-тежък резултат - например психично заболяване, довело до необходимост от продължително лечение, вкл. амбулаторно, прием на медикаменти /антидепресанти/ или сиуисидни опити, доказателства в която насока по делото няма ангажирани.
С оглед гореизложеното и доколкото такива обстоятелства по делото не са установени при пълно и главно доказване, съдът е заключил, че не са налице предпоставките, визирани в § 253, ал. 2 от ГЗ на Република Германия за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, счетено за приложимо материално право. Посочено е, че е налице частно­правно отношение с международен елемент, което е свързано с две държави членки на ЕС. Предявените от ищците искове са за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпила смърт на 27.07.2014 г. при ПТП в Република Германия на дъщерята на ищците, които са български граждани с постоянно местожителство в Република България. Относно хармонизирането на стълкновителните норми на страните членки на ЕС, за приложимо право към извъндоговорни задължения съдът е приел действащият Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година („Р. II"), който съгласно чл.288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Счел е, че съгласно чл.4, § 1 от същия, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. При съобразяване на решение на СЕС по дело С-350/14 относно тълкуването на разпоредбата на чл.4, пар.1 от Регламент(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, апелативният състав е приел за приложимо правото на Република Германия, където е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно - смъртта на дъщерята на ищците Н. И..
Също така съдът е констатирал, че според немското материално право преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собственото си емоционално страдание, освен в извънредни хипотези, изрично посочени в закона. Позовал се е на константната съдебна практика (Федерален съд, Нов юридически седмичник 1989, 2317, 2318), според която преживелите починалия лица имат право на обезщетение за болки и страдания само, когато преживяното душевно страдание е паталогично осезаемо и когато надвишават обичайните негативни последици по отношение на здравословното състояние от един трагичен случай, т.е. трябва да е налице увреждане на здравето, поради шок, вследствие смъртта на близък. Разпределил е доказателствената тежест за наличието на тези извънредни вреди от преживян шок на ищците. Заключил е, че определянето на паричната сума за болки и страдания не е свързана с конкретни стандартни („справедливо обезщетение“) в §253, ал.2 от Граждански законник, както е в българската правна система - чл.52 ЗЗД, т.е. не е предоставена на свободната преценка на съда. Правото на поправяне на неимуществената вреда, причинена от загубата на близък при ПТП, е признато в правния ред на Германия, но само при извънредни обстоятелства: може да се поправи, само ако превишава нормалните реакции и неудобства, вследствие на смърт, настъпила при ПТП. Намерил е, че тази правна уредба не противоречи на правото на ЕС, доколкото в т.39 от решение на СЕС (втори състав) от 24 октомври 2012г. по дело С-22/12 е посочено, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени на трети лица от МПС, се различава от обхвата на обезщетяването на тези вреди на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице. Докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по същество е уредено от националното право (решение по дело Магциев, точка 28 и цитираната съдебна практика). Счел е, че като се има предвид чл.1, т. 2 от Първа директива, при сегашното състояние на правото на Съюза, държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от МПС, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение- т.41.
Въз основа на приетото, съдът е свел спорът между страните до обстоятелството, подлежат ли на обезщетяване нематериалните щети, причинени на ищците в резултат на смъртта на дъщеря им Н. Е. И. при ПТП и покриват ли се те от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ т.е. доказано ли е пълно и главно от страна на ищците наличието на сериозно психично заболяване в резултат на преживения шок от смъртта на дъщеря им, което е извън нормалните и обичайни болки и страдания при смърт на близък роднина и което има трайни последици. Апелативният състав е счел, че отговорът на този въпрос е отрицателен с оглед събраните по делото доказателства.
В тази връзка въззивният съд е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ответникът като е заплатил на ищците на 27.09.2017г. обезщетение в размер на левовата равностойност от по 2500 евро, това е извънсъдебно признание за възникване на задължението, но само до размера на изпълненото т.е. с извършеното частично плащане ответникът е признал, че в полза на двамата ищци е възникнало право да получат застрахователно обезщетение в качеството им на наследници на пострадалата Н. И.. Позовал се е на тълкуването на приложимите норми от немското законодателство - МП към Ф. правителство на Германия е посочило, че за душевните си страдания близките на починалия не получават обезщетения според германското законодателство. Цитирана е съдебна практика на Върховния федерален съд, публикувана в "Нов юридически ежеседмичник" (В. ГЧЗ\Л/ 1989, 2317 и 2318), според която на близките на починалия обезщетение се дължи само тогава, когато възприеманото от тях душевно страдание може да се регистрира като патологично и когато трябва здравословно да се справят редовно с последствията от трагедията, т.е. трябва да е налице нервен шок от смъртта на близкия. Посочено е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е определен точно, като в § 253, ал. 2 от ГГЗ е предвидено "малко обезщетение". Счел е точно за такова платено от ответника на жалбоподателите-ищци в размер на по 2500 евро, което не се приравнява автоматично на извънсъдебно признание на исковете и не освобождава съда от задължението да направи собствена преценка досежно основателността им.
Апелативният състав е приел, че близките на загинал при ПТП, които сами не са участвали в процесното ПТП, се явяват непреки жертви на същото. Когато правото на обезщетение на вреда е придобито на основание гражданската отговорност на застраховано лице, по силата на приложимото национално право, предвиденото в законодателството на ЕС покритие на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" трябва да се приложи към него. Според практиката на Съда на ЕО, с норма на националното застрахователно право не би могло да се изключат от покритието някои видове вреди или някои категории пострадали лица, при положение че жертвите могат да се позоват на гражданската отговорност на застрахования, за да получат обезщетение на това основание. Съдът се е позовал на заключението на генералния адвокат, дадено по дело С 22/12, възприето в решение на Съда на ЕО, втори състав от 24.10.2013 г. по дело С-22/12 и решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/2012.
Въззивната инстанция е приела, че нормата на § 16 от Регламент Р. II, според която разпоредбите на регламента не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение материално право. В случая съдът е счел, че приложимото немско материално право не противоречи на обществения ред или императивна правна норма на българското материално право. С оглед на това е приел, че изключението на § 16 от Регламент Р. II е неприложимо към настоящия казус, доколкото предвиденият в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите, което предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките, страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, не е императивен, а диспозитивен.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Кое е приложимото право при обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от смъртта на близък при ПТП, настъпило в държава-членка, различна по територия от държавата, на която близките търпят вреди?; От значение ли е за определяне на приложимото право, правото на държавата членка, където е сключен договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“? Твърди се нарушение на чл. 4, § 3 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г./Р. II/ и противоречие с решение от 24.10.2013 г. по дело С-22/12 на СЕС, с позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК; 2/ Задължението за покриване от застраховка „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени на трети лица от МПС, уредено и гарантирано от правото на общността, различава ли се от обхвата на обезщетяването на тези вреди на основание гражданската отговорност на застрахованото лице, уредено от националното право?; Твърди се противоречие с решение от 24.10.2013 г. по дело С-22/12 на СЕС и наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК; 3/ Императивна или диспозитивна е нормата на чл.52 33Д?; 4/ Представляват ли съображение за българския обществен ред по смисъла на чл. 26 от Регламент Р. II правилата на чл. 45 и чл.52 ЗЗД, според които всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму /чл.45 ЗЗД/, като му заплати справедливо обезщетение /чл.52 ЗЗД/ за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.51 ЗЗД/ в случаите, в които чуждата приложима материална норма отрича правото да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, освен в хипотезата, когато тези неимуществени вреди надхвърлят обичайните (скръб, болки и страдания) и представляват психическо заболяване - патологично увреждане на здравето - § 253, ал.2 от Гражданския законник, като наред с това предвижда, че претенциите за тези неимуществени вреди следва да се удовлетворяват с „малко обезщетение“, което по никакъв начин не взема предвид спецификата на конкретните неимуществени вреди, по повод на които се търси обезщетяване?; Длъжен ли е бил съдът да се произнесе по въпроса, дали последиците от приложимата норма на немското право са в съответствие с българския обществен ред?; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?; Касаторите твърдят наличие на противоречие с: решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т.о. , решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на III г.о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на II т.о., решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на II т.о.; 6/ Извършеното в хода на процеса частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява ли признание на основанието на иска от страна на ответника?; Сочи се противоречие на акта с: решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 122 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1946/2014 г., II т. о. и др“ Касаторите се позовават на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първи и втори въпрос не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като не са налице сочените селективни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. С цитираното от касаторите решение С-22/12 на СЕС е прието, че член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и член 1, първа алинея от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. Въззивният съд не се е отклонил от даденото от СЕС задължително тълкуване, тъй като е приел, че застрахователното обезщетение е функция от деликтната отговорност и доколкото според приетото за приложимо немско национално деликтно право обезщетение не се дължи, то не се дължи и застрахователно обезщетение. Следва да се има предвид и, че соченото от жалбоподателите решение на СЕС не дава отговор на първия поставен от тях въпрос, нито националният съд може да изземва компетентността на СЕС по тълкуване на общностното право, поради което не само не е налице противоречие на обжалвания акт с посочената практика на СЕС по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не може да намери и приложение критерият по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като националните съдилища не могат да „развиват общностното право“.
Въпросът трети, императивна или диспозитивна е нормата на чл.52 33Д, осъществява общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е разгледан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото. Приетото от решаващия състав, че посочената разпоредба не е повелителна, е довело до неприлагането й, поради липса на основание за приложение на § 16 от Регламент Р. II, а от там – и до отхвърляне на исковете. Спрямо този въпрос е налице и соченото от касаторите допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Въззивният съд не се е произнесъл относно приложението на чл.45 ЗЗД, поради което свързаният с тази разпоредба въпрос № 4 не е обусловил изхода на спора и спрямо него не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че съдът не е отрекъл наличието на противоправно деяние, а на вреди, подлежащи на обезщетяване, според приетото от него за приложимо немско материално право. В останалата си част въпрос №4 по същество частично се препокрива с въпрос № 3.
Пети въпрос е процесуалноправен и е свързан с твърденията на касаторите, че: 1/ в заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, отсъства заключение, че острата стресова реакция на ищците не може да се дефинира като душевно заболяване; 2/ съдът е цитирал генералното обобщение на немската съдебна практика относно патологичния характер на душевното страдание като изискване за присъждане на обезщетение на непреките жертви, без да се съобрази и възможната проявна форма на това състояние като „остра стресова реакция“, съобразно доклад на практиката на правото в областта на автомобилния транспорт с коментар на решение от 18.10.2011г. на Върховния окръжен съд К. по преписка 1 U 28/11, по което е присъдено обезщетение за преживян шок в смисъл на остра стресова реакция. С оглед на това, че обстоятелствата, за които касаторите сочат, че не са взети предвид от съда, или по отношение на които се твърди, че е налице необоснованост, биха били от значение за изхода на спора, само ако се прилага немското материално право относно вредите, за които може да се ангажира гражданската отговорност на деликвента, то отговорът на пети въпрос се явява обусловен от отговора на трети въпрос, по който се допуска касационният контрол и който е от значение за определяне на приложимия деликтен закон. Ето защо, по пети въпрос съдът може да вземе становище едва с решението по съществото на спора, след определянето на приложимото национално деликтно право, но сам по себе си този въпрос не може да предпостави допускането на решението до касация.
Спрямо шести въпрос, свързан с извършено извънсъдебно признание на исковете посредством частично плащане на претендираните вземания, не е налице соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с цитираната практиката на ВКС, съдът е приел, че дори да е налице извънсъдебно признание, то следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, като от приетите за установени конкретни факти по делото е изведена неоснователността на исковете.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос: „Императивна или диспозитивна е нормата на чл.52 33Д?“.
Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса с определение № 04.10.2017г. по гр. д. № 9471/2017г. на СГС.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.11.2020 г. по в.гр.д. № 969/2020 г. Апелативен съд-София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, тъй като касаторите са освободени от внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.