О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 174 гр. София, 30.03.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1881/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. В. и Й. Й. В. - чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 2718 от 22.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6570/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 4806 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 10619/2016 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените от касаторите против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288 КЗ (отм.) за разликите над сумите 80 000 лв. до сумите 200 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. В., причинена при ПТП на 05.06.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на претендираните обезщетения в пълен размер, ведно с разноските. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за достъп до касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по касация Гаранционен фонд със седалище в [населено място] и подпомагащата го страна О. И. С. от [населено място], обл. Пловдив, не заявяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. В. и Й. В. искове с правно основание чл.288 КЗ (отм.) за разликите над присъдените с решението по 80 000 лв. до претендираните с исковата молба по 200 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед доказаните по делото неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 05.06.2015 г. смърт на С. В. - син на двамата ищци, всеки от ищците има право на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД в размер на 80 000 лв. Въззивният съд е съобразил липсата на спор между страните относно настъпването на произшествието, вината и противоправността в поведението на реализиралия го водач О. С. (установени с влязла в сила присъда на наказателен съд) и причинената при произшествието смърт на С. Й. - пътник в управлявания от водача лек автомобил. С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение, с която са уважени исковете до размер на сумите 80 000 лв., за доказани са приети и предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по чл.288 КЗ (отм.), произтичаща от отсъствието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от водача О. С.. При разрешаване на спорния във въззивното производство въпрос за размера на дължимите обезщетения въззивният съд е изразил несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че справедливият размер на обезщетението не може да бъде по-висок от 80 000 лв., тъй като приживе синът на ищците употребявал алкохол, държал се хулигански и не се е противопоставил на неправомерното управление на автомобила от делинквента. Въззивният съд е изложил съображения, че личността на загиналия не е от значение при установяване на емоционалната връзка му връзка с близките и техните страдания по повод на смъртта му. Независимо от това съдът е направил извод, че обезщетенията от 80 000 лв. са справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД, тъй като по делото няма доказателства колко време е продължило състоянието на скръб и траур и какво е конкретното проявление на това състояние след инцидента. Изложил е и съображения, че при установени хармонични отношения в семейството е нормално вестта за загубата на сина им да подейства шоково на родителите и да предизвика описаните от свидетеля прояви на скръб. По допускане на касационното обжалване : В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалният представител на касаторите е обосновал приложното поле на касационното обжалване едновременно с доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и с позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси (част от които са зададени във връзка с хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател, която е различна от хипотезата на предявен иск срещу Гаранционен фонд, разгледана в обжалваното решение), за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд неправилно и в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, както и с посочена казуална практика на ВКС, и/или че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : І-ва група въпроси : „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия; Липсата на каквито и да е изложени съображения относно лимитите, показващо пълното му игнориране, води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост, при условията на пряк иск; Нарушен ли е принципа за справедливост и задължителната практика по приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 5-10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия; Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната; Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; Липсата на посочване и на анализ, както и на съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС 4/68 г. - пълното несъобразяване на задължителните критерии, въведени със сочената съдебна практика, представлява ли неправилно приложение на принципа за справедливост; Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68 г., гарантиращи правилното приложение на принципа за справедливост; Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост; Непосочването и неотчитането в пълнота на задължителните критерии - възраст на загиналата и на ищците, данните за личността на загиналия, съдържанието на връзката в семейството, води ли до нарушаване принципа на справедливост; Кои са критериите за определяне на съдържанието на връзката - необходимо ли е да се обсъди степента на родство и близост и факта, че ищците са изгубили дете, което е най-тежката загуба и се нарушава естествения ред; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68 г.; ІІ-ра група въпроси : „За правилно приложение на принципа за справедливост, при компенсиране на морални вреди на родители, загубили детето си при деликт, може ли да се поставя като критерий изискване за доказателства за конкретно проявление на страданието във времето и доказване на загубата на детето си, предвид житейски известния факт, че при наличие на връзка родител - дете загубата на дете е непреодолима; Времетраенето, през което родителите търпят скръб от загубата на детето си, представлява ли критерий, който трябва да се съобрази при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, и съответно ако представлява, какъв период от времетраене следва да се доказва и как, предвид въведените с ГПК срокове за искане и допускане на доказателства, преклузията и продължителността на съдебния процес; Представлява ли поставяне при дискриминационен режим на ищците настоящото дело, като по претенция за компенсация на морални вреди съдът приема, че им се полагат по-ниски обезщетения от обичайно присъжданите такива поради по-ниският им жизнен стандарт като поставя на заден план търпените болки и страдания от невъзвратимата загуба; Съставлява ли самостоятелен критерия евентуално по-ниския житейски стандарт при определяне на обезщетение за неимуществени вреди; ІІІ-та група въпроси : „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение; Длъжен ли е въззивният съд повторно да разреши материалноправния спор и свързана ли е дейността му с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма ; Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като изложи собственото си становище по крайния изход на спора”; В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Въпросите, които имат значение за обсъждането и преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд и за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за достъп до касационен контрол. Съобразявайки цитираното тълкувателно решение, съставът на ВКС намира, че „въпросите” от изложението, в чието съдържание са инкорпорирани доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на изводите на съда относно справедливия размер на дължимите обезщетения, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето по тези „въпроси” е възможно само след извършване на касационна проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл.290, ал.2 ГПК, което означава, че те не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. Относно въпросите „Представлява ли поставяне при дискриминационен режим на ищците настоящото дело, като по претенция за компенсация на морални вреди съдът приема, че им се полагат по-ниски обезщетения от обичайно присъжданите такива поради по-ниският им жизнен стандарт като поставя на заден план търпените болки и страдания от невъзвратимата загуба; Съставлява ли самостоятелен критерий евентуално по-ниския житейски стандарт при определяне на обезщетение за неимуществени вреди” следва да се отбележи, че задаването им е израз на недобросъвестно упражняване на процесуални права. В мотивите към обжалваното решение не е обсъждан жизнения стандарт на ищците (сега касатори) и въззивният съд не е формирал изводи, че на ищците се полагат по-ниски обезщетения от обичайно присъжданите поради по-ниския им жизнен стандарт, независимо от интензитета на претърпените от загубата на сина им болки и страдания. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, е некоректно приложното поле на касационното обжалване да се обосновава с неверни твърдения и внушения за прилагане на дискриминационен подход при определяне на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по прецизираните от касационната инстанция въпроси за критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. Посочените въпроси са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отразил в мотивите към решението си конкретните обстоятелства, в зависимост от които преценява за справедлив определения от него размер на обезщетенията, и е аргументирал частичното отхвърляне на предявените от касаторите искове единствено с липсата на доказателства за продължителността на търпените от ищците морални болки и страдания. Осъществена е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като при разрешаване на значимите за изхода на делото въпроси въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г. и от създадената при действието на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, част от която е цитирана в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съображенията, с които е обоснована очевидната неправилност - „очевидно несъответствие на фактическите изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, което предпоставя грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението”, представляват оплаквания за необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което релевираната в изложението необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд не предполага допускане на обжалваното решение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторите са освободени от заплащане на държавни такси и разноски за разглеждане на исковете по чл.288 КЗ (отм.) с разпореждане от 31.08.2016 г. по гр. д. № 10619/2016 г. на Софийски градски съд и по тази причина делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2718 от 22.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6570/2017 г. на Софийски апелативен съд. Да се докладва делото за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :