5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50797 София, 04.11.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д. № 885 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., срещу решение № 163/19.11.2021 г. по в.гр.д. № 1486/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260112/09.06.2021 г. по гр.д. № 175/2021 г. на Районен съд – Раднево, с което са отхвърлени предявените от А. А. А. против Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно на наложеното със заповед № ЧР-02-216 от 29.12.2020 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД дисциплинарно наказание „уволнение“ на А. А. А. и за отмяна на същата заповед, както и за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора“ в участък „Автотранспорт“. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следния правен въпрос, който счита, че е решен в противоречие с решение № 53/2017 г. по гр.д. № 2943/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 433/2010 г. по гр.д. № 1322/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.: 1/. Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника да даде писмени обяснения по осем поставени въпроса за срок от 35 минути и може ли да се счете че тези 35 минути са подходящ разумен срок за това? Касаторът поставя и още един правен въпрос, който счита, че решен в противоречие с решение № 967/2009 г. по гр. д. № 231/2009 г. на ВКС, а именно: 2/. При лежаща у работодателя доказателствена тежест за авторството на деянието, следва ли да е налице пълно главно доказване на това авторство, произхождащо от безпротиворечиво прилагане на мисловните и опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, неустановени в хода на едно наказателно производство, с факта на дисциплинарното нарушение, когато двете производства – дисциплинарното по Кодекса на труда и наказателното по реда на НПК, имат за предмет едно и също действие на съответното лице? Ответникът по касационната жалба „Мини Марица-изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново-север“, счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил в трудово правоотношение с „Мини Марица-изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново-север“ [населено място] от 06.11.2000г., като е заемал длъжност „Шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора“. На 29.12.2020г. му била връчена при отказ (в присъствието на двама свидетели) заповед № ЧР-02-216 от 29.12.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, подписана от управителя на „Мини Марица-изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново-север“. От събраните писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на 26.09.2020г., докато е бил на работа, около 9:30 часа А. А. А. е направил опит да изнесе от територията на клон Рудник „Трояново-север“ [населено място] три чувала (торби), като във всеки били поставени 2 бр. прозрачни пластмасови бутилки с вместимост по 11 л. всяка, с червен цвят и мирис на нафта, или общо 66 литра гориво. За целта са използвани служебен и личен автомобил. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че горивото е нафта и е оцветено с индикатора, използван единствено и само от „Мини Марица-изток“ ЕАД. Въззивният съд е приел, че ищецът е съхранявал гориво в собствения си лек автомобил, с намерение да го изнесе извън територията на рудника, като по този начин е нарушил заповед № 84/12.04.2006г. на управителя на ответния рудник, забраняваща изнасянето на горива без разрешително за това, както и заповед № РД-09-005 от 03.01.2020г. на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД, забраняваща превозването на горива без надлежен документ както вътре на територията на рудника, така и извън него. Във връзка с възраженията на ищеца срещу заповедта за уволнение районният съд е приел, че съгласно договора му за управление управителят на клон Рудник „Трояново-север“ има изричното правомощие да назначава и освобождава работници и служители, от което следва, че в настоящия случай е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и с дисциплинарната власт на работодателя. Съдът е приел още, че заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма; в нея ищецът е посочен като нарушител; изложени са подробно обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, както и конкретните нарушения, доказателствата, въз основа на които е взето решението, наложеното наказание и законовите текстове, въз основа на които е наложено същото. Съдът е отхвърлил възраженията относно неяснотата на датата на извършване на нарушението и относно неспазване на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ. Приети са за неоснователни и възраженията на ищеца, че от записите на камерата не можел да се направи извод какво всъщност е съдържанието на торбите, които свалил от работния камион и преместил в личния си автомобил. Съдът се е позовал на доброволното предаване на горивото от личния му автомобил, действията на ищеца по време на преместването на горивото (преместването на камиона, така че да не попада в обсега на камерата) и по време на откриването му в автомобила, оказаната съпротива на органите на реда. Така съдът е стигнал до извода, че умишлено, съзнателно и с користна цел работникът е отклонил от територията на рудника 66 литра гориво, използвайки своя служебен и личен автомобил, което поведение правилно е възприето от работодателя като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ във вр. чл. 126, т. 9 КТ – поради злоупотреба с доверието на работодателя. Съдът е преценил, че наложеното наказание – дисциплинарно уволнение, съответства на извършеното от работника, поради което е отхвърлил изцяло исковете. На основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос на касатора не е обусловил изводите на въззивния съд, тъй като същият е приел, че с писмо с изх. № РД-17-961/07.10.2020 г. работодателят е поискал писмени обяснения от А. А. А. за конкретните нарушения на трудовата дисциплина, както и че писмените обяснения са били депозирани при работодателя с вх. № 17683/13.10.2020г. С писмото, изпратено на 07.10.2020 г., работодателят е дал тридневен срок от получаване на писмото, в който работникът да даде своите обяснения. Писмото е получено от работника на 13.10.2020 г., тоест той е имал срок до 16.10.2020 г. да депозира обяснения. При това положение е очевидно, че касаторът е разполагал с повече от 35 минути да даде обяснения, както е приел и въззивният съд. Поради липса на обусловеност между поставения правен въпрос и приетото от въззивния съд следва да се приеме, че не е изпълнена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно не следва да се обсъжда специалната предпоставка. Вторият въпрос на касатора също не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил волята на въззивния съд. При формулировката на въпроса касаторът изтъква, че фактите по настоящото дело са останали неустановени в хода на наказателно производство, касаещо същото деяние. Следва да се отбележи, че въззивният съд не се е позовал в мотивите си на такова производство, а по делото липсват и каквито и да е данни, че то е приключило. Не е налице връзка на преюдициалност между двете дела, тъй като дисциплинарната отговорност се носи от работника и служителя успоредно и независимо от наказателната ( в този смисъл определение № 323 от 20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на ВКС, III г.о., определение № 71 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 5405/2014 г. на ВКС, III г.о.). В конкретния случай отговорността не зависи от това дали извършеното е престъпление, а дали е налице нарушение на трудовата дисциплина или не. Освен това поставеният въпрос касае правилността на решението, която не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство. Въззивният съд е приел, че работодателят е доказал авторството на деянието, а дали преценката му е правилна е въпрос по същество на делото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163/19.11.2021 г. по в.гр.д. № 1486/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, ЕИК 833017552, [населено място], община Раднево сумата от 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: