Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 26.05.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 234 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1790 от 01.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 3884/2013 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 224/16.02.2015 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, за вреди, причинени умишлено, не при или по повод на изпълнение на трудови задължения, ограничена ли е отговорността от разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ, т.е. дължимото обезщетение обхваща ли и пропуснатите ползи. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на възприетото по този правен въпрос с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданския закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. При всички случаи, тогава, когато вредата е причинена умишлено, разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ не води до извод, че отговорността изключва пропусната полза, тъй като тази разпоредба се отнася до случаите, в които работникът или служителят носи отговорност по КТ, а не по гражданския закон, към който препраща разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ. По правилата на чл.82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, цитирана от касатора и обосновала допустимостта на касационното обжалване /напр. решение № 493/23.11.2011 г. по гр.д.№ 586/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд, решение № 336/2010 г. по гр.д.№ 767/2009 г. на ІV гр.отд. постановени по реда на чл.290 ГПК/ и др., която практика се споделя от настоящия състав. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: В. съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.203,ал.2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон – чл.79,ал.1 от ЗЗД. Посочената разпоредба от Закона за задълженията и договорите сочи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което се търси в процесния случай, но съгласно разпоредбата на чл.205,ал.1 от КТ отговорността на ответника е ограничена само за претърпяна загуба, но не и за пропусната полза. Въззивния съд е направил извод, че на това правно основание предявените от ищеца против ответника осъдителни искове за вреди във вид на пропуснати ползи се явяват изцяло неоснователни. Останалите доводи на въззивника във въззивното производство, изложени във въззивната жалба не са обсъдени, тъй като състава на съда е счел, че изложеното по-горе в достатъчна степен обосновава неоснователността на предявения иск. Решението е недопустимо, поради разглеждането на непредявен иск. Съдът е приел, че е предявен иск за реализиране на отговорността на работника, предвидена в разпоредбите на КТ, като на това основание и е приложил неправилно разпоредбата на чл.205, ал.1 КТ. В. съд е смесил отговорността по чл.79, ал.1 ЗЗД – отговорност поради неизпълнение на договорно задължение, отговорността на деликтно основание по чл.45 и сл. ЗЗД и отговорността по чл.203 и сл. КТ, като въпреки позоваването на чл.79, ал.1 ЗЗД, е приел, че отговорността на ответника следва да бъде изключена, на основание специалната разпоредба на чл.205, ал.1 КТ, която разпоредба касае отговорността на работник или служител по реда на КТ. Тази отговорност не е ангажирана с предявения иск и не се претендира обезщетение на основание чл.203 и сл. КТ, тъй като се касае за претенция, основаваща се на твърдения за умишлени действия на ответника, въпреки наличието на трудовото правоотношение между страните по спора към момента на причиняване на вредата, като това позоваване на умишлено причинени от ответника вреди, води до извод за приложимостта на разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ, т.е. изключването на специалните разпоредби на КТ относно отговорността на работника по отношение на причинени вреди на работодателя, като препращането на тази разпоредба към гражданския закон, води до извод, че предявения иск е следвало да бъде разгледан като такъв с правна квалификация чл.45 и сл. ЗЗД, вр. чл.203, ал.2 КТ. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по така предявения иск, както и различните предпоставки за ангажирането на отговорността по чл.45 и сл. ЗЗД и тази по чл.79, ал.1 ЗЗД /както е квалифицирал иска съда/, води до наличието на постановено недопустимо решение и на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270 ГПК, решението следва да се обезсили, като делото се върне на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск, по доводите на въззивника по въззивната жалба с оглед произнасянето на първоинстанционния съд /между другото обсъдил наличието на предпоставките на чл.45 и сл. ЗЗД, въпреки правната квалификация/, както и преценка относно необходимостта от извършването на нов доклад по делото, именно с оглед правната квалификация на предявения иск дадена с доклада на СРС от 14.11.20011 г. в открито съдебно заседание и следващите от това процесуални действия на съда по даване на указания на страните и разпределение на доказателствената тежест. Разноски не следва да се присъждат в настоящото производство, като същите ще следва да се присъдят при новото разглеждане на спора, с оглед основателността на предявения иск, като в т.ч. се включат и разноските, сторени пред ВКС в настоящото производство. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1790 от 01.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 3884/2013 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София, КАТО ВРЪЩА ДЕЛОТО на Апелативен съд – София, за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.