Ключови фрази


1

9


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52

София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2496/2021 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Р. ,чрез пълномощник адв. П. П. срещу решение №10038 от 13.01.2021 по в. гр.дело №5690/2021г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение№6450 от 18.10.2018г , определение №7530 от 26.03.2019г и допълнително решение от 25.06.2019г , всички посатновено по гр.д № 7031/2015г на Софийски градски съд. С последните два акта е произнесено искане за допълване и поправяне на решението ,с което са отхвърлени исковете на настоящия касатор Д. С. Р. , наследник по закон на Ц. А. Р.,починала на 14.12.2014г,за унищожаемост на сключени от нея на 25.06.2013г три сделки за дарение на притежавани от починалата три недвижими имота в [населено място] – апартамент и два гаража ,в полза на нейната внучка М. П. И. ,дъщеря на сестрата на ищеца ,за които сделки са съставени нотариални актове №115, 116 и 117 с една и съща дата в кантората на нотариус А.Н.. Към момента на сключване на сделките , до смъртта си, дееспособността на прехвърлителката не е ограничавана по предвидения в закона ред, като искът е основан на твърдение ,че поради прогресиращо заболяване същата не е могла да разбира и ръководи действията си,от което състояние на неадекватност и неспособност ответицата се е възползвала . Пръвоинстанционният съд е изслушал и приел комплексна съдебно-медицинска експертиза и психиатрична експертиза ,която въз основа на представена медицинска документация включително ЕР на ТЕЛК от 28.01.2013г с отразена водеща диагноза съдова деменция ,е констатирала ,че умерено изразен дементен синдром при покойната датира от 2011г ,резултат е от органични мозъчни увреди , касае се за същинско психично заболяване, в тесен смисъл представляващо продължително разстройство на съзнанието,изразяващо се в лесна внушаемост и податливост.Поради това изводът на медицинските експерти е ,че към датата на сделките нарушените базови психични годности и когнитивния упадък са в достатъчна степен за да се приеме, че посмъртно освидетелстваната не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изслушани са показаният на свидетели , доведени от страните , включително личния лекар на Ц. Р. ,изслушани са показанията на нотариус Н.. В хода на производството ,Софийски градски съд е отказал да допълни доклада с формулировка на поддържаната от ищеца квалификация - чл. 31 , ал.1,вр чл. 27, 29 ЗЗД, както и да приеме за разглеждане нов петитум, за евентуално намаляване на дарствени разпореждания .На събраните доказателства за състоянието на дарителката Сфийски градски съд не е отдал решаващо значение , тъй като в решението е посочил обстоятелствата по чл. 31, ал.2 ЗЗД като определящи по основанието на иска , квалифициран в решението по чл. 31,ал.1 ЗЗД.Доколкото се иска унищожение на договор , сключен от дееспособно лице след смъртта му ,доказателство за недееспособността следва от съдържанието на самия договор , какъвто извод в случая не може да се направи .
Въззивният апелативен съд служебно е проверил валидността и допустимостта на обжалваното от касатора решение и след като е обсъдил събраните доказателства, е приел крайния резултат за правилен .Изтъкнато е, че всички разпитани свидетели сочат еднопосочно състояние на годност при Р. да разбира свойството и значението на извършеното ,както и че нито едно от твърденията на ищеца за конкретни житейски обстоятелства не е установено като вярно. Посочено е ,че за основанието по чл.31 ,ал.1 ЗЗД определящо е състоянието на лицето ,такова че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно да може да формира и изрази волята си без външна намеса и тази преценка е предоставена на съда Въззивният съд е преценил , следвайки установено в практиката на ВКС (част от която цитирана в мотивите на решението)свое задължение да съобрази всички съотносими доказателства и да отчете значението на всички доказателства(писмени доказателства ,свидетелски показания , обяснения , експертизи ) без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Тяхната тежест съгласно чл.195 и сл ГПК е колкото тази на всяко едно от съотносимите доказателства,които имат значение за решаване на спора .В случая въззивният съд е намерил ,че хипотезата на чл.31 , ал.1 ЗЗД - различна от тази по втората алинея, не е налице.Р. е била напълно адекватна при решението си да надари своята внучка ,била е ориентирана по време и пространство и е знаела какво върши.Показанията на нотариус Н. свидетелстват за обстоятелствата, при които от починалата собственоръчно е съставен заверен от нотариуса писмен документ за намеренията й - част от проверката на същия нотариус по дееспособността .(документът е приет като доказателство от първоинстанционния съд и е обсъден). Р. е била способна да обсъжда с нотариуса формата на разпоредителния акт , волеизявила го е ,като е била наясно с правните му последици. Изводът , който се допълва от показанията на всички свидетели, е че прехвърлителката е била дееспособна към момента на сключване на договорите, макар да е била в общо увредено здраве и с немалко заболявания предвид възрастта й.
Касационна жалба изтъква нарушение на материалния закон и съдопроизводствени правила , тъй като не са обсъдени в цялост доказателствата при неправилна интерпретация на фактите ,изводите са в противоречие с действителното положение . Следвало е да се кредитира медицинсктата експериза , а не заинтересовани свидетелски показания , който й противорачат Установена е деменция, при болестта на Алцхаймер. Не е важдо дали починалата е била физичиски съхранена .
В приложеното към жалбата изложение , допускане на касационно обжалване се поддържа за да се провери допустимостта на решението (чл. 280 , ал.2 ГПК) с оглед петитума и квалификацията, както и на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по две групи въпроси :
- Задължен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните , да посочи защо игнорира дадени доказателства , а други кредитира ;длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви , като обсъди направените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост и неправилност (т.1 , т.2 от изложението )
- Каква е правната квалификация на иск по който увреденият , макар и да не е поставен под запрещение е бил в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи постъпките си ,тъй като страда от умерен дементен синдром ,смесен тип профил на нарушението и диагноза Болест на Алцхаймер , Мозъчно- съдова болест ; какво е приложението на чл. 26 , ал.2 предл 2 и чл. 31 , ал.1 ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие ,или унищожаем е договорът , сключен от дееспособно лице , ако то при сключването му е в състояние на трайна неспособност (т.3 , т.4 от изложението )
По втората група въпроси се изтъква противоречива практика на ВКС, констатирана с определение №94/ 2020 на 4-то Г.о по реда на чл. 292 ГПК и тази практика се изтъква като основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Отговор по жалата е депозирала ответницата М. П. И. ,чрез пълномощник адв. Б. Изтъкваните касационни основания са несъществуващи. Приетото от въззивния съд е в съответствие с утвърдената практика на ВКС.Претендира разноски за адвокатска защита.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основание въззивото решение за се допуска до касационна проверка по допустимостта на съдебния акт.Искът е разгледан предвид обстоятелствата,на които е основан,решанието е произнесено по направеното искане .
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по първите два процесуалноправни въпроса,които не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС .
Касаторът настоява ,че експертите изводи по медицински критерии е трябвало да вземат превес при оценката на доказателствата ,след катко им противостоят предимно свидетелски показания.Подобно правило не е изводимо от закона и установената съдебна практика на ВКС (реш. № 698/2011г по гр.д №14/2010г на ІІІ г.о,реш. по гр. д№5100/2017г на ІІІ г.о) Решаващият извод на въззивната инстанция по основанието на иска в хипотезата на чл. 31,ал.1 ЗЗД не се основава само на медицинските определения.Прието по делото експертно медицинско заключение не е единственото доказателство , което следва да води до установеност пред съда, че лицето е , или не е разбирало свойството и значението на извършеното и е ръководило постъпките си при осъществено разпореждане с недвижим имот. Критерият за това е както медицински , така и юридически и житейски. На кои доказателства съдът ще даде превес е въпрос на спазване на процесуални правила и на оценка по вътрешно убеждение. Понякога медицината е убедителна, в други случаи не е. Продължителността на установено болестно състояние при дегенеративно заболяване с регистриран траен и необратим характер няма пряко значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, от значение е степента на психичните нарушения , интензитетът и механизма на проявата им в момента на сделката.Не е изключено лицето да е в невъзможност за съзнанателна оценка и разумно действие поради болестно състояние с голяма давност. При някои, но не при всички дегенеративни заболявания обаче съдът може да направи достатъчно обоснован извод,че щом по медицински критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си , тази невъзможност се и проявила и в конкретния изследван по делото момент.От значение е дали проявленията , засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни и без ремисии. Когато отсъства категоричност, или обоснованост в заключенията на вещите лица по този показател,особено ако спорът, както и изводите на експертизата е съсредоточен върху състояние на внушаемост, за преценка на състоянието на лицето към момента на сделката от решаващо значение са и доказателства за условията и начина на живот,семейна среда , обкръжение, доверителни отношения , поведение и ориентация на лицето.
Ако медицинският критерии бе самодостатъчен, законът би придал обвързващо значение на медицинските заключения в спора за недействителност(подобно на значението ,което имат експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК по въпроса за трайната загуба на работоспособност в случаите на трудова злополука, или професионално заболяване ,при обезщетяване на вредите от работодателя) . При уредбата на недействителността законодателно не е въприет този подход, изключен още и поради това ,че за ограничаване на дееспособността е предвиден исков съдебен ред,при задължително участие на лицето, като критериите за решението в този случаи са не само медицински ,но и юридически , пряко свързани с оценка на личността. Когато трябва послесмъртно,в рамките на спор да се реши действително ли е конкретно волеизявление за извършено разпореждане,критериите за оценка на дееспособността остават същите , преценката на съда се основава на общите правила.Съдът тябва да мотивира защо отдава предпочитание на едни доказателства по делото, а не на други . Това въззивният съд е направил .Несъгласието на страната с изводите на съда по фактите поначало не е основание за допускане до касационно обжалване.

Отговор на въпрос дали при трайна невъзможност формално дееспособно лице да разбира свойството и значението и да ръкъводи постъпите си, се касае за унищожаемост или за нищожност поради липса на съгласие , не би преодолял изводите на съда ,че липсва установеност на заявеното с иска състояние , поради което въпросът не е обуславящ за изхода на делото. В тази връзка не е релевантно поставен и въпроса за квалификацията на иска в т.3 от изложението , като свързан с конкретен вид дегенеративно заболяване .
По въпроса,формулиран в т.4 от изложението е констатирана противоречива практика и е образувано тълкувателно дело № 5/2020г на ОСГТК,още неприключило с приемане на Тълкувателно решение.За да обоснове достъпа до касация обаче,страната трябва да посочи въпрос, обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока , а не да сочи въпрос по който са налице противоречиви разрешения в практиката на ВКС,без отговорът им да е от значение за изхода на делото. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос ,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора , индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Предмет на тълкувателното дело е определяне вида недействителност на договора,сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си.Причината за неспособността е трайна, когато е резултат от слабоумие или душевна болест.Ако въззивният съд се бе задоволил да приеме ,че единствено и само явното съдържание на договора,пряко изводимо от нормата на чл.31 ал.2 ЗЗД , може да свидетелства за търсената с иска унищожаемост по чл.31 ,ал.1 ЗЗД ,свързано поставените въпроси по т.3 и т.4 от изложението биха имали обуславящо значение по критерия на чл. 280 , ал.1 ГПК, също и ако в настоящия процес въпросът за кратката давност при иска за унищожаемост бе решаващо произнесен.Съдът не е разглеждал възражение за давност и не е въприел ограничително тълкуване, че след смъртта на дееспособния ,слабоумие може да се доказва само при със съдържанието на самия договор /чл.31 ал.2 ЗЗД/, а е изследвал по същество доказателствата дали действително състоянието на договорящата е било съответно на дееспособността, юридически неограничавана до нейната смърт,като е основал решението си на всички събрани доказателства - както би следвало, без ограничения, да се изяснят фактите и ако обстоятелствата се подведат под хипотеза в чл. 26, ал.2 ЗЗД ,при липса на съгласие. Без значение в случая са рамките на юридическото основание при които доводът за недействителност е отхвърлен, щом съдът решаващо приема ,че прехвърлителката не и била в състояние да не разбира свойството и значението на извършеното,или да ръководи постъпките си.Тълкувателният резултат ,като отговор на въпроса за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си ,в случая не променя кръга наведени и изследвани релевантни факти по делото ,тежестта за доказването им и допустимите доказателствени средства ,поради което и няма обуславящо значение за изводите съда в обжалваното решение .
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай , само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това. Съдържателно аргументиране на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК също липсва в изложението .

Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата , установени в размер на 500 лв за адвокатска защита

Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.


О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №10038 от 13.01.2021 по в.гр.дело №5690/2021г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Д. С. Р. да заплати на М. П. И., сумата 500 лева разноски за настоящата инстанция
Опредедлението е окончателно


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .