Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 496                                              гр. София, 02 декември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 513  по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на гражданските ищци Е. Х. К., К. И. К. и И. В. В., подадена чрез повереника им, срещу гражданската част на решение № 108 от 1.06.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 142/09. С въззивния акт е изменена присъда № 46 от 17.04.2009 г на Пловдивския окръжен съд, по НОХД № 2* както следва: - утежнена е пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” от шест месеца на една година, с периодичност два пъти седмично, - утежнена е пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от шест месеца на една година, - увеличен е срокът на наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” от осем месеца на една година, - увеличено е обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на Е. Х. К. и на К. И. К., от 20 000 лв на 40 000 лв, - увеличено е обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на И. В. В., от 30 000 лв на 50 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Л. П. Й. е признат за виновен в това, че на 9.02.2007 г в гр. П., при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 43, т. 5, чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на В. К. В. , починала на 5.08.2008 г, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б” вр. чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3, т. 1 НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца, както и на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от осем месеца. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданските ищци Е. и К. К. , родители на пострадалата, и И. В. , неин син, обезщетение за неимуществени вреди, както следва: по 20 000 лв, в полза на първите двама, и 30 000 лв, в полза на третия ищец, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери, съответно от 300 000 лв, за възходящите наследници, и 180 000 лв, за низходящия такъв. С жалбата се релевира нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че въззивният съд е нарушил принципа за справедливост, като не е уважил исковите претенции в пълните им предявени размери. Според жалбоподателите, не са взети предвид моралните вреди, претърпени от гражданските ищци, докато са полагали грижи за пострадалата, изпаднала в състояние на будна кома, продължила година и половина. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъдат уважени гражданските искове в предявените им размери. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателите изразяват становище в писмен вид, с което поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 52 ЗЗД не е допуснато. Пловдивският апелативен съд е увеличил размерите на исковите претенции, като правилно е отчел обстоятелствата, релевантни при преценката по чл. 52 ЗЗД. От една с. , взет е предвид значителният принос на пострадалата, което е законосъобразно, тъй като съпричиняването поначало води до занижаване на обезщетението за вреди. От друга с. , отдадено е дължимото значение на интензитета на моралните вреди, претърпени от гражданските ищци в резултат от загубата на тяхната дъщеря и майка. При комплексната преценка на тези обстоятелства е видно, че увеличените размери на обезщетенията за вреди отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тоест, материалният закон е спазен при тяхното определяне. Въззивният съд е взел отношение по наведения и пред него довод, че се дължи по-голямо обезщетение във връзка със състоянието на будна кома, преживяно от пострадалата. Правилно е прието, че вредите за наследниците на пострадалия, починал известен период от време след увреждането, настъпват от момента на неговата смърт, откогато на наследниците му се дължи обезщетение / в същия смисъл е Решение № 1 от 14.01.1994, ІІІ НО ВС, цитирано във въззивното решение /. Ето защо, преживените от гражданските ищци душевни страдания за периода, през който са полагали грижи за пострадалата, но тя е била жива, не са от естество да обусловят увеличаване на дължимите им обезщетения за неимуществени вреди в резултат от нейната смърт.   По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 52 ЗЗД, поради което искането на гражданските ищци за по-нататъшно увеличаване на исковите им претенции не може да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 1.06.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 142/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: