Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 18 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. пети ноември …….………........... 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Мая Цонева ........................................ при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1370 .. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок касационни жалби от страна на подсъдимия А. П. и от страна на частните обвинители Ю. Б. и Е. Б.. Обжалва се решение № 146 от 17.07.15 г., постановено по ВНОХД № 160/15 г. на Великотърновския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 14 от 27.04.15 г. по НОХД № 16/15 г. по описа на Габровския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ от НК. Жалбите са с основание чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и явна несправедливост на наказанието. От страна частните обвинители жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане, за да се увеличи наказанието. Алтернативно се иска оставяне в сила на възивният акт. Пледира се за неоснователност на жалбата от страна на подсъдимия. Защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба на посочените с нея основания и доводи. Иска при условията на алтернативност да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане или същото да се измени, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Излага доводи за неоснователност на жалбата от страна на частните обвинители. Прокурорът развива доводи за липса на касационни основания. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените касационни основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Първоинстанционното производство се е развило по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С цитираната присъда подсъдимият А. П. е признат за виновен в това, че на 08.09.13 г., около 07.25 часа, на автомагистрала „ДП 1 А-1“ /населено място/ – /населено място/, Република Сърбия, в района на [населено място], при км. 254+60, при управление на л.а.м. „марка“, м. „модел“, рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. М. и по една тежка телесна повреда на Ю. Б. и Е. Б., поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, пр. трето, б. „б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, като на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от правоуправление за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на П. и направените по делото разноски, в това число и от частните обвинители. С решението присъдата е изменена, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Определени са затворническото заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. П. е оправдан в частта да е извършил престъплението и за нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП. В останалата и част присъдата е потвърдена. Случаят не е особено тежък по смисъла на закона и съдебната практика. Съгласно постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пл. на ВС (сб. Съд. Практика на ВС, 1983 г., стр. 5 – 15) особено тежък случай на причиняване на средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице е този, при който извършеното престъпление по транспорта с оглед тежестта на настъпилите обществено опасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Необходимо е обществено опасните последици да са по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав на това престъпление, например да са увредени или причинена смърт на повече от двама души или да е налице и пияно състояние, или деецът да е избягал от местопроизшествието. Такива са още и многото груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания за нарушение на правилата за движение. Особено тежкият случай предполага едновременната наличност на висока обществена опасност на деянието и дееца, тежки последици, както и други обстоятелства, които сочат на тежка укоримост на поведението на дееца. Случаят не е такъв. Причинените смърт на едно лице и по една тежка телесна повреда на другите две лица изпълва съдържанието на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3 от НК, но не покрива изискванията за особено тежък случай съгласно критериите, посочени в цитираното постановление на ВС. Допуснатото от П. нарушение на правилото за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, макар довело до ПТП и съставомерните последици не е изключително грубо. П. не е осъждан, с добри характеристични данни и е трудово ангажиран. Санкциониран е административно за нарушения на правилата за движение, но само два пъти за такива, свързани пряко с безопасността по пътищата. Последната му санкция е от 09.05.09 година. Вмененото му нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП е общо правило, приложимо единствено в случаите, когато не са настъпили съставомерни последици по смисъла на НК. Същото се игнорира от специалната норма на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, нарушението на която в случая е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и престъпния резултат. В този смисъл, апелативният съд законосъобразно е приел, че ПТП е в резултат единствено на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият състав на ВКС не споделя довода, залегнал в жалбата от страна на защитата, за липса на мотиви по отношение на отмененото условно осъждане. За да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК, апелативният съд е приел, че с условното осъждане на П. не биха се постигнали целите на наказанието и преди всичко за поправянето му е наложително ефективно изтърпяване на наказанието, предвид „тежестта на деянието и съвкупните общественоопасни последици“. По същество, обаче, този извод не може да бъде споделен. Тежестта на деянието, включваща и общественоопасните последици, е преценена от законодателя в санкционната част на извършеното престъпление, като в случая, не надхвърля критериите, заложени с цитираното постановление на ВС. От друга страна, П. е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, макар и разведен полага грижи за малолетното си дете, ангажиран е с издръжката му и полага обществено полезен труд. В производството е изразил искрено съжаление и разкаяние за случилото се. Допуснатото нарушение на правилата за движение не е със значителна обществена нетърпимост – превишена скорост, управление след употреба на алкохол, неправилно изпреварване, неспазване на правилата за движение в населените места и др. Санкциониран е по административен ред, но както правилно е отчел въззивният съд по веднъж за неправилна маневра, неспазване на дистанция и превишаване на разрешената скорост без допуснато ПТП, а в останалите случая два случая за нарушения, които не са свързани с безопасността на движение. Последното нарушение, за което е санкциониран, е извършено на 09.05.09 г. Тези обстоятелства, съпоставени с вредоносния резултат – смърт на едно лице и по една тежка телесна повреда на две лица, от които едното малолетно дете, осакатено за цял живот, водят до извод за справедливост на определеното наказание от четири години и шест месеца, редуцирано на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК на три години лишаване от свобода. Посочените от защитата като смекчаващи отговорността обстоятелства „неравности по пътя“ и „внезапно заслепяване“ са извън признатите от подсъдимия факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, като по тях окръжният съд е взел законосъобразно отношение на л. 52 от мотивите на присъдата. Отразеното, ведно с наложеното наказание от три години лишаване от свобода, водят до извод, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на П. не е наложително да изтърпи наказанието, като се вземе предвид, че законът дава превес на специалната пред генералната превенция. В този смисъл жалбата от страна на подсъдимия е ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение следва да се измени, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК се отложи изтърпяването на наложеното на П. наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Водим от горното и на осн. чл. 354, т. 3, вр. ал. 2, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 146 от 17.07.15 г., постановено по ВНОХД № 160/15 г. на Великотърновския апелативен съд, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия А. П. П. наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ години. Потвърждава решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................