5 Р Е Ш Е Н И Е № 353 София, 8 февруари 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на тринадесети септември две хиляди и десета година и в състав: Председател: И. М.Недев Членове: Николай Дърмонски Даниела Атанасова при секретар Румяна Виденова ............................ и с участието на прокурора Антони Лаков ................. изслуша докладваното от съдията И. М. Недев .............................. наказателно дело № 407/2010 год. Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Л. М. И. за възобновяване на нохд 300/2009г. на РС-Червен бряг на основание чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК. В съдебното заседание защитникът му акцентира на нарушения на процесуалните правила – в хода на производството е променен съдебния състав, не е дадена възможност за съкратено съдебно следствие, нарушено е правото на защита на подсъдимия пред първата инстанция, а второинстанционното решение е лаконично до степен на липса на мотиви. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание осъденият и защитата му не сочат съображения. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 28.V.2010г. присъда № 27 от 4.ІІ.2010г. по нохд 300/2009г. на РС-Червен бряг Л. М. И. е признат за виновен и осъден по чл. 131а във вр. с чл. 129, чл. 29, ал.1, б.б. „а, б” от НК на 7(седем) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 15.ІІІ.2009г. в[населено място], П. област, при опасен рецидив причинил на И.Г.И. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно намаление на слуха; осъден е заплати на пострадалия 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици, 500 лв., разноски по делото, а по сметка на ЧРС 75лв., разноски по делото. Пропуснато е да се присъди дължимата държавна такса по уважената част на иска. Тази присъда е потвърдена с решение № 199/28.V.2010 год. по внохд 405/2010 г. на ОС-Плевен. Искането е постъпило на 28.VІ.2010 г., така че срокът по чл. 421, ал.3 от НПК е спазен. Допустимо е и е частично основателно. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд са неоснователни – делото е разгледано по същество от един състав, който и е постановил присъдата – в съдебното заседание на 4.ІІ.2010г. Не е налице нито една от предпоставките по чл. 29, ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Не е ограничено правото на защита на подсъдимия, защото нито подсъдимият, респ. защитата му са поискали предварително изслушване по чл. 370, ал.1 от НПК, нито съдът е решил това служебно. Не е ограничено правото на защита и с това, че при пледоариите подсъдимият няма изявления, след като е безспорно, че му дадено право на последна дума, при реализацията на което е можел да изкаже и становище по същество на обвинението и това да предизвика подновяване на, най-малко, пренията по същество или съдебното следствие. Присъдата и решението на въззивната инстанция са взети по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.б.„а,б” от НК подсъдимият Л.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 129 от НК като на инкриминираната дата и място причинил на пострадалия И.Г.И. трайно отслабване на слуха в резултат на удар и увреждане на дясното ухо. Неоснователни са и доводите за нарушение на процесуалните правила от страна на въззивния съд. В съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които доводите на жалбоподателя и защитата му не са възприети. При липса на спор за авторството и квалификацията на деянието пред тази инстанция нищо не е налагало анализ и преценка на доказателствата във връзка с това. ВКС в настоящия състав намира, че наложеното на Л. И. наказание по чл.131а във вр. с чл. 129 от НК 7(седем) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода за явно несправедливо, защото не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние, предвид степента на увреждане здравето на пострадалия. Освен това и по силата на чл.2,ал.2 от НК в случая следва да се приложи нормата в редакцията ДВ, бр.75/2006г. със санкция лишаване от свобода от три до осем години. При приетите от съдилищата по същество обстоятелства и посоченото по-горе за степента на увреждане на здравето на пострадалия настоящият състав на ВКС намира за съответно на извършеното от подсъдимия престъпление наказанието 5(пет) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода, на колкото и следва да се намали с изменение на въззивното решение. Констатираният пропуск за присъждане на дължимата държавна такса по уважения граждански иск е отстраним по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК. По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.3 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Изменя по реда на възобновяване на наказателните дела влезлите в сила присъда № 27 от 4.ІІ.2010г. по нохд 300/2009г. на РС-Червен бряг и потвърждаващото я решение № 199/28.V.2010 год. по внохд 405/2010 г. на ОС-Плевен като намалява наложеното на осъдения Л. М. И. наказание по чл. 131а във вр. с чл. 129, чл. 29, ал.1, б.б. „а, б”, чл.54 и чл.2,ал.2 от НК на 5(пет) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода, а в останалата част искането на И. оставя без уважение. По реда на чл. 306, ал.1,т.4 от НПК първоинстанционият съд да присъди дължимата държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: