Р Е Ш Е Н И Е № 60134 София, 13.10.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№1670/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. П. М. като настойник на дъщеря й И. И. М., срещу решение №701/13.04.2020г., постановено по в.гр.д.№2768/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което - след отмяна на решението, постановено по гр.д.№5724/2015г. на СГС, І-4 с-в, в осъдителните му части: 1.) са отхвърлени предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „Дженерали застраховане“ АД за разликата над сумата 8 573.39лв.; 2.) са отхвърлени изцяло предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „Армеец“ АД и 3.) е потвърдено решението на СГС в отхвърлителните му части. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради груби нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва се извода на съда, че с влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№1393/2012г. на САС, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, не се съдържа признание на ответниците за естеството на уврежданията, резултат от настъпилото застрахователно събитие. Акцентира се, че видът на уврежданията и причинната връзка със злополуката са установени със сила на пресъдено нещо с предходното осъдително решение за неимуществени вреди. Отделно се твърди, че необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл.155, ал.1 ГПК, съдът е приел, че исковите претенции за недоказани. Твърди се, че претендираните като имуществени вреди разходи за проведеното двукратно лечение в Русия, както и за закупени лекарства и консумативи и разходите за лечението в МБАЛ „Токуда“., безспорно са в причинна връзка с увреждането, но биха могли да бъдат установени чрез събиране на допълнителни доказателства от въззивния съд (чрез представяне на медицинската документация за състоянието на ищцата и провежданото от нея лечение). Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за събиране на допълнителни доказателства, а при условията на евентуалност – уважаване изцяло от касационната инстанция на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника „Дженерали застраховане“ АД, в който се твърди (наред с възраженията за недопускане на касационно обжалване), че въззивното решение е правилно, тъй като всички претендирани разходи за лечение нямат отношение към здравословното състояние на ищцата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба и от ответника ЗАД „Армеец“ АД, в които се поддържа, че въззивното решение (в случай на допускане на касация) следва да бъде потвърдено. Сочи се, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при попълване на делото с доказателствен материал и че исковите претенции на ищцата са останали недоказани. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице – помагач Г. Г. И.. В проведеното на 29.09.2021г. открито съдебно заседание не се явяват настойника на касаторката, представител за ответника „Дженерали застраховане“ АД и третото лице-помагач. Представителят на ответника ЗАД „Армеец“ АД поддържа, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като по делото не са доказани вида и размера на вредите, както и причинната връзка между получените увреждания и направените разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решението, постановено по гр.д.№5724/2015г. на СГС, в частта му, с която ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на И. И. М. на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение за имуществени вреди за разликата от сумата 8 573.39лв. до 24 078.59лв. (1/2 от присъдената общо сума от 48 157.18лв., дължима по равно от двете ответни дружества), като вместо това е отхвърлил претенциите против Дженерали застраховане“ АД за посочената разлика, ведно с претендираната лихва, считано от 04.05.2015г. Първоинстанционното решение е отменено и в частта му, с която ответникът ЗАД „Армеец“ АД осъден да заплати на И. М. сумата 24 078.59лв. ( Ѕ от присъдената общо сума от 48 157.18лв., дължима по равно от двете ответни дружества), като са отхвърлени изцяло исковите претенции по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „Армеец“ АД. С обжалваното решение е потвърдено решението за СГС в частта му, с която са отхвърлени исковете на И. М. за заплащане на сумата общо в размер на 20 449.92лв. (по Ѕ от двете застрахователни дружества) – за разходи за престой и лечение в [населено място]. Поради необжалване първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на ищцата сумата 8 573.39лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 14 632.53лв. до 15 609.54лв. – разходи за лекарства и консумативи за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г. Въззивният състав е приел за безспорно, че са налице основанията за ангажиране на отговорността по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на двете застрахователни дружества в равна степен по задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на причинените на И. М. вреди в резултат на настъпилото на 04.05.2010г. ПТП, причинено виновно от застрахованите при ответниците Г. Г. И. - водач на л.а. Сеат с ДК [рег.номер на МПС] и П. Ю. И. - водач л.а. Рено с ДК [рег.номер на МПС] . Позовавайки се на възраженията на ответните дружества, касаещи липсата на доказателства за наличие на причинна връзка между част от претендираните разходи и уврежданията, получени от ищцата, възраженията за липсата на данни за необходимост от извършване на част от претендираните разходите и възраженията, че не са установени част от разходите да са действително извършени, въззивният състав е обсъдил заключението на вещото лице Й. по допусната пред въззивната инстанция медицинска експертиза. Посочил е, че според експерта няма доказателства за уврежданията на ищцата и на това основание не може да се направи преценка за необходимостта от закупуваните лекарства, както и че няма рецепти или рецептурна книжка, удостоверяващи предписване на медикаментите от лекар, поради което не може да се установи дали част от сумите не подлежат на реимбурсиране от НЗОК. Съдът е акцентирал и върху заключението на вещото лице, че няма данни за осъществено в [населено място]-Русия, лечение, като от сайта на клиниката вещото лице е установило, че там се извършва биоакустична корекция на функциите на главния мозък, терапия на биологичната обратна връзка, аудио-вокална тренировка по метода на А. Томатис, който метод се прилага и в България. За да приеме, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло по отношение на ответника ЗАД „Армеец“ АД и за разликата над 8 573.39лв. по отношение на „Дженерали застраховане“ АД (с оглед влязлото в сила решение на СГС за сумата от 8 573.39лв.), въззивният състав е посочил, че по делото не е прието като доказателство (въпреки описването му в исковата молба и позоваването на него в мотивите на обжалвания съдебен акт), решение по гр.д.№1393/2012г. на САС, изменило по размер, но потвърдило като обосновано решение по гр.д.№13322/2010г. на СГС, с което в полза на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Според съда направеното от ответниците признание за основателност на претенции по чл.226 КЗ (отм.) не съдържа признание за естеството на уврежданията на ищцата, поради което не може да се установи причинна връзка между заявените имуществени вреди и телесните увреждания на ищцата, пряко следствие от катастрофата. Въззивният състав е посочил, че в двете производства се заявяват различни по вид вреди, които като елемент от деликтно поведение и причинната връзка между тях и вредоносното деяние, подлежат на доказване. Според въззивния състав ищцата не е изпълнила указанията, дадени с доклада по чл.146 ГПК за начина на разпределяне на доказателствената тежест и подлежащите на доказване обстоятелства и не е поискала събиране на допълнителни доказателства, включително след отмяната на хода по същество пред първата инстанция. Съдът е посочил, че липсата на данни за уврежданията на ищцата, спрямо които да се изследват възраженията за липсваща причинна връзка деликта и вредата, както и липсата на предписания от конкретен лекар, обуславят невъзможност да се анализира, дори и с помощта на медицинска експертиза, дали закупените санитарни пособия, медикаменти и други лекарствени продукти са били подчинени на лечението на ищцата. Апелативният състав е приел за основателно възражението на ответниците, че признатите размери на разходите от първата инстанция, не се дължат и поради липсата на представени касови бонове, удостоверяващи плащанията. По отношение на претендираните разходи за лечение в клиниката в [населено място]-Русия, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства за необходимост да се осъществи въпросното лечение, за конкретиката на проведените процедури и за несъществуването на аналогично лечение в България, както и че липсват данни съответното лечение да е било медицински назначено и зачетено като ефективно. С определение №201/14.04.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че в конкретния случай въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от мотивите към него е видно, че при постановяването му са нарушени основополагащи принципи и правила на гражданското съдопроизводство, изискващи от въззивния съд да предостави на страните търсената съдебна защита и да им съдейства за установяване на обективната истина по делото, както и да основе решението си на установените от него факти и доказателства и на закона. В определението по чл.288 ГПК е посочено, че в противоречие с правната логика е изводът на съда, че по делото не е установено какви увреждания е получила ищцата, доколкото не било прието като доказателство, (въпреки описването му в исковата молба и позоваването на него в мотивите на обжалвания съдебен акт), решението по гр.д.№1393/2012г. на САС, с което ответните дружества са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. В определението, с което е допусната касация, е акцентирано е, че от една страна ответниците не са оспорвали, че ищцата е получила уврежданията, установени с влязлото в сила решение №1398/31.07.2012г. по гр.д. №1393/2012г. на САС, обусловили присъждането на обезщетението за неимуществени вреди, като всъщност (както пред първата, така и пред въззивната инстанции), ответните дружества не оспорват вида и характера на уврежданията на ищцата и причинната им връзка със злополуката (както неправилно е прието от въззивния съд), а възразяват, че претендираните с исковата молба разходи не са в пряка причинна връзка с уврежданията, че липсват данни за необходимостта от извършването им, както и че не е установено тези разходи да са извършени. С оглед основанието, на което е допуснато касационно обжалване, а именно – чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, настоящият касационен състав дължи произнасяне по правилността на въззивното решение. При отмяна на решението делото не следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, тъй като от една страна въззивният състав не е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.266, ал.1 – ал.3 ГПК, а от друга - в случая не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. На базата на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съставът на ВКС, ІІ т.о, намира, че обжалваното решение, с което са отхвърлени изцяло исковите претенции, е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения: С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№1393/2012г. на САС, ГО, 7 с-в, (недопуснато до касация с определение №795/14.10.2013г. по т.д. №1028/2012г. на ВКС, І т.о.), са уважени исковете на И. М. против „Дженерали застраховане“ АД и ЗАД „Армеец“ АД за сумите от по 450 000лв., дължими от всеки един от ответниците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, резултат от настъпилото на 04.05.2010г. ПТП, причинено виновно от застрахованите при ответниците Г. Г. И. - водач на л.а. „Сеат“ с ДК [рег.номер на МПС] и П. Ю. И. - водач л.а. „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] . По този начин със сила на пресъдено нещо е установена отговорността по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на двете застрахователни дружества в равна степен по двете задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на причинените на И. М. вреди, включително и за имуществените вреди, представляващи разходи за лекарства и лечение, които са в причинна връзка със застрахователното събитие. Преди настоящият състав да се произнесе по конкретните искове, следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на ответниците, че с исковата молба се претендират имуществени вреди за лечение на увреждания, различни от тези, установени в производството за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, се претендират направените разходи за лекарства, консумативи и лечение за полученото от ищцата в резултат на произшествието „тежко коматозно състояние“. В мотивите към влязлото в сила решение по гр.д. №1393/2012г. на САС, ГО, 7 с-в, е отразено, че наред с многобройните други увреждания (фрактури и рани), при процесното ПТП ищцата е претърпяла и контузия на главата, довела до мозъчен отток и кома, като същата продължава да се намира в хронично вегетативно състояние, без да може да движи волево нито един от крайниците си, което се дължи на тежката мозъчна травма. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност доколкото искът е заведен в рамките на петгодишния давностен срок по чл.197 КЗ (отм.). Исковата претенция за разходите за закупуване на лекарства и консумативи, направени за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г. е основателна за сумата 14 632.53лв. (до размера уважен от първата инстанция), които разходи се установяват от представените пред СГС фактури. Неоснователно е възражението на ответниците, че не е доказано по делото, че направените разходи са във връзка с лечението и че са били необходими. С доклада по чл.146 ГПК, обективиран в заседанието на 23.03.2016г., е посочено, че в тежест на ищцата е установяването на настъпилите вреди и причинно-следствената им връзка с произшествието, докато в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, направени с отговора на исковата молба. Настоящият състав намира, че с представените от ищцата фактури за разходи за лекарства и консумативи за процесния период се установява, че тези разходи действително са направени. Без значение е, че не към всички фактури са представени касови бонове, доколкото тези разходи не е задължително да се доказват със запазени касови бонове. С оглед хроничното вегетативно състояние на ищцата и вида на закупените лекарства и консумативи (изчерпателно посочени в заключението на вещото лице Й., прието пред въззивната инстанция - л.6 до л.22), касационният състав приема за доказано, че разходите за лекарства и консумативи са направени във връзка с получената от ищцата контузия на главата, довела до мозъчен отток и кома. От своя страна ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали възраженията си, че част от разходите не са били направени или необходими. От заключението на вещото лице Й. по извършената през САС съдебно-медицинска експертиза не се установява твърдението на застрахователните дружества за липса на причинно-следствена връзка между направените разходи за лечение и консумативи и получените увреждания в резултат на застрахователното събитие. Доколкото отговорността на ответниците е разделна в равна степен, исковата претенция за лекарства и консумативи, направени за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г. е основателна общо за суматасумата 14 632.53лв за по 7 316.26лв. спрямо всеки един от ответниците. По аналогични на горните съображения следва да се приеме за основателна исковата претенция общо за сумата от 22 270лв. (или по 11 135лв. спрямо всеки един от ответниците), представляваща извършени медицински разходи за престой и лечение на ищцата в МБАЛ „Токуда“. Тези разходи в посочения размер се установяват от представените пред първата инстанция фактури и приходни-касови ордери, издадени в периода от 01.07.2010г. до 08.10.2010г. и от допълнителното заключение на вещото лице В. Г. по извършената пред СГС съдебно-счетоводна експертиза. К. състав намира за основателни претенциите на ищцата за разходи за лечение в клиника „Санитас“ – [населено място], Русия, проведени съответно в периода от 23.09.2014г. до 01.10.2014г. и в периода от 21.04.2015г. до 01.05.2015г. Направените разходи за клиничното лечение за периода от 23.09.2014г. до 01.10.2014г. са доказани до размер общо от 11 254.65лв. (съобразно курс рубла-лев към деня на всяко от плащанията) съобразно заключението на вещото лице В. Г. и представените пред първата инстанция в превод от руски език документи, удостоверяващи лечението и заплащането на престоя в клиниката. От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства в превод от руски език се установява, че за втория период на лечението на ищцата в клиника „Санитас“ – [населено място], Русия, - от 21.04.2015г. до 01.05.2015г. е заплатена сумата от 498 000 рубли. С оглед курса на рублата към лева към 29.04.2015г. – датата, на която е издаден акт №2066 за заплащате на посочената сума, претенцията се явява основателна общо в размер на 17 152.46лв. (справка валутен курс рубла-лев за 29.04.2015г. kik-info.com). С въззивната жалба сумата от 20 449.92лв. се претендира като равностойност на 498 000 рубли в български левова към датата 29.04.2015г. без да се съдържа оплакване за неприсъдени разноски за самолетни билети за втория престой с оглед на което, тяхната цена е извън предмета на въззивното производство. От доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице Й. по извършената медицинска експертиза не се установява основателност на възраженията на ответниците, че разходите за лечение в клиника „Санитас“ – [населено място], Русия, не са били необходими с оглед неблагоприятната прогноза за здравословното състояние на ищцата. Правото на живот е закрепено в чл.28 от Конституцията на РБ, поради което предприетото лечение в клиниката в Русия, включващо рехабилитационни дейности с цел поддържането на живота на ищцата за по-дълъг период, следва да се приеме като необходимо лечение. В тази връзка претенцията за разходите направени за лечение в периодите от 23.09.2014г. до 01.10.2014г. и от 21.04.2015г. до 01.05.2015г., са основателни общо за сумата 28 407.11 лв. (11 254.65лв . + на 17 152.46лв .) или за по 14 203.35лв. за всеки един от ответниците. За разликата общо от общо 3 297.46лв. (20 449.92лв. минус 17 152.46лв.) искът за имуществени вреди за разходи за лечение в Русия, направени за престоя от 21.04.2015г. до 01.05.2015г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените по-горе съображения исковите претенции на И. М. са основателни общо за 65 309.64лв. (14 632.53лв. + 22 270лв. + 28 407.11 лв.) или по 32 654.79лв. спрямо всеки един от двамата ответници. На основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно като вместо него бъде постановено решение, с което искът на И. М. следва да бъде уважен по отношение на ответника ЗАД „Армеец“ АД за сумата от 32 654.79 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 04.05.2015г.. Искът по отношение на „Дженерали застраховане“ АД следва да бъде уважен за сумата 24 081.40лв. (32 654.79лв. минус 8 573.39лв.), ведно със законната лихва, считано от 04.05.2015г., тъй като първоинстанционното решение, с което „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди до размер на 8 573.39лв. не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Всеки от ответниците - ЗАД „Армеец“ АД и „Дженерали застраховане“ АД дължи държавна такса съобразно уважената част от исковете (включително за сумата в размер на по 1 306.16лв. (4% от 32 654.82лв.) за първата инстанция и 653.10лв. (2% от 32 654.82лв.) за касационната инстанция, или общо ДТ от по 1 959.26лв., дължима от всеки един от тях (ответниците са заплатили ДТ за въззивната инстанция). На основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответниците дължат солидарно на адвокат Л. Г. Г. от АК-Перник, адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 489.28лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №701/13.04.2020г., постановено по в.гр.д.№2768/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, и вместо него постановява: ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД –[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на И. И. М. - ЕГН [ЕГН] чрез своя настойник Т. П. М. - ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място],[жк], [улица] на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата 32 654.79 лв. (тридесет и две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и 61 ст.) – обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 04.05.2010г. ПТП, от които: 7 316.26лв., представляващи Ѕ от 14 632.53лв. – разходи за закупуване на лекарства и консумативи, направени за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г.; 11 135лв., представляващи Ѕ от 22 270 лв. - разходи за престой и лечение на ищцата в МБАЛ „Токуда“ през 2010г. и 14 203.35лв. , представляващи Ѕ от 28 407.11лв. – разходи за лечение в клиника „Санитас“ – [населено място], Русия за периодите от 23.09.2014г. до 01.10.2014г. и от 21.04.2015г. до 01.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЗАД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на И. И. М. - ЕГН [ЕГН] чрез своя настойник Т. П. М. - ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място],[жк], [улица] на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата 24 081.40лв. (двадесет и четири хиляди осемдесет и един лева 40ст.) – обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 04.05.2010г. ПТП, от които: 7 316.26лв., представляващи Ѕ от 14 632.53лв. – разходи за закупуване на лекарства и консумативи, направени за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г.; 11 135лв., представляващи Ѕ от 22 270 лв. - разходи за престой и лечение на ищцата в МБАЛ „Токуда“ през 2010г. и 14 203.35лв. , представляващи Ѕ от 28 407.11лв. – разходи за лечение в клиника „Санитас“ – [населено място], Русия за периодите от 23.09.2014г. до 01.10.2014г. и от 21.04.2015г. до 01.05.2015г., от които суми е приспадната сумата от 8 573.39лв., за която е налице влязло в сила решение по гр.д. №5724/2015г. на СГС, І-4 с-в, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. И. М. против ЗАД „Армеец“ АД и Дженерали застраховане“ АД за имуществени вреди за сумата 3 297.46лв, представляваща разликата между 17 152.46лв. - разходи за лечение в клиника „Санитас“ – [населено място] за периода от 21.04.2015г. до 01.05.2015г. и претендираната за този период сума от 20 449.92лв. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД –[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 959.26лв. ( хиляда деветстотин петдесет и девет лева 26ст.). ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЗАД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 959.26лв. ( хиляда деветстотин петдесет и девет лева 26ст.). ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД –[ЕИК] от [населено място], [улица] „Дженерали застраховане“ АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплатят солидарно на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Л. Г. Г. от АК-Перник, ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 2 489.28лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 28 ст.) – адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: