Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 07 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 2876 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Е. Т. А. и Т. С. А. против въззивно решение № 134/27.09.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 453/2011 г., с което е била потвърдена присъда № 80/26.07.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1236/2011 г. С тази присъда окръжният съд е признал подсъдимите Е. Т. А. и Т. С. А. за виновни в извършването на престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” (за А.) и вр. чл. 29 ал. 1, б. „ а” и„б” (за А.), за това, че на 18.01.2011 г., в гр.Пл., в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив, отнели чужди вещи на обща стойност 951 лв. от владението на Д. В. П., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и във вр. чл. 373 ал. 2 НПК, вр. чл. 58а ал. 1 от НК е наложил на всеки един от тях наказание лишаване от свобода – 6 години на А. и 4 години А., което да изтърпят при строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит тип, като е приспаднал предварителното им задържане, считано от 21.01.2011 г. Осъдил е подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. В касационните жалби, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимите и служебните им защитници, са изложени доводи за явна несправедливост на наложените им наказания и претенции за намаляването им. Частният обвинител Д. П., редовно призован, не се явява и не изразява позиция по жалбите на подсъдимите. Прокурорът от ВКП намира жалбите за неоснователни и предлага да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са основателни. Доводите за явна несправедливост на наложените от първата инстанция и потвърдени от въззивната наказания поради неотчитане на обема и тежестта на установени по делото смекчаващи обстоятелства и надценяване на отегчаващите са основателни. С оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, изискваща приложение на чл. 373 ал. 2 от НПК, индивидуализацията поначало е била законосъобразно проведена при ползване на техниката по чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК. В категорията на смекчаващите обстоятелство правилно са били обхванати младата възраст на подсъдимите, семейната ангажираност на А., оказаното съдействие при разследването в досъдебната фаза чрез признанията на А. и връщането на по-голямата част от отнетите вещи от А.. Не е подценена и по-малката роля на подсъдимата, участвала само в отнемането на две от вещите на пострадалия. Индивидуалната тежест на деянието също е добре отчетена с оглед приложения интензитет на принуда, както и спецификата от конкретни обстоятелства за мястото и времето на извършване на деянието. В противоречие с разпоредбата на чл. 56 от НК обаче, като отегчаващи обстоятелства са били съобразявани осъжданията на подсъдимите, които са обуславяли квалификацията за опасен рецидив. Макар от една страна окръжният съд да е конкретизирал кои присъди са били обхванати от опасния рецидив за всеки един от подсъдимите (на л. 4 от мотивите), то въпреки това при преценката за тяхното утежнено съдебно минало (на л. 5-6 от мотивите), налагащо по-строга санкция, същите очевидно са били включени. За подсъдимия А. това важи за деянието по НОХД № 1437/2005 г. – по чл. 198 от НК, за което е бил осъден на 5 години лишаване от свобода, изтърпяно на 28.06.2010 г., а за А. – по всичките присъди, обуславящи опасния рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, с изключение на това по НОХД № 933/2004 г. Неправилната преценка на съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и включването в последната категория на такива, които се изключват съобразно чл. 56 от НК, е довело до неточно определяне на размера на наказанията и на двамата подсъдими (9 години лишаване от свобода на А. и 6 години на А., които впоследствие са редуцирани с 1/3 съобразно чл. 58а ал. 1 от НК и на първия е определено наказание 6 години лишаване от свобода, а на втората – 4 години) и напълно формално прилагане на правилата по чл. 373 ал. 2 от НПК. Формална е и проверката за справедливостта на наказанията на подсъдимите, извършена от Пловдивския апелативен съд, който дори не е зачел като смекчаващи обстоятелства връщането на по-голямата част от вещите на пострадалия (защото това станало след като дейността на подсъдимите била разкрита) и направените самопризнания (защото делото е било разгледано по глава 27), които окръжният съд е приел за налични. ВКС намира за правилни разрешенията на първата инстанция по тези два въпроса, което почива и на вярна интерпретация на установените и признати от подсъдимите факти – че до връщането на отнетите сребърен синджир и гривна, а също и двата мобилни апарата на пострадалия се е стигнало след като А. е направил признания по този въпрос, както и е насочил разследващите. Признания е направила и А.. Съответно, след като двамата са направили такива признания на досъдебното производство (което е различно от тези, обуславящи процедурата по глава 27 – вж. ТР № 1/2009 г.) и е налице реално оказано съдействие за разкриване на истината по случая, то тези обстоятелства следва да бъдат ценени като смекчаващи, както поначало правилно е подходил окръжния съд. В светлината на изложеното дотук и оценявайки действителния обем и значение на доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (извън обуславящите правната квалификация за опасен рецидив), респ. индивидуалната тежест на извършеното престъпление, ВКС намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с намаляване размера на лишаването от свобода, определимо при условията на чл. 54 от НК – за А. на 7 години, а за А. – на 5 години. С оглед прилагането на редукцията с 1/3 съобразно чл. 58а ал. 1 от НК наказанията следва да се фиксират на 4 години и 8 месеца за А. и 3 години и 4 месеца за А., в какъвто аспект да се измени въззивното решение. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 134/27.09.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 2състав, постановено по ВНОХД № 453/2011 г., КАТО НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Е. Т. А. от 6 на 4 (четири) години и 8 (осем) месеца лишаване от свобода, а на и Т. С. А. намалява наказанието от 4 на 3 (три) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: