3 РЕШЕНИЕ № 167 София, 09.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА и с участието на прокурора , като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 12 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение №286/156.V.2017 г., постановено по настоящето дело в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение атакуваното решение № 223/10.Х.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по т. д. № 108/2016 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 2(2) от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на TP № 1/9.X..2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г.: досежно служебното правомощие на въззивната инстанция за обезпечаване правилното приложение на императивна правна норма. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призовани, страните по спора не са били представлявани, поради което, като взе предвид единствено оплакванията и доводите на касатора „Ди Е. Ел Е. България" Е.-София, развити в жалбата му, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба е основателна. Ноторно е, че за разликата от положението по гражданското право, по отношение на търговеца се предвиждат по-голяма строгост - чл. 302 ТЗ, както и усилени санкции - чл. 309 ТЗ. По правило между търговци се дължат лихви и без да са уговорени /чл. 294 ТЗ/, а сходно е нормативното разрешение /по чл. 304 ТЗ/ и със солидарната отговорност: тя се прилага по-често в търговското, отколкото в гражданското право. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5, предл. 3-то ТЗ превозният договор (чл. 367 - 379 ТЗ) е абсолютна търговска сделка. Данните по делото са, че в процесния случай такъв вид договор е бил сключен между лица, имащи качеството „търговец" - по смисъла на чл. 56 и на чл. 63 ТЗ. Съгласно чл. 29 от Указ № 883/24.IV.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки член на кодекс има заглавие, което изразява „неговото главно съдържание", като заглавие могат да имат и членовете на закон. Така разпоредбата на чл. 374 ТЗ е озаглавена „Отговорност при следващи превозвачи" и главното й съдържание е в смисъл, че до момента на предаването на товара отговорността между първия и всеки от последващите, ангажирани посредством встъпване в даден превозен договор превозвачи, не може да е друга освен солидарна. Същевременно, по арг. от текста на чл. 146, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ГПК, определянето на правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е изцяло в правомощията на сезирания с исковата молба съд, който никога не е обвързан, но може да сподели дадената в такава молба правна квалификация на исковата претенция. В процесния случай пред първостепенния съд са били предявени, при условията на субективно пасивно съединяване, два осъдителни иска с правно основание, посочено от [фирма] в титулната част на исковата му молба (с вх. № 9756/28.IX.2010 г.), като: „по чл. 373 и чл. 374 ТЗ". Техен предмет е било реализиране на отговорността на пръв и на последващ превозвач за констатирани повреди на товара по причина на скъсан брезент на товарния автомобил, с който е бил осъществен превоза от ответниците [фирма]-гр. Велико Т. (сега в ликвидация) и [фирма]-гр. Велико Т.. В петитумната част на исковата молба присъждането на претендираната сума срещу тези двама ответници отново е било поискано „на основание чл. 373 във вр. чл. 374 ТЗ". С протоколното си определение от откритото съдебно заседание, проведено на 12.Х.2015 г. по гр. д. № 990/2010 г., първостепенният Великотърновски ОС е докладвал същото, като образувано по „иск с правно основание по чл. 373-във вр. чл. 374 ТЗ", т.е. с правна квалификация, идентична с посочената от ищеца настоящ касатор в исковата му молба. На свой ред въззивният съд не е променял така дадената правна квалификация, необосновано приемайки обаче, че в исковата молба не е посочено, че се иска солидарното осъждане на ответниците, в петитума й имало само „позоваване на разпоредбата на чл. 374 ТЗ", като същевременно нямало допълнение и уточнение на исковата молба с искане за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца процесиите суми. Този неправилен решаващ извод на Великотърновския апелативен съд, предопределил изхода на делото, не може да бъде споделен. От гледище защитата на ответниците по делото не е съществувало съмнение, че се цели те солидарно да бъдат осъдени да заплатят на търговеца настоящ касатор исковата сума. Щом като от основното начало за законност на гражданския процес следва, че съдът разглежда и решава делата „според точния смисъл на законите", то при ясната материалноправна норма на чл. 374, ал. 2, изр. 2-ро ТЗ осъждането на двамата ответници да заплатят сумата в размер на 23 247.78 лв. общо, вместо при условията на солидарност, се основава на contra legem тълкуване на тази императивна разпоредба, което е недопустимо. Затова както атакуваното въззивно решение, така и потвърденото с него решение на първостепенния съд, постановени в пр-вото по чл. 250 ГПК, ще следва да бъдат отменени и вместо това решение № 673/15.X..2015 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр. дело № 990/2010 г., да се допълни с посочване в неговата диспозитивна част, че осъждането на двамата ответници, на основание чл. 374 ТЗ, да заплатят на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 23 247.78 лв. (двадесет и три хиляди двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) е при условията на солидарност. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение РЕШИ ОТМЕНЯВА решение № 223 на Великотърновския апелативен съд от 10.Х.2016 г., постановено по т. дело № 108/2016 г., КАКТО И потвърденото с него решение (без номер) на Великотърновския ОС от 11.ІІ.2016 г. по гр. дело № 990/2010 г., с което, в производство по чл. 250 ГПК, е било отказано допълване на неговото предходно решение № 673/15.X..2015 г. по същото дело с осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца посочените суми, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА по реда на чл. 250 ГПК решение № 673 на Великотърновския окръжен съд, от 15.X..2015 г., постановено по гр. дело № 990/2010 г., КАТО ОСЪЖДАНЕТО на ответниците [фирма]-гр. Велико Т. /ЕИК[ЕИК]/ (в ликвидация) и [фирма]-гр. Велико Т. /ЕИК[ЕИК]/ да заплатят на ищеца [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 23 247.78 лв. (двадесет и три хиляди двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата 28.IX.2010 г. и до окончателното й изплащане, Е ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.