Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 25.02.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 04.02.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря А. ДАВИДОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 856/2009 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д. против решение №105/02.02.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2231/2007г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 11.11.2005г. на Варненски районен съд,12 състав,постановено по гр.д.№3985/2004г. по описа на съда,в частта му,с която Ж. А. П. и П. И. П. са осъдени да предадат на М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д. владението върху собствената им реална част от 493,53 кв.м от недвижим имот,находящ се в землището на [населено място],кв.Г.,представляващ пл.№* по плана на навообразуваните имоти ,при описани граници,означена със червен цвят на скицата на заключението на вещото лице на лист 65 от първоинстанционниото дело,при посочените за ищците в решението идеални части,на основание член 108 от ЗС,както и в частта му,с която са осъдени горепосочените ищци да заплатят на ответниците претендираните под формата на възражение на основание параграф 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с член 72 ал.1 от ЗС подобрения и вместо него е постановено:ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д. против Ж. А. П. и П. И. П. за предаване владението на следния недвижим имот:реална част с площ от 493,53кв.м от недвижим имот,находящ се в землището на [населено място]-квартал Г.,селищно образувание”Р.”,представляващ пл.№* по плана на новообразуваните имоти,при граници на имота:имот пл.№*,пл.№*,пл.№* и останалата част от имот пл.№*,означена със червен цвят на скицата към заключението на вещото лице на лист 65 от първоинстанционното дело,от която първата ищца притежава 1/2 идеална част,а останалите ищци по 1/6 идеална част,придобити по реституция по реда на ЗСПЗЗ,извършена с решение №478 от16.03.1998г. на ПК В.,в полза на наследниците на Г. Д. Р.,поч.09.01.1987г.,на основание член 108 от ЗС. С определение №1045/17.11.2009г. постановено по делото,касационният съд е допуснал касационно обжалване на възивното решение при наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с произнасянето на въззивния съд относно въпроса дали има характер на „сграда” по смисъла на параграф 4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ построената в процесния имот барака,във връзка с определяне съдържанието на това понятие за „сграда” по смисъла на действащите законови разпоредби. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Ж. А. П. и П. И. П.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното. Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С мотивите си,въззивният съд се е позовал на параграф 4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно правната възможност на бившия ползвател, при наличие на предпоставките на параграф 4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие собствеността върху земята,ако е построил сграда до 01.03.1991г. и след като заплати стойността на земята на нейния собственик.Съдът е приел за безспорно е установено със събраните доказателства по делото,че към 01.03.1991г. в имота е било построено дървено бунгало на бетонова основа с площ от 8,99 кв.м и пристроена към него стъклена веранда от 17,9кв.м.,като в тази връзка е посочено,че в нормата на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ не се съдържа определение на понятието „сграда”,но то може да се изведе от разпоредбата на член 177 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство/отменена ДВ бр.48/26.05.1995г.,в сила от 26.07.1995г.,действаща към момента на построяване на бунгалото/,поради което е стигнал до извода, че с оглед на това следва да се приеме,че изградената постройка в имота е сграда по смисъла на параграф 1в ал.3 т.3 от ЗР на ЗСПЗЗ.При това положение и след като е безспорно е установено,че стойността на имота е заплатена на ответниците,съобразно представените писмени доказателства,въззивният съд е стигнал до крайния извод,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Становището на настоящата касационна инстанция,че при постановяване на въззивното решение, съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон произтича от следното: Видно от заявеното с исковата молба,ищците основават претенцията си на настъпила реституция по смисъла на ЗСПЗЗ,по силата на решение №478 от 16.03.1998г. на Поземлена комисия [населено място]/лист 4 от първоинстанционното дело/,с което се възстановява правото на собственост на наследници на Г. Д. Р./настоящите ищци,съгласно удостоверение за наследници от 07.02.2003г. на К. „Г.”В./, в съществуващи/възстановими/ стари реални граници,като съгласно описаното в т.2 от решението-на нива от 17,307дка,шеста категория,находящ се в терен по параграф 4 на Г.,в местн.”Ф.”,като по плана на стари имотни граници имотът представлява пл.№* и по комбиниран план на м.”Р.”,обхваща посочените имоти със съответните планоснимачни номера,между които и част от процесния имот пл.№* с площ от 0,494дка.Ответниците черпят права от предвидената в параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ разпоредба,която изисква при валидно предоставено право на ползване,за трансформирането на същото в право на собственост на ползвателя,да е налице построена сграда към 01.03.1991г. и да е заплатена стойността на земята на собственика й,като в тежест на същите е доказването на наличието на това ограничение при земеделската реституция,предвидено от закона.С Правилника за приложение на ЗСПЗЗ законодателят е очертал в разпоредбата на параграф 1 в ал.3 от същия кои не са сгради по смисъла на параграф 4 а от ЗСПЗЗЗ,като в т.3 от същото са посочени непредназначените за постоянно,сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи,независимо от начина им закрепване на терена.Съгласно изложеното в мотивите на въззивния съд е прието,че относно процесната сграда не са налице предвидените в горепосочената разпоредба характеристики.За да приеме обратното по отношение на изградената от ответниците постройка в процесния имот,съдът се позовава на разпоредбата на член 177 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство,действаща към момента на застрояването в процесния имот,като в член 177 от същата се визират характеристиките на постройки за сезонно ползване,изградени на извънселищни територии,а в ал.3 от същата се предвижда отделната постройка за сезонно ползване се състои от следните помещения:помещение за обитаване,малка кухня или кухненски бокс,помещение за складиране на инвентар,без въззивният съд да сочи на кои от предвидените изисквания в случая отговаря или не процесната сграда от една страна,а от друга страна липсва съобразяване на така приетата преценка с фактическото положение на изградената постройка към 01.03.1991г.Видно от данните по заключението на вещо лице инж.Й. В.,депозирано в първоинстанционния съд/лист 63,64/постройката е електрифицирана и водоснабдена,представляваща дървено бунгало на бетонови основи,с пристроена към него остъклена веранда,с общ покрив за стая и кухня,с мивка в кухнята и чешма в двора.Съгласно посоченото обаче в оценителния протокол,депозиран пред въззивната инстанция, постановила настоящото решение-предмет на касационната жалба/лист 15 от делото/,съставен на 20.09.1993г., в точка четвърто римско от същия е описана паянтова сезонна постройка-бунгало,състоящо се от една стая с веранда на бетонова площадка,дъсчени стени с покрив дървена констукция с керемиди,с Ел,без В и К/водоснабдяване и канализация/,застроена от 11,50 кв.м,строена без позволителен билет.При това положение въззивният съд е направил изводите си относно горепосочената постройка без да изследва какво всъщност е представлявал последната към 01.03.1991г.,респ.към момента на оценяването и по стартиралата административна процедура по изкупуване на земята от страна на ползвателите-настоящи ответници,когато според горепосочения протокол същата не е водоснабдена,а в данните по експертизата на вещото лице се сочи,че има водоснабдяване на същата.Изясняването на тези обстоятелства е от важно значение за изхода на спора,тъй като трайната практика на ВКС, във връзка със статута на изградените постройки в имотите,подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ,приема,че едноетажни бараки без електрификация,без водозахранване и без сервизни помещения не представляват „сгради” по смисъла на закона и не са предпоставка за трансформиране на правата на ползване в права на собственост.При това положение следва да се отмени въззивното решение и се даде ход на делото по същество пред настоящата инстанция,като е необходимо да се назначи съдебно-техническа експертиза,вещото лице по която след като се запознае с оригиналната преписка,образувана по молба вх.№792/1992г.,подадена от ползвателката Ж. А. П. за закупуване на процесния имот,пред [община],Район А.,К.-Г., и извърши необходимите справки в тази връзка в О.,да даде заключение по следните въпроси:какви са били характеристиките на процесната постройка,от колко помещения се е състояла същата към 01.03.1991г. и с какво предназначение е всяко едно от тях,с оглед предвиденото в член 177 от горепосочената Наредба №5,също така да съобрази заключението с фактическото положение на постройката понастоящем,както и към кой момент е разрешено водоснабдяване на същата,ако е налице такова, или наличие на друг водоизточник в имота,също така отходна канализация или септична яма и тоалетна,след проверка на всички данни в тази връзка,съхранявани в съответните общински служби на горепосочения район на [община]. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №105 от 02.02.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2231/2007г. по описа на същия съд. ДАВА ХОД по същество. ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза,която да даде заключение по поставените с настоящото решение на касационния съд задачи. ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за допуснатата експертиза в размер на 300 лева,вносим от М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. А. и Ж. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщаването му на последните,с представяне за документ за внасянето му в същия срок. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.Й. И. В.-гр.В., [улица]. ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след депозиране на документ за внесения депозит за вещото лице. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: