Р Е Ш Е Н И Е   №  50   София,  31 март 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 31 ЯНУАРИ  две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА                                                              ТАТЯНА  КЪНЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ  ЦЕКОВА  и в присъствието на прокурора  АНТОНИ  ЛАКОВ     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  № 457/2008 година.     Производството е образувано по касационен протест на М. П. в Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №83/07.05.2008г. по в.н.о.х.д. №82/2008г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда №165/10.07.2007г. по н.о.х.д. №1658/2004г. на Пловдивски окръжен съд. С протеста се мотивират доводи за допуснати нарушения свързани с отменителните основания по чл. 348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК. По същество се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подс. С. С. Б. също е подал касационна жалба против въззивното решение с претендирани нарушения на закона, чието отстраняване налага постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения и даде заключение, че поддържаните с жалбата нарушения не са допуснати, поради което се явява неоснователна. Върховния касационен съд, разгледа жалбата и протеста, провери решението с оглед на поддържаните касационни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното : С потвърдената присъда подс. С. С. Б. е признат за виновен в това,че: ·        на 17.07.2001г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, като директор на Областна дирекция ”Земеделие и гори”, гр. П. и пълномощник на Министъра на земеделието и горите, съгласно пълномощни №№ КО-01-8/19.01.2000г. и КО-01-31/31.01.2000г. е използвал служебното си положение при сключване на договори за продажба на недвижими имоти, частна държавна собственост, на съпругата си В. К. Б. , извън предмета на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, подробно описани по вид и местонахождение в присъдата, за да набави за себе си и съпругата си противозаконна облага, поради което и на основание чл.283а, т.2 вр. чл.283 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.2 вр. чл.54 и чл.37, ал.1, т.6 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 1 500лв. и лишаване от правото да заема ръководна длъжност в държавната администрация за срок от четири години и за НЕВИНЕН: -да е извършил престъплението по чл.283а, т.1 вр. чл.282, ал.2 пред.1 и 2 вр. ал.1 и чл.2, ал.2 НК, поради което го оправдал по първоначалното обвинение в тази му част. На основание чл.66 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. Подс. Б. е признат за невинен и в това : -на 24.11.2000г. в гр. П., в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, като директор на Областна дирекция ”Земеделие и гори”, гр. П. и пълномощник на Министъра на земеделието и горите, да е нарушил служебните си задължения уредени в чл.36, ал.1 ППЗСПЗЗ и длъжностната си характеристика, като е сключил договор за замяна на недвижим имот, земя от държавния поземлен фонд, подробно описана в присъдата с имот на М. Л. Б. и П. Н. Б. , без тези имоти да са равностойни по количество и качество с цел да набави за себе си и за М. Б. и П. Б. имотна облага, от деянието да са настъпили значителни вредни последици за държавата в размер на 22 000лв. и престъплението да е свързано с продажба на държавна собственост, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 283а, т.2 вр. чл.282, ал.2, пред. 1 и 2 вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 НК. Със същата присъда е оправдан и подс. Александър С. Ц. , лицензиран оценител по обвинението, за периода 01.06.2000г.-17.07.2001г, да е извършил престъпление по чл.260, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.1 и 2 НК. Претендираните с жалбата нарушения на процесуалните правила допуснати в оценъчната дейност на съдът, довели според защитата и до нарушение на законът, вече са били предмет на обсъждане във въззивното производство. В тази част решението да се потвърди осъдителната присъда по отношение авторството и съставомерността на деянията е постановено при пълно съобразяване с изискванията на чл.чл.313 и 314 НПК, поради което настоящият състав приема, че не следва за пореден път да отговаря на възражения, които са получили изчерпателен отговор с въззивното решение. Във връзка с това, следва само да се отбележи, че упрекът към съдът за неправилна оценка обясненията на касаторът, които е дал в качеството на подсъдим е неоснователен, защото по съдържание обясненията съдържат правен коментар направен от касаторът на нормативните актове, относно режима на сделки със земеделски земи с оглед на представителната власт делегирана му от министъра на земеделието и предвидените от законът изисквания за нейното упражняване при сключване на сделките. При това положение обясненията в посочената част не се явяват доказателствен източник на факти, включени в предмета на доказване по конкретното дело, поради което не може да става въпрос за претендираното процесуално нарушение. На следващо място, правилно установените фактически положения, относно извършеното от касаторът разпореждане със земеделски земи, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, като директор на Областна дирекция ”Земеделие и гори”- Пловдив, чрез продажба на имотите на своята съпруга В, без провеждане на публичен търг, не позволяват да се приеме за основателно искането за отмяна осъдителната част на решението и постановяване на оправдателна присъда в настоящето производство. Отсъствието на значителни материални щети, като признак от състава на престъплението по чл. 283а, т.2 вр. чл.282, ал.2 НК, при извършената замяна на земеделски земи, деяние което е било предмет на второто обвинение, и за което е оправдан касаторът налага извод за неоснователност на направеното с протеста искане за отмяна на решението в частта с която е потвърдена оправдателната присъда. Атакуването на решението в тази част с въззивният протест, мотивиран с водещи съображения за нецелесъобразност на сделките и тяхната морала укоримост и отсъствие на конкретни доводи на полето на незаконосъобразност, разкриваща признаците от основания състав на чл.283а вр. чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК, сочи на отсъствие на правно основание за основателност на заявения с касационния протеста довод за нарушение на законът, като отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Следващият довод за изтекла абсолютна давност по чл.81 НК по отношение извършеното престъпление за което касаторът С. Б. е признат за виновен и осъден е основателен. Наказателното преследване се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал.3 НПК, т.е. когато от извършване на престъплението до влизането в сила на решението на касационната инстанция е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока предвиден по чл. 80, ал.1, т.1-5 НК. Спирането или прекъсването на давността с извършване на действия по реализирането наказателната отговорност, вкл. и постановяване на съдебен акт, които не е влязъл в сила, преди изтичане на абсолютната давност не може да удължава срока по чл. 81 ал.3 НК. По настоящето дело касаторът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.283а, т.2 вр. чл.283 вр. чл.26, ал.1 НК, за което е предвидено наказание от една до три години лишаване от свобода, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 НК. При установеното по делото време на извършване на престъплението-17.07.2001г, съгласно чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.4 НК, абсолютната давност в размер на седем години и шест месеца е изтекла на 17 януари 2009г. При това положение касационният състав счита, че наказателното преследване срещу касаторът за престъплението по чл.283а, т.2 вр. чл.283 вр. чл.26, ал.1 НК следва да се прекрати в какъвто смисъл измени въззивното решение с което е потвърдена осъдителната част на присъдата. Прекратяването на наказателното производство прави безпредметно обсъждането на поддържаните с протеста съображения за явна несправедливост на наказанието. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК вр. чл. 81, ал.3 НК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   Отменява решение №83/07.05.2008г. по в.н.о.х.д. №82/2008г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда №165/10.07.2007г. по н.о.х.д. №1658/2004г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с която подс. С. С. Б. от гр. П. е осъден за извършено престъпление по чл.283а, т.2 вр. чл.283 вр. чл.26, ал.1 НК и прекратява, поради изтекла абсолютна давност, наказателното производство по това обвинение. Оставя в сила решението за потвърждаване на присъдата, в частта с която подс. Б. е оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.283а, т.1 вр. чл.282, ал.2 пред.1 и 2 вр. ал.1 и чл.2, ал.2 НК, както и това по чл. 283а, т.2 вр. чл.282, ал.2, пред. 1 и 2 вр. ал.1НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.