Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр.София, 22 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №566/2015г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. В., подадена чрез неговия упълномощен защитник срещу решение №32 от 06.03.2015г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №244/2014г., с което е потвърдена обявената по нохд №170/2013г. на Окръжен съд /ОС/-Х. присъда. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, довело до постановяване на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинението и при престъпна несъставомерност на инкриминираната дейност. В подкрепа на визираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК дословно се възпроизвежда мотивацията в депозираното пред въззивната инстанция от договорния адвокат на М. В. искане за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и се обективира несъгласие с приетата за установена от АС - Пловдив фактология, несъответна на приобщения доказателствен материал. Излагат се фрагментарни съображения за неубедителност на доказателствата, обезпечаващи декларирана от подсъдимото лице стойност на внесените от Р Турция стоки по разглежданите доставки, различна от действителната и заплатена за тях парична сума като цена. Бланкетно се очертава липса на изискуемите се от нормата на чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2 и 6 от НК обективни и субективни признаци на престъплението, и с акцент на предоставената от чл.68 - чл.71 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, възможност за ползване на данъчен кредит, се аргументира отсъствие на щета за държавния бюджет - обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Предлага се упражняване на лимитираните в разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2 от НПК касационни правомощия, чрез отмяна на съдебното решение и оправдаване на М. В. по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2 и 6, вр.чл.26 от НК. В съдебно заседание на 16.06.2015г., подсъдимият В. и неговият договорен защитник поддържат касационната жалба и пледират за уважаване на направените с нея процесуални искания. Представителят на Министерство на финансите, конституирано в качеството на граждански ищец- юрисконсулт К. прилага писмени бележки, с които моли за оставяне в сила на въззивния акт. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на атакуваното решение. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №36/12.09.2013г., по нохд №170/2013г., Хасковски ОС е признал подсъдимия М. Г. В. за виновен в това, че за времето от месец март 2008г. до месец август 2008г., в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на [фирма] и [фирма], избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в особено големи размери /63 464,02 лева/, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125, ал.l от ЗДДС, ипри воденето на счетоводството, и предоставянето на информация пред органите по приходите използвал документи с невярно съдържание, поради което на основание чл.255, ал.3 вр. ал.l, т.т.2 и 6, вр. чл.26 и чл.54 от НК му наложил наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане за ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимото лице, чрез уважаване на предявения от Министерство на финансите граждански иск за сумата от 63 464,02 лева, представляваща обезщетение за нанесени на държавата имуществени вреди от неплатени данъчни задължения, ведно със законната лихва. По жалба на М. В. е инициирана съдебна проверка по внохд №417/2013г. на Пловдивски АС, финализирала с присъда №100 от 24.02.2014г., с която първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло и подсъдимото лице оправдано по обвинението по чл.255, ал.3 вр. ал.l, т.т.2 и 6, вр. чл.26 от НК, с произтичащите от това последици. С постановено по кнд №740/2014г. решение №279 от 20.06.2014г. на ВКС, ІІ-ро н.о., въззивната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане на АС - Пловдив, приключило с атакувания съдебен акт №32 от 06.03.2015г., по внохд №244/2014г. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдържимите се в жалбата на подсъдимия М. В. подробни доводи, дословно възпроизвеждащи аргументацията на подадената пред въззивния състав от адвокат Г. Е. молба за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, не предпоставят надлежно произнасяне на настоящата инстанция.В хода на проведеното въззивно следствие, в съдебно заседание на 09.10.2014г. направеното доказателствено искане е уважено от Пловдивски АС, като изложението на договорния защитник на М. В. е стриктно съобразено, при формулиране на задачите на вещите лица, дали компетентен отговор на поставените им въпроси. Установеният в чл.346 - чл.355 от НПК нормативен регламент мотивира недопустимост на касационната жалба на подсъдимия и в частта, обективираща несъгласие с приетата за установена от въззивния съд фактология, несъответна на приобщения доказателствен материал. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната уредба императивни правни предписания сочи на определени предели на инстанционния съдебен контрол, детерминиран от легитимираните процесуални субекти; срока за подаване на касационната жалба; актовете, подлежащи на проверка; и лимитираните в чл.348, ал.1-ал.5 от НПК касационни основания. Визираната в депозираната жалба конкретика индицира на необоснованост и е неотносима към правомощията по чл.354 от НПК. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и въззивния съдебен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.Той не е оторизиран да изследва фактическата обоснованост на обжалвания акт и се произнася в рамките на приетите от съдебните инстанции фактически положения, доколкото не се релевира и констатира несъблюдаване на процесуалния закон при събирането, анализа и оценката на доказателствата по наказателното дело. Лансиранатата теза, че инкорпорираните при разследването гласни и писмени доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в атакувания съдебен акт, обуславя заключение за неспазване на правилата на формалната логика в процесуалната дейност на решаващия орган при интерпретация на доказателствената съвкупност, което е извън обсега на компетентността на ВКС. В обхвата на възложения от процесуалния кодекс инстанционен контрол, настоящият съдебен състав счита, че следва да разгледа заявените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение на Пловдивски АС , при съобразяване на описаната в него фактология. Инкриминираното поведение на М. В. се субсумира от особената норма на чл.255, ал.3 вр. ал.l, т.т.2 и 6, вр. чл.26 от НК. Визираният състав се консумира, с формите на изпълнително деяние – съзнателно избягване на установяването или на плащането на данъчни задължения в особено големи размери, чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена данъчна декларация; и чрез съставянето или ползването на неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители. С изискуемия се доказателствен интензитет, чрез свидетелските показания на И. Ш., М. Г., И. И., И. Ц., П. К., И. К., А. П., В. А., П. П., Л. Б., М. Ш. и Д. Т.; чрез приложения писмен доказателствен материал /справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, митнически декларации, фактури, отчетни регистри (дневници за покупки) и счетоводна документация за банкови разплащания/; и чрез изготвените съдебни експертизи, се установява съпричастност на подсъдимото лице към извършване на престъпното посегателство против данъчната система. През лимитирания в обвинителния акт период /за времето от месец март 2008г. до месец август 2008г./, в [населено място] и [населено място], в качеството на собственик и управител на [фирма] и [фирма], при реализирания внос в Р България, на закупени стоки в чужбина, М. В. е използвал фактури, различаващи се от издадените му от доставчика - турското дружество „Б. Д.” по декларираната пред Столична Митница стойност /значително занижена/ за описаните артикули, при пълно съответствие на техния вид, асортимент, колети и количество. Въз основа на представената от подсъдимото лице на митническите служители документация е отмерен дължимият се данък върху добавената стойност /ДДС/, като е избегнато облагане за разликата между действителните и невярно отразените във фактурите параметри. Разпоредбите на чл.54 - чл.61, Част трета на ЗДДС и чл.47-чл.52, Глава седма на Правилника за приложение на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ уреждат задължението за заплащане на ДДС при внос на стоки в РБългария от друга страна. Данъкът се администрира от съответните длъжностни лица на митницата, които го определят и начисляват на базата на посочените в писмената документация стойностни параметри на артикулите. Същият става изискуем от датата, на която възниква задължението за плащане на вносни митни сборове на територията на страната, като компетентните органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък. Независимо от предвидения ред за определяне на ДДС, регистрираното по ЗДДС лице има правната възможност във всеки момент до изтичане на срока по чл.125, ал.5, вр.ал.1 от ЗДДС /до 14-то число на месеца/ да декларира реализирания резултат през данъчния период, чрез подаване на справка – декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /дневници за покупки/, с цел точното установяване на данъка за внасяне или за възстановяване, включително с процедурата по чл.126 от ЗДДС - „корекции на грешки”. Произтичащите от визирания закон задължения подсъдимият В. не е изпълнил, като при подаване на изискуемите се декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС не посочил действително установения ДДС за внасяне, предоставяйки информация на органите по приходите, съдържаща се в осчетоводените и инкорпорирани в отчетните регистри митнически документи и фактури с неверни данни по отношение на реалната стойност на внесените от Р Турция стоки. Описаните действия на М. В., изразили се във включване в документооборота на фактури, изкривяващи данъчната основа и възпрепятстващи правилното установяване и последващо плащане на ДДС от задълженото лице в изискуемия се от закона размер; в целенасочено водене на счетоводната отчетност към намаляване на дължимия се данък върху добавената стойност; и в потвърждаване на основана на документация с невярно съдържание неистина, в подадени по чл.125, ал.1 от ЗДДС справки – декларации, непосредствено предпоставят осуетена реализация на данъчни задължения в размер на 63 464,02 лева и поради това са в пряка причинна връзка с увреждането на обществените отношения, гарантиращи законосъобразното функциониране на данъчната система. Доказан е и визираният в чл.255 от НК пряк умисъл. М. В. е съзнавал общественоопасните последици – избягване на плащане на инкриминираните данъчни задължения, в особено големи размери, по абсолютната си стойност /чл.93, т.14 от НК/, чрез изграден механизъм за използване на фактури, отразяващи стойност на внесените от Р Турция стоки, различна от действителната, и е искал тяхното настъпване, с цел данъчно облекчение без основание. Интелектуалният и волеви момент на предвидената в чл.255 от НК форма на вина е обезпечен от приобщената доказателствена маса. Организацията на стопанската дейност на притежаваните и ръководени от М. В. фирми, търговските контакти с турското дружество „Б. Д.Т.” и установените практики по сключване на договорите, тяхното изпълнение и транспортирането на стоката, предмет на сделките, категорично обосновават знание на подсъдимото лице за наличната несъответност в документацията, ползвана при начисляване на дължимия ДДС. Безспорно е, че заявките до турската фирма са правени по телефона, по електронен път или лично от М. В., с уточняване на необходимите клаузи, включително за цената на стоката. След изготвяне на документите от турска страна, стоката се натоварвала на предварително осигурено превозно средство и била придружавана от представител на турското дружество до техния митнически пункт, където съпътстващите я документи се заверявали и товарният автомобил се пломбирал. Хронологически следващите след получаване на фактурата по факса и по нареждане на неговия работодател действия на свидетеля К. по обмитяване на стоката от българска страна, чрез изготвяне на митническа декларация и манифест, които заедно с донесените от шофьора документи се представяли на митническите служители за обработка и освобождаване на стоката, убедително очертават участие на подсъдимия, в качеството му на собственик и управител на [фирма] и [фирма]. Субективните измерения на инкриминираното престъпление намират доказателствена опора и в последващата вноса на турските артикули дейност на М. В.. С негово съгласие и под оперативното му ръководство служителят И. И. е осчетоводявал въпросните фактури, съдържащи неверни данни за стойността на стоката /със значително занижени параметри/, същите са включвани в отчетните регистри и използвани при попълване на подписаните от подсъдимото лице справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС. Осъществяваните по разпореждане на М. В. банкови разплащания със съконтрахента „Б. Д.Т.”, видно от допуснатите и изслушани в хода на производството съдебни експертизи обаче съответстват на визираните стойности като цена на стоката, в представените пред турската митница документи, поискани и получени от властите на Р Турция чрез редовна съдебна поръчка. Предложената аргументация предпоставя заключение, че извършеното, при условията на продължавано престъпление, занижаване на стойностите по представени пред българската митница фактури и порочността на документите, намерили отражение в подадените пред съответната Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ инкриминирани справки-декларации, довело до определяне на по-нисък размер на ДДС, покрива обективните и субективни характеристики на криминализираното в чл.255, ал.3 вр. ал.l, т.т.2 и 6, вр. чл.26 от НК неправомерно деяние. В контекста на тези съображения несъстоятелно е акцентираното от защитника на подсъдимия В. възражение, че очертаното в чл.68 - чл.71 от ЗДДС, право за ползване на данъчен кредит обуславя липса на щета за фиска - обстоятелство, изключващо отговорността. Обсъжданата престъпна съставомерност не се поставя в зависимост от ползването на данъчен кредит, /който ако не се следва, а се приспадне е съставомерен признак по чл.255, ал.1, т.7 от НК/, а е съотносима към освобождаването на внасяните стоки от митнически контрол без възникване на съмнения у компетентната администрация за действителната им стойност, и свързаната с това възможност за осуетяване на реализираното плащане на митни сборове. Инкриминираното в конкретния случай избягване на плащане на ДДС, в особено големи размери по чл.255, ал.1, вр. ал.1, т.т.2 и 6 от НК, за което е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на подсъдимя В., се претендира, заради потвърждаване на неистина, при деклариране пред ТД на НАП, по чл.125, ал.1 от ЗДДС и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, и предоставяне на информация пред органите по приходите, последица от което е внасяне на по-нисък като стойност размер на данъка при внос, от действително дължимия се по закон. Това обосновава причинени на държавата имуществени вреди, формирани от разликата между реално платения и действително дължим се данък върху добавената стойност, с която се ощетява фиска1 Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимия М. В. акт на АС-Пловдив, с който е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда №36 от 12.09.2013г. на Хасковски ОС, по нохд №170/2013г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №32 от 06.03.2015г. на Пловдивски АС, постановено по внохд №244/2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. _____________________________________________________________ 1.Решение №279 от 20.06.2014г., по н.д. №740/2014г. на ІІ-ро н.о. на ВКС на РБ.