Р Е Ш Е Н И Е № 34 София 04.02.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 668 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Н. Н. от[населено място],чрез процесуалния представител - адвокат М. против въззивно решение № 20 от 26.02.2010г. по в.гр.д. №10 по описа за 2010г.на Окръжен съд Видин,с което е потвърдено решение №42 от 23.11.2009г. по гр.д. №753 по описа за 2009г. на Районен съд Видин,с което е отхвърлен иска на П. Н. Н. срещу [фирма][населено място] за присъждане на сумата от 4000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на усложнения от професионалното й заболяване”А. полиневропатия на горните крайници лека-средна степен”,които е изтърпяла за времето от постановяване на решение на Т. № 0351 от 9.02.2006г.до края на срока на ЕР на Т. №0633 от 2.8.2007г.,ведно със законната лихва,считано от 9.02.2006г.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска.Претендира направените разноски. С определение № 965 от 1.10.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,пред вид постановени множество решения по реда на чл.290 от ГПК в противоречие с настоящото въззивно решение-по поставения въпрос за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ при трайно намалена работоспособност под 50% -след изменението на КТ с ДВ бр.52/2004г. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Първо по въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване: С множество свои решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /например № 681 от 16.12.2010г.по гр.д.№ 354/10г.,№723 от 1.12.2010г.по гр.д.№ 290/10г.,№831 от 8.12.2010г.по гр.д.№603/10г.,№ 286 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 69/09г./- ВКС е уеднаквил практиката си,приемайки, че разпоредбата на чл.200 от КТ не разкрива същностни различия в редакцията си към 1.08.2004г.и след тази дата. Работникът или служителят има право на обезщетение за вредите от професионална болест и екцес, които са причинили временна или трайна нетрудоспособност, независимо от нейното процентно изражение/т.е. и когато трайно намалената работоспособност е под 50%/. В случая въззивния съд без да излага други аргументи е преценил иска за неоснователен,аргументирайки се с нормата на чл.200 ал.1 от КТ, която според него-не предвижда отговорност за работодателя,когато професионалното заболяване е довело до по-малко от 50% трайно намалената работоспособност. С оглед дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен,поради което същият следва да бъде отменен,а спорът решен по същество. В случая –не е спорно,че ищцата е работила в ответното дружество по силата на трудов договор като „ръчник/гладач”. С ЕР № 5286 от 11.11.2004г.на Т. е установено,че тя страда от професионално заболяване ”А. полиневропатия на горните крайници лека-средна степен”,за което й е призната 10% трайно намалена работоспособност. С влязло в сила на 10.06.2008г. решение по гр.д.№ 70/2005г.на РС Видин - на нея й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв.,причинени й в резултат на така определеното й професионално заболяване,изразяващи се в”болки и страдания,които е претърпяла през последните години,понастоящем и ще търпи занапред, влошена трудоспособност и влошено състояние,ведно със законната лихва от датата на констатиране на заболяването-11.11.2004г.” Сега предявената претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000лв.,причинени й в резултат на настъпили усложнения на така определеното й професионално заболяване, изразяващо се в определяне на трайна нетрудоспособност за срок от още три години с постановени други две решения на Т. /№ 0351 от 9.02.2006г.и №0633 от 2.8.2007г./ и в резултат на претърпени болки и страдания,които не са били овъзмездени с вече постановеното решение на РС,свързани от една страна с оставянето й без работа и невъзможността да намери друга подходяща пред вид здравословното й състояние и от друга страна- появата на силни болки в ставите,които не й позволяват да спи през нощта, след което се чувства отпаднала,безпомощна и без сили и развиващ се вследствие на това комплекс за непълноценност,съпътстван с разстройство на нервната система. По делото е прието заключение на медицинска експертиза, установяващо липса на влошаване на професионалното заболяване. Липсата на екцес се установява и от заключенията,съдържащи се и в четирите ЕР на Т./и от 2004г.,2006,2007 и от 2009г./,в които независимо,че оценката на работоспособността е увеличена от 10 на 54%, процента на намалената работоспособност от професионално заболяване е запазен на 10%/другите са от общо заболяване/и не е променено съдържанието на посочената амнеза-„дългогодишни оплаквания от болки и изтръпвания,отток на пръстите и дланите на двете ръце,изпускане на предмети”. Независимо от това искът се явява основателен,пред вид установяването на допълнително претърпени болки и страдания,които са в причинна връзка с професионалното заболяване и не са включени във вече определеното обезщетение.Правното основание за това становище съгласно препращащата норма на чл.212 от КТ е в правилата за деликтната отговорност/чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД/,съгласно които на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая – разпитан в съдебно заседание- вещото лице И.,изготвил горецитираната медицинска експертиза- заявява,че при изготвяне на заключението си- не е имал пред вид действително претърпените болки и страдания/вж.протокола от съдебно заседание на 22.10.09г./.Същевременно разпитани в съдебно заседание свидетелките Й. и И. установяват,че получените в резултат на професионалното й заболяване-болки, изтръпвания,отток и промяна на цвета на пръстите на ръцете и съпътстващите ги изтървания на предмети- се отразяват все по-отрицателно на психиката й: тя плаче непрекъснато защото не е в състояние да се справи с най-обикновени домакински задължения, чувства се непълноценна,ненужна,а това възпрепятства възможността й да търси и намери работа в тежката икономическа обстановка. Налага се да пие обезболяващи,което допълнително я натоварва. Затрудненията при изпълнение на обичайни движения я травмират. В този смисъл са и обясненията,дадени от вещото лице И., който в качеството си на невролог-ординатор,след личен преглед на ищцата- я описва като „депресивна,емоционално лабилна,чувства се безсилна и безпомощна да извършва ежедневните си дейности”.Следва да бъда съобразено и обстоятелството,че същият дава заключение,че ходът на това професионално заболяване обичайно е „хронично-прогресиращ”,като след „различно дълъг период на стациониране на оплакванията и симптомите на заболяването на едно ниво-настъпва влошаване.”Така описаната промяна в психологическото състояние на ищцата,която е в причинно-следствена връзка с установеното професионално заболяване, настъпила след присъждане на обезщетението по гр.д.№ 70/2005г.на РС Видин,която не е могла да бъде предвидена към този момент,дава основание на настоящия съдебен състав да приеме иска за основателен. При определяне на размера,отчитайки претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и дадената от вещото лице отрицателна бъдеща перспектива-съдът намира,че претендираното обезщетение следва да се присъди в пълен размер. Пред вид направеното искане,с оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК-в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение,които са в общ размер от 2 450лв./от които: 1 350лв.-пред първата инстанция,800лв.-пред въззивната и 300лв.-пред касационната/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 20 от 26.02.2010г. по в.гр.д. №10 по описа за 2010г.на Окръжен съд Видин и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма][населено място], представлявано от изпълнителния директор Й., със седалище и адрес на управление:[населено място] [улица], да заплати на П. Н. Н. ЕГН 62060318144 от[населено място] ж.к.”Хр.Б.”бл.1 вх.”А”сумата от 4 000 /четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на професионалното й заболяване”А. полиневропатия на горните крайници лека-средна степен”,които е изтърпяла за времето от постановяване на решение на Т. № 0351 от 9.02.2006г. до края на срока на ЕР на Т. №0633 от 2.8.2007г., необезщетени по гр.д.№ 70/2005г.на РС Видин,ведно със законната лихва, считано от 9.02.2006г.до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата от 2 450лв./две хиляди четиристотин и петдесет лева/, представ-ляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,както и да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 160лв./ сто и шейсет лева/ РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.