О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 247   гр. София, 18.05.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветата година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                       ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 166 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Р. Х. Г. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Е, против определение № 3* от 9 декември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 1* от 26 септември 2008 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. за обезсилване на издадената в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото в разпореждането е указан единствено срокът, в който следва да бъде предявен искът, но липсват указания за представяне на доказателство за предявяването му, поради което следва да се приеме, че представянето на доказателство за заведения иск не е обвързано със срок, определен от съда; в самата разпоредба на закона не се определя срок за представяне на доказателството; ищецът е предявил иска в срок, поради което е незаконосъобразно да бъде санкциониран чрез обезсилване на издадената заповед за изпълнение; искът е отразен в същата деловодна система на съда. В изложение на основанията за допускане до касация се сочи, че съдът се е произнесъл неправилно по съществения процесуалноправен въпрос може ли съдът да ограничи правата и да влоши положението на кредитора по заповед за изпълнение, след като не му е указал срок за предявяване на доказателства за предявен в съответствие с чл. 415 ал. 1 от ГПК иск. Допускането до касационно обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Ответницата В. П. Г. , чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК препраща към чл. 415 ал. 1 от ГПК, като съдържанието на цитираните разпоредби е било разяснено на заявителя и срокът за представяне на доказателства е бил указан изрично, чрез препращане към срока за предявяване на иска за вземането; бездействието на заявителя предполага дезинтересиране от производството и представлява основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исканата заповед е издадена от районния съд с разпореждане № 1* от 4 август 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. На 20 август 2008 г. длъжниците по заповедта – П. К. Г. и В. П. Д., са подали възражение на основание чл. 414 от ГПК. На 21 август 2008 г. съдът е указал на заявителя Р. Г. , че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и че в едномесечен срок от получаване на съобщението за разпореждането има възможност да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства по делото за предявяване на иска в указания срок, съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение. Препис от това разпореждане е връчено на процесуалния представител на Г. на 25 август 2008 г. На 26 септември 2008 г., с определение № 1* съдът обезсилил издадената в полза на Г. заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК, защото в предоставения му срок заявителят не е представил доказателства по делото за предявен от него иск относно вземането си. От представеното пред въззивния съд фотокопие на искова молба е видно, че на 18 септември 2008 г. частният жалбоподател е предявил пред районния съд в гр. В. иск по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК. След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до разглеждане, тъй като разрешаването на поставения съществен процесуалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Вярно е твърдението на частния жалбоподател, че съдът не е посочил изрично срок, в който следва да бъде представено доказателството за предявяване на иска по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК, но това не е и необходимо, тъй като е очевидно от текста на първата алинея на посочената разпоредба, че срокът за представянето му не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска. След като законодателят е определил, че срокът за предявяване на иска е едномесечен след указаната от съда възможност на заявителя, то не следва да се дава нов срок на заявителя да посочи пред съда това обстоятелство, защото срокът за уведомяването следва да съвпада във времевите граници със срока, посочен в ал. 1, каквото е и точното тълкуване на разпоредбата на ал. 2 досежно израза “в посочения срок”. Представянето на доказателство за предявяване на иска по ал. 2 не налага допълнителни действия от страна на заявителя, които да предпоставят необходимостта от друг срок. Това разбиране е в унисон и с целта на въвеждане на института на заповедното производство – постигане на бързина за събиране на вземания. Ето защо разбирането, възприето от въззивния съд по поставения съществен процесуалноправен въпрос, е съответно на духа на закона. Горният извод не се разколебава и от обстоятелството, че частният жалбоподател действително е предявил съответния иск в указания му срок. След като той е проявил небрежността да не уведоми съда за изпълнение на задължението си, следва да понесе последиците от това си поведение. За спазването на неговите задължения съдът не е задължен да следи. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение     О П Р Е Д Е Л И:     ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3* от 9 декември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3* от 9 декември 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: