О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4 гр. София, 05.01.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2734 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. С. срещу определение №2130 от 27.06.2017 г. по ч.гр.д.№1444/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на И. Г. С. срещу разпореждане №786 от 09.02.2017 г. по т.д.№75/2016 г. на ОС Благоевград, с което е върната частна жалба срещу определение №3740 от 13.07.2016 г. по т.д.№75/2016 г. на ОС Благоевград. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Има ли процесуално задължение въззивният съд, по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК, към определението си да изложи мотиви, в които да посочи и обсъди възраженията на жалбоподателя, повдигнати в частната жалба по чл.279, вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че призовката до ищеца в първоинстанционното производство, изпратена на посочения в исковата молба адрес, е върната в цялост с отбелязване, че адресът е неточен, като след извършена служебна справка за постоянния и настоящ адрес на ищеца, призовката, изпратена на визираните адреси, е върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседите, лицето не живее на адреса от години. Посочил е, че след оставяне на исковата молба без движение, с указания до ищеца да посочи адрес за призоваване, поставени на таблото на съда и неизпълнението им в дадения срок, исковата молба е върната, за което отново е поставено обявление. В този смисъл и тъй като частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение е просрочена, тъй като е постъпила повече от шест месеца след поставянето му на таблото, въззивният съд е достигнал до извод, че разпореждането за връщането на частната жалба се явява законосъобразно. В обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл по наведените от частния жалбоподател доводи за липса на предпоставките на чл.129, ал.2, изр.2 от ГПК и наличието на нередовна процедура по призоваването му, с оглед неотбелязване на имената на съседите, дали информация, че лицето е напуснало адреса. Обжалваното определение следва да допусне касационно обжалване на определение по поставения в изложението въпрос. Необсъждането от въззивния съд на наведените от ищеца доводи в частната жалба е обусловило извода за законосъобразност на първоинстанционното разпореждане /с което е прието, че частната жалба е просрочена/, като е налице и допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК - според формираната константна практика на ВКС, в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет, след като обсъди доказателствата и въведените от страните доводи и възражения, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса и тъй като въззивното определение противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Определението на въззивния съд е неправилно. Разпоредбата на чл.129, ал.2, изр.2 от ГПК урежда случаите, в които адресът на ищеца не е посочен в исковата молба и не е известен на съда. В процесния случай, установеният от въззивния съд адрес /постоянен и настоящ, които съвпадат/ на ищеца - частен жалбоподател, е посетен от връчителя, но извършените в призовките индивидуализирания на лицата /обозначени единствено като съседи/, дали сведения относно И. Г. С., не е достатъчно, за да се приеме, че е налице редовно удостоверяване на обстоятелството, че частният жалбоподател не живее на адреса /още повече, че е видно, че последващото съобщението за връщане на частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение е връчено лично на ищеца, на същия адрес/. В този смисъл не са били налице предпоставките за поставяне на обявление на таблото на съда по отношение на прекратителното първоинстанционно определение, а частната жалба срещу това определение не се явява просрочена, поради което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2130 от 27.06.2017 г. по ч.гр.д.№1444/2017 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №2130 от 27.06.2017 г. по ч.гр.д.№1444/2017 г. на САС и разпореждане №786 от 09.02.2017 г. по т.д.№75/2016 г. на ОС Благоевград и ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за администриране на частната жалба на И. Г. С. срещу определение №3740 от 13.07.2016 г. по т.д.№75/2016 г. на ОС Благоевград. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.